Четирима съвременни зимбабвийски художници ще бъдат представени в изложба в София. Картините им ще бъдат показани в галерия Cable Depot в първата част от инициативата „Обмен на галерии“ с изложбата Mazino (Tough Love). Вернисажът ще бъде на 19 февруари от 18:00 ч и ще може да бъде разгледана до 12 март, съобщават домакините.
В изложбата участват Грешам Тапива Няуде, Грейс Няхангаре, Аманда Шингираи Мушате и Агейн Чокувамба. „През последните две десетилетия употребата на думата „индустрия“ се превърна в нещо като стандарт при описването на функционирането на арт света. И в известен смисъл тази характеристика е уместна, когато мислим за съответствието с капиталистическите индустриални процеси, на които сме свидетели. С течение на времето процесът се стандартизира и се приема като естествения ред на нещата — сякаш винаги е било така. Но за всеки, който помни 90-те години с поне минимална зряла осъзнатост, е ясно, че това не е вярно. Същото важи и за всеки, който живее извън страните, в които индустриалната инфраструктура може да се приема за даденост“, казва Валери Кабов.
По думите му в Зимбабве, въпреки липсата на художествено училище с международен стандарт или университетска програма, достъп до художествени материали, галерийна система и придобиващи институции — накратко, индустрия — в продължение на десетилетия се развива нарастваща екосистема от значими художествени практици. 
Той подчертава, че Грешам Тапива Няуде се е утвърдил като най-нюансирания и силен педагог за художници от поколението Z в Хараре и извън него. „Понастоящем Няуде е най-значимият художник в Зимбабве и вероятно в Африка — с изключителна техническа виртуозност, уникална, мощна и непрестанно развиваща се визия и интензивен диалог със собствената си страна и култура в глобализиран контекст. Неговите плътно политически образи, мрачно сатирични и проникновено състрадателни, му донесоха институционално и колекционерско признание през последното десетилетие. През 2017 г. неговата пробивна изложба „Mazino“ смело предвиди сътресенията, довели до падането на режима на Робърт Мугабе“, отбелязва още Кабов.
Според него тримата млади художници в тази изложба са силни нови таланти в Зимбабве, наставлявани от Няуде в ранните, критични етапи на развитието на тяхната практика. Всеки от тях има ясно изразен индивидуален глас. Аманда Шингираи Мушате е отдадена на разказването на истории, като нейните привидно абстрактни платна се връщат към нещо дълбоко първично, което съществува изцяло в пространството на емоционалното повествование. Практиката на Грейс Няхангаре произтича от дълбоко лична експресия, която по уникално зимбабвийски начин свързва графиката с живописта. От своя страна Агейн Чокувамба, най-младият от тримата, се гмурка директно в нежната чувственост на боята върху платно, за да изрази напълно младостта, любовта, радостта и висцералните емоции на своя живот в реално време.
„Като знаем, че и тримата са отрасли под ръководството на един и същ ментор, трудно е човек да не се впечатли от различията в подходите им към живописната техника, цвета, линията и създаването на смисъл. Щедростта на духа и дълбокото разбиране за същността на художествения процес, необходими, за да се породи такъв разцвет, говорят красноречиво за силата на Няуде като педагог — човек, способен да катализира талант и да гарантира бъдещето на зимбабвийската живопис по най-великодушния възможен начин“, отбелязва още Валери Кабов.   
/ВСР