Нямаме шанс да бъдем перфектни, което е хубаво, колкото и да искаме да сме такива пред другите. Оказва се, че това е абсолютен параван и абсолютен декор, който сме си сложили. В крайна сметка се стига дотам, че ние сме си такива, каквито сме. Това казва пред БТА Орлин Павлов по повод премиерата на новия български филм „Брънч за начинаещи“. 
Моята героиня Майчето разпуква този розов балон, който всички са създали. Тя идва с истината. Много се надявам хората да се припознаят в героите, да видят, че може би те също стоят зад някоя маска, да се отпуснат и да излязат от залата с усещането, че оттук нататък ще живеят по друг начин, казва пред БТА актрисата Жаклин Дочева. Най-интересни сме, когато сме себе си, и тази уникалност никой не може да ни я отнеме, допълва тя. 
Режисьорът Яна Титова разказва пред БТА, че за нея е било много важно да вкара темата за натиска, който оказва обществото върху нас, социалните медии, социалните мрежи: „Аз самата бях изпаднала в такъв много дълъг период, в който не можех да се справя с всичко, което ме заобикаля. Дори не толкова мнението на хората към мен, а към всичко. Изведнъж, всички станаха експерти, всички започнаха да коментират всичко. Социалните мрежи, от място, което може да е положителен източник на информация, се превърна в постоянно хейтене и нагрубяване. Сякаш хората имат нужда да излеят цялата тази жлъч върху някой, било то и виртуално“.
„Виждаме как другите се държат, как другите се обличат, как другите живеят. А всъщност това, което носим като индивидуалност, е това, което ни отличава от всички останали, и това, с което най-много може да спечелим. Това е моя лична тема и аз много държах тя да присъства. Затова сме вкарали много ситуации, в които ние самите сме изпадали“, коментира Титова.
Продуцентът Александър Алексиев каза пред БТА, че с Яна Титова, която е и негова съпруга, има още четири-пет предстоящи проекта. „И честно да Ви кажа, съм развълнуван за тях. Защото, когато работиш с един човек, който обожава екипа си, и който е талантлив, то е просто е един рокендрол“, допълва той. Предстои създаването на театрална версия на „Брънч за начинаещи“.
„Брънч за начинаещи“ събира на екран също Александра Сърчаджиева, Валентина Каролева, Стилиян Стоянов, Жаклин Дочева, Ая Алексиев и Алина Данчева, а с епизодични роли се появяват Стоян Дойчев, Стефан Вълдобрев, Павел Колев, Ицака, Филип Буков и Владимир Ампов-Графа, който е и автор на музиката. Филмът е на No Blink с продуценти Александър Алексиев и Николай Стоичков, в копродукция с „Нова ТВ“. Историята проследява живота на Крум и Жана – създатели на иновативен смарт часовник, които организират ключов бизнес брънч за потенциален инвеститор. Плановете им обаче се обръщат с главата надолу след появата на ексцентричната Росена и нейното семейство. Следват кулинарни катастрофи, семейни сблъсъци и комични ситуации, в които героите откриват, че стремежът към перфекционизъм не винаги води до щастие.
Режисьорът Яна Титова, продуцентът Александър Алексиев и актьорите Орлин Павлов и Жаклин Дочева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – риск или печеливш ход е да се снима комедия в България, как семейният момент в живота помага за създаването на семеен филм, за иронията, хумора и абсурда в „Брънч за начинаещи“...
Риск или печеливш ход е да се снима комедия в България?
Александър Алексиев: Огромно удоволствие е. Ние доста сериозно се впускаме в историите, които искаме да разкажем. Това си го доказахме в началото през „Доза щастие“. Това беше първи пълнометражен филм на двама ни, без никакви държавни финанси, с много малко обещани пари. И успяхме да направим много сериозен кинематографичен разказ, с много важна история. Оттогава не сме спирали, не сме се притеснявали и концепцията на нашата компания No Blink с Ники Стоичков е, че ние действаме и намираме средствата, необходими за историята. Това е обратното на „Дай да вземем от НФЦ едни пари и да го направим с тези пари“. Ако вземем, би било чудесно, това ще ни помогне, но те няма как да бъдат достатъчни. Няма да бъдем хората, които да мрънкат, че държавата не дава достатъчно пари. Защото, особено в по-комерсиалните филми, човек трябва да намери начините за инвестиции и евентуално, или да ги върне, или да сложи своите инвестиции, или да намери рекламодатели. Така че специално този проект „Брънч за начинаещи“ беше интересен, защото успяхме да намерим доста партньори, които повярваха в историята, и партньори, с които ни предстоят нови проекти.
Така че тук самото финансиране не беше изключително сложно. Имаше добра история. Стъпваме все пак и върху опита на Яна, която гарантира за качество, и че няма да получиш някаква простотия, като чуеш комедия. И в този контекст виждаме брандове, които наистина се довериха и повярваха в тази история.
Яна Титова: Много важно за мен е доверието на актьорите, които казаха „Да“, без още да са прочели ред от сценария. Блокираха две седмици от живота си за мен. Това говори за едно наистина изключително доверие. Като прибавим и снимките на терен, както и това, че винаги се впускат във всичко, което искам да правят, дори понякога самите те да не са убедени... Но, слава Богу, винаги, когато гледат крайния резултат, са щастливи.
Жаклин Дочева: По време на снимки Яна не ни спира за това, че ни е смешно, което е най-хубавото. Не ни се кара, като се разсмеем, не го приема като разваляне на дисциплината, което още повече подхранва тази лекота в снимането. Само плюсове са да играеш в комедия. Защото дори в момента, че ние с желание влизаме в залата да видим как хората реагират, пак ни зарежда много. И когато чуваме смеховете, значи сме си свършили работата.
Имаме едно притеснение, което сега си споделихме с Яна. Че хората толкова много ще се смеят и е възможно моменти от това, че се смеят, да заглушат следващия смешен момент. Но това е добрият вариант. Много зависи какво ни се е случило в живота, какво сме преживели, какво сме преживели дори днес. И когато влезем в залата, съответно реагираме на различни неща...
Орлин Павлов: Лично на мен този филм ми беше много полезен като актьорски опит. Макар и за 12-13 дни, всеки един от нас успя да намери нещо ново, да усети нещо ново. И мисля, че сме го предложили много добре във филма. 
Семейният момент в живота помага ли за създаването на един семеен филм? 
Александър Алексиев: Много помага, обаче има едни моменти, в които с Яна се озоваваме в денонощна работа. И нашите разговори в дома ни са константно по проектите. И трябва човек да знае къде да сложи паузата и границата. Защото тогава започваш да пречиш на личния елемент, на онази чиста любов, която изпитваш към човека до себе си. И всеки един момент се превръща в работа, което не би трябвало да се допуска. Така че ние с Яна търсим баланса. 
Специално за „Брънч за начинаещи“ бяхме като ролъркостър. Имаше моменти, в които напусках територията на дома, да се разходя малко, за да не влизаме в сериозни конфликти, защото те са нормални в работен процес. Но когато личното се намеси, вече не е много чисто и красиво. Истината е, че с Яна имам още 4-5 проекта, които ни предстоят. И честно да Ви кажа, съм развълнуван за тях. Защото, когато работиш с един човек, който обожава екипа си, и който е талантлив, то е просто е един рокендрол.
Защо филмът се казва филма „Брънч за начинаещи“?
Яна Титова: Можеше да се казва „Обяд за начинаещи“, но аз обичам да поемам рискове. Беше важно за мен. Идва и от героите, които са във филма. Този стремеж към европейското, към различното, към това да сме модерни, се сблъсква с българската традиция. За мен беше важно в заглавието да има нещо леко по-провокативно, което дори да подразни някои от хората, които не възприемат този европейски модел, но пък да ги остави любопитни защо точно брънч. Това беше цялата идея (Смее се – бел. а.).
Имахте ли някаква дилема с това докъде стига иронията и къде започва хуморът, и дали хората ще усетят и двете?
Яна Титова: Много държах да се движим точно на ръба между гротеската, преувеличението и съвсем естественото разрешение на ситуацията, в която се намират героите. От тази гледна точка беше много важно те да приемат сериозно това, което им се случва, нещата в които вярват, нещата, за които се борят. И мисля, че оттам дойде основният хумор – в това, че те имат да преодоляват много ситуации, особено едната от двойките. А другите трябва да се впишат в тези ситуации... За мен беше много важна тази тънка линия между хумора на актьорите през героите и моя хумор, заедно с този на Виктория Радославова, който сме вложили в сценария. 
Орлин Павлов: Борбата с това, че много искаме да бъдем перфектни, че живеем в такъв свят – на здравословното хранене, абсолютния контрол, диетите, физическо и психическо здраве, което е много важно.... Вижте колко е забавно. Човекът, който не е перфектен, иска да измисли една перфектна машина, която да ти дава зор непрекъснато и да те ръчка да бъдеш перфектен, което е невъзможно.
Правим се на богове и искаме да се контролираме. Жена ми във филма – тя е абсолютно такъв контрол-фрийк. Аз съм инспириран от нея и затова съм изобретил този часовник, и търсим пари да го направим световноизвестен...
Нямаме шанс да бъдем перфектни, което е хубаво. Колкото и да искаме да сме такива пред гостите, които идват. Оказва се, че това е абсолютен параван и абсолютен декор, който сме си сложили. В крайна сметка се стига дотам, че ние сме си такива, каквито сме. Опитваме се, много искаме, но е невъзможно.
А как се стигна до това Орлин Павлов да изпее песен на Васил Найденов?
Орлин Павлов: Много смешна част от филма и много голяма крайност, която моят персонаж достига. Аз винаги съм искал да изпея тази песен и винаги съм си я пял за кеф. Сега ми се отдаде възможност да го направя като такъв абсолютен аматьор, взел някаква субстанция. Беше много забавно, много смешно и мисля, че и на Васил Найденов много ще му хареса. 
В „Брънч за начинаещи“ има още доста интересни, комично абсурдни моменти. В този смисъл, как се роди епизодът с появяването на Филип Буков?
Яна Титова:  Появи се гол! Почти гол (Смее се – бел. а.) Това беше нещо, на което с Вики много се забавлявахме като идея. Говорехме си кое би било на абсурдното нещо, ако от кола излиза дим и нашите герои се съберат там. Измислихме гол пожарникар, който да гаси колата от никъде. Честно казвано, много се радвам, че сме взимали такива смели решения, защото смятам, че комедийният жанр има много голяма нужда от това. И въобще, смятам, че човек трябва да прави изкуство със замах и да бъде смел.
В това отношение аз нямам против да правя подобно нещо, дори след това да не е толкова успешно, колкото съм си представила. Дори да се провали, ще знам, че съм поела риска. Смятам, че в случая се оправда.
Майчето е сред най-колоритните образи. Какво коства актьорски това тя да не се превърне в клише?
Жаклин Дочева: Според мен актьорът, колкото по-смело влезе в света на този персонаж и го приеме, тогава се получава истина. Ние, с Яна, го направихме през много смях, през много забава. Репетирах и докато съм вкъщи с дъщеря ми, и през нея откривах много за тази героиня. Защото Майчето е по детски много наивна. 
А как стана така, че нейният образ в един момент се оказва нещо като катализатор в цялата история?
Жаклин Дочева: Тя разпуква според мен този розов балон, който всички са създали. Много е интересно, че дори визуално съм розова като цяло и разпуквам техния розов свят, който е фалшив.
Мисля, че аз идвам с истината. Ако трябва да го наречем с една дума – Майчето е истина. Много се надявам хората да се припознаят в героите, да видят, че може би те също стоят зад някоя маска, да се отпуснат и да излязат от залата с усещането, че оттук нататък ще живеят по друг начин. И че най-интересни сме, когато сме себе си. Тази уникалност никой не може да ни я отнеме. 
Яна Титова: За мен беше много важно да вкарам темата за натиска, който оказва обществото върху нас, социалните медии, социалните мрежи. Аз самата бях изпаднала в такъв много дълъг период, в който не можех да се справя с всичко, което ме заобикаля. Дори не толкова мнението на хората към мен, а към всичко. Изведнъж всички станаха експерти, всички започнаха да коментират всичко. Социалните мрежи, от място, което може да е положителен източник на информация, се превърнаха в постоянно хейтене и нагрубяване. Сякаш хората имат нужда да излеят цялата тази жлъч върху някой, било то и виртуално...
За мен беше важно малко с насмешка и хумор да погледнем на това как се опитваме да сме нещо, което другите искат от нас. Виждаме как другите се държат, как другите се обличат, как другите живеят. А всъщност това, което носим като индивидуалност, е това, което ни отличава от всички останали, и това, с което най-много може да спечелим. Това е моя лична тема и аз много държах тя да присъства. Затова сме вкарали много ситуации, в които ние самите сме изпадали...

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева