Изборите не подлежат на конюнктурна партизация, нужна е изборна стратегия. Това е мнението на социолозите Първан Симеонов и Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра", изразено по време на дискусията „Активно гражданско общество за честни избори", организирана от Обществения съвет към парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество.
Предстои да имаме данни за предпочитанията и електоралната активност за предстоящите избори, но сега е важно какво мислят хората като цяло за изборната процедура, каза Симеонов и посочи, че по данни от средата на януари 2026 г. само 16% от българите отговарят, че очакват изборите да бъдат свободни и честни. Според Първанов данните винаги се повлияват от наличието или не на алтернативи. През март 2025 г., когато Конституционният съд излезе със становище, вследствие на което още една партия влезе в парламента, на въпроса тогава дали изборите са били свободни и честни, утвърдително отговарят 17%, посочи Първан Симеонов.
Проблемът е двойно по-голям, защото изборната практика на национално ниво не е толкова лоша, но явно не сме успели да убедим хората в това, допълни той. Колкото повече говорим за избори, толкова повече намаляваме доверието в тях, каза още Симеонов. Според него в по-малките населени места не можем да разчитаме на квалифицирана изборна администрация, на достатъчно подготвена от гледна точка на елементарни процедури на калкулация и писане с химикал. Това ме кара да смятам, че намаляването на химикала и хартията е полезна посока, каза още Симеонов и уточни, че има предвид отчитането, но със сигурност и самото гласуване.
Въвеждане на скенерите е добра идея, но са предложени с очевидна политическа корист, каза още той. Според Симеонов е абсурдно да има промяна в изборните правила в последния момент. Абсурдно е в България да не са ни показали човека, който е направил „ала-бала с машините, всички знаят, че ала-бала няма, добави той. Машините не са съвършени, но да си внушаваме такива неща и да ги пропагандираме, е белег на политическо вдетиняване, посочи Симеонов. Социологът добави, че веднъж въведена, една практика трябва да бъде оставена да работи, тъй като и най-лошата практика е по-добра от постоянните промени. Гласуването в България ще изглежда все по-грозно, защото България има бели петна на картата на жизнените перспективи и няма как да обвиняваме хората, посочи още той. По думите му на национално ниво малките девиации в резултатите не могат да повлияят, но на местно ниво категорично изборната процедура е друга категория.  
Всички промени в изборното законодателство са конюнктурни, няма стратегия, каза Светлин Тачев. По отношение на преференциите в процеса на гласуването Тачев посочи, че хората са се научили да ги ползват. За машините за гласуване той каза, че сме имали историческата възможност да използваме изцяло машинен вот и българските граждани да се научат да ги ползват, но накрая са били отменени. Наблюдаваме спад в невалидния вот, машините са оптимизация, не са панацея, но са възможност, каза още той. Местните избори през 2023 г. показаха изключително много сгрешени протоколи, които оставят съмнения, последните предсрочни парламентарни избори също оставиха съмнение заради една политическа сила, която остана извън парламента, а после влезе в него, допълни той.