Германският режисьор Вим Вендерс, който е на 80 години, предпочита да седи близо до екрана – едва на втория ред в киносалона, за да усети по-силно визуалното въздействие на филма, съобщава ДПА, цитирайки самия творец.
На въпрос дали не се чувства замаян, когато заема такова място, Вендерс обясни, че именно това търси – да бъде поразен от филма и да му се „завие свят като на футболист, който обикаля по терена“. „Но честно казано, отпред се вижда най-добре и филмът заема цялото ми зрително поле. Не искам да гледам море от хора пред мен, искам да наблюдавам филмовата картина в пълния ѝ размер“, допълни той.
Вендерс, сред чиито произведения са класики като „Париж, щата Тексас“, ще бъде председател на международното жури на тазгодишния филмов фестивал „Берлинале“, който започва на 12 февруари в германската столица.
Режисьорът посочи, че филм, достоен за награда, трябва да предизвика у него мисълта: „Иска ми се аз да съм го направил“ или „Никога не бих могъл да направя това“.
Той добави, че добрите намерения сами по себе си не водят до добър филм. По отношение на конфликти в културния свят Вендерс коментира: „Нито едно мнение или намерение, колкото и добро да е, не прави добър филм. За съжаление днес тази разлика все по-малко се прави. Трябва да си готов да виждаш и мислиш диференцирано“.
Последният филм, който го е разплакал, е драмата „Хамнет“ на режисьорката Клои Чжао. „Плаках няколко пъти“, призна Вендерс.