Русенският владика обяви война на русенци. Не харесал две решения на Общинския съвет, които въздигат в почит предишния митрополит на Русенска митрополия и впоследствие избран за български патриарх Неофит, чийто владишки трон наследи, митрополит Наум си позволи да заплаши градските власти, че ако те не се отрекат от двете решения, „ще забраним на представители на Русенската митрополия да участват занапред във всякакви обществени мероприятия, свързани с празнични чествания и възпоменания, организирани от Община Русе“. 
Социалните мрежи гъмжат от противоположни мнения, в които се бият крайни позиции от обвинения в идолопоклонство, в политически пиар, в неразбиране и незачитане на църковните канони, но също и в „мутренско поведение“, в налагане на лична воля и в извиване на ръце. Незримо присъства усещането за трудно сподавяна омраза - от едни хора към други хора, и тази омраза се превръща в цунами, неподвластно на разума и доброто възпитание, дефицитите от което стават все по-видими. 
Какво разлюти толкова силно владиката, та той реши да обяви война на Русе и неговите граждани? 
Става дума за наименуването на малкия площад пред храма „Всех Святих“ на името на покойния патриарх, а също и за гласуваното единодушно в ОбС предложение пак там да бъде поставен бюст-паметник на дядо Неофит. 
Първият сериозен знак, че е недоволен владиката, за когото се знаеше, че никак не е одобрил наименуването на площадчето, беше едно заглавие на сайта на митрополията, което звучеше смущаващо. То гласеше: „Подигравка с паметта на патриарх Неофит“ и е от края на ноември. 
На 30 ноември дамският Лайънс клуб Сексагинта Приста съобщи, че на своя благотворителен бал ден преди това са събрани 76 040 лева, които дамите ще насочат към три каузи: изграждане на бюст-паметник на патриарх Неофит; 3D визуализация на централната част на Русе за по-богата информираност на русенци и на туристи; закупуване на апарат за диагностика на очни заболявания. Само един щрих: дамите от Лайънс Сексагинта Приста са известни с множество щедри жестове: за недоносените деца, за хората с физически проблеми, за хората в нужда, за талантливи деца и младежи и още, и още... Впрочем, те подпомагат и неделното училище на сдружение „Теосис“ към храма „Св.Николай Мирликийски“.
Веднага след оповестяването на тази информация - още в същия ден! - се появи пространен текст в сайта hristianstvo.bg, подписан от Ренета Трифонова. Авторката остро възразява срещу издигането на паметник на патриарх Неофит, като аргументите й подозрително съвпадат с изказваните впоследствие аргументи на митрополит Наум. Освен това тя показва не само информираност за църковните традиции, но и похвална запознатост с историята на митрополитската катедра в Русе, като изрежда митрополитите, оглавявали я от 1872 година досега. Малко е странна тази подробна информираност на жената, която живее в Добрич, но знае доста повече от русенци за техния град. Е, би могла да бъде по-прецизна, примерно, по отношение на храма „Всех Святих“, който според нея е „довършен, изписан и осветен вече по времето на Русенския митрополит Наум“ - и да пропусне „изписването“, което се бави вече 12 години. 
Та от Русенска митрополия са добавили към оригиналното заглавие на този текст свое: „Подигравка с паметта на патриарх Неофит“. И то подсказва каква драматична дълбочина ще придобие развитието на едно добро и напълно благочестиво намерение, каквото е желанието на русенци да почитат митрополита, който единствен от своите предшественици бе удостоен да оглави Българската православна църква с грижата да напътства целокупното българско православно паство в качеството си на патриарх. 
Честно казано, за един мирянин този гняв, който очевидно не може да удържи владиката Наум, е необясним. Къде остана смирението, благочестието, христолюбието и пастирската благост? Защо толкова го гневи желанието на русенци да засвидетелстват своята почит към духовника, който 20 години за русенци беше символ на църквата и нейните добродетели и мъдрост, който беше търсен (и достъпен!) за хората и с когото те се гордееха и искрено се радваха, когато беше избран за патриарх? 
Впрочем, след неговата кончина се очакваше, че от митрополията ще се погрижат за автобуси, с които русенци да отидат до София да се сбогуват с патриарха. Не се случи. Макар че други градове, където Неофит не е служил предано и всеотдайно цели двадесет години, организираха такъв транспорт. 
Последното писмо на митрополит Наум (публикувано във вчерашния брой на „Утро“) напълно заличи надеждите, че здравият разум би могъл да възтържествува. В писмото митрополитът обвинява, изправя до стената, назидава, а накрая откровено заплашва. Любопитно, как си го представя? Няма да хвърля кръста в Дунава на Богоявление? Няма да пеят в нестроен хор неколцината му пратеници пред паметниците на 3 март и на 6 май? Или няма да се канят градските „елити“ на празника на св.Йоан Рилски (и те в деня на Чудотвореца да се редят на дълга опашка, за да поднесат щедри дарове за рождения ден на владиката)?   
Опитвам се да си представя как биха реагирали в подобна ситуация двама предишни владици, които познавах: Неофит и Софроний. Убедена съм, че биха поканили на среща хората, които издигат предложението за площад и паметник в памет на техния предшественик. И дори и да им е загорчало, че са били пренебрегнати и не е било потърсено височайшото им мнение, биха провели мирен, спокоен разговор, в който да се обменят аргументи, доводи, възражения, намерения. И да се стигне до вариант, в който и двете страни да изгладят острите ръбове и да стигнат до достойна позиция, в която да доминират разумът, дипломатичният тон и взаимното уважение. 
Защото нападките и обвиненията никога не са водили до нищо хубаво. И дори и сега да се стигне до варианта, който ще удовлетвори честолюбието на владиката (макар че, честно казано, не мога да си представя с какви аргументи общинските съветници ще се отрекат от решението си и, образно казано, „ще клекнат“), не ми се вярва, че и двете страни ще бъдат щастливи. 
Русе - градът на първите „неща“, пак намери с какво да се впише в най-най-новата история. Досега се е случвало да се карат митрополити със свещеници, с част от миряните или от местната власт, но не се сещам да е имало случай, в който владика да се заканва, че ако гражданското общество не преклони глава, то той ще забрани на духовниците да участват в мирския живот на града и общината. Не разбирам - той се кани да накаже града за това, че си позволява да има свои предпочитания как да прояви почит към личности, които уважава?  Или нещо друго?
А дали не е редно и владиката да проявява уважение към града, където е разположена неговата митрополитска катедра? Или това не го пише в дебелите книги?
Още когато му връчиха ключовете от новата църква „Всех Святих“ първото му изречение не беше благодарност за това, че за първи път в Русенско е издигнат нов храм, нито пък добри думи към архитект Тончо Тончев, който вгради душата си в храма (построен с благословението на тогавашния митрополит Неофит). Първото изречение, което чуха русенци, присъствали на церемонията, беше недоволното: „Това не е църквата „Всех Святих“!“. Толкова. След това при освещаването се оказа, че единственото име, което липсва сред дарителите на паметната плоча, беше името на архитекта... 
Чувала съм, че високомерието и себелюбието не били сред качествата, които църквата одобрява и поощрява. Затова много ми се иска да вярвам, че това, което се случва в момента, е само някаква погрешна стъпка, която е плод на неразбиране на реалностите. И затова предпочитам да приемам определението „купчина камъни“, отнесено към предполагаемия паметник, като lapsus linguae.  
От друга страна, си мисля, че няколкото дузини общински съветници, на които русенци са гласували доверието си, както и градската управа, все пак са наясно, че алгоритъмът на съвременния живот е пределно отчетлив и светското много отдавна не е в подчинена зависимост от църковното. Дали ще изберат удобството на конформизма - да не разсърдим владиката, че ще ни накаже, или ще опитат да отстояват формулировката, с която обичат да се се гордеят - че живеят в „Града на свободния дух“? 
Кутията на Пандора е отворена и зее грозно и отровно.
На този фон вносителите на предложенията за русенска почит към паметта на патриарх Неофит не реагират публично и така, без да го обявяват, подават ръка.
Дали владиката ще приеме жеста или ще продължи да си представя собствената си десница като овластена да въздава възмездие предстои да видим.
От това зависи дали ще допълним списъка с „първите неща“ и доколко „Град на свободния дух“ е само един ефектен етикет на „Малката Виена“, напълно изпразнен от съдържание.