Този парадоксален, на пръв поглед, казус показва, че у нас няма случай, по който е възможно да се постигне консенсус за каквото и да е. Дори за една благородна, както и да се погледне кауза. Независимо какви ще са мотивите против - морални, политически, дори  канонични. Особено срещу последните - спорове не може да има! А има и общочовешки ценности, които са над всички останали.
На 3 юни 2007 година в Русе за трети път, след като първите две бяха неуспешни, се направи първа копка на възстановената църква „Всех Святих“. В този ден, на празника Вси Светии, кметът Божидар Йотов положи основния камък, осветен от митрополит Неофит. В същата църквата сега служи и заменилият го начело на епархията Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум. Недоумение буди, меко казано, съпротивата му срещу решението на Общинския съвет площадът около храма да носи името на Неофит и там да се постави негов бюст. Той заявява, че няма да приеме такова решение на светските власти. Тези практики били взаимствани от Запад и Русия.
Неофит оглави Доростоло-Червенската епархия в един много труден период за Българската православна църква през 1994 година, когато тя се раздираше между два Синода, когато се водеха буквално църковни войни. Той успокои духовете и бе заобичан от русенци не само заради своята величествена осанка и красивия си глас. Д-р Росица Георгиева, като един от вносителите на предложението, се аргументира с активната и родолюбива дейност на Неофит, а кметът Пенчо Милков определи решението на съветниците като уважение към духовната връзка на йерарха с нашия град. Русе стана един от първите градове, въвели обучение по религия. По негово настояване през 2001 година бе поставен християнски кръст на купола на Пантеона на възрожденците, а вътре бе изграден православен параклис. По инициатива на  Неофит Гергьовден бе обявен за официален празник на града. Удостоен бе със званието „Почетен гражданин“. Този бюст-паметник ще бъде знак на признателност и уважение на русенци към личността на Неофит.
Сегашният митрополит заявява, че няма да приеме решението на светските власти, защото било игнорирано мнението на духовенството и заплашва, че ще забрани свещеници да участват на общоградски празнични чествания и възпоминания. Не подхожда на дядо Наум, самият той удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“ като духовен водач, какъвто би трябвало да бъде,  да се конфронтира с гражданите на Русе, вместо да говори на един и същи език с тях  Пространството около църквата принадлежи на всички граждани, а не само на клира. Този акт на Общинският съвет не е неуважение към Русенската митрополия, която се е доказала през  вековете със своите заслуги към нашия град, а е реакция на нейното пасивно, до този момент отношение към един обичан и уважаван, с голям авторитет, истински духовник. Сега тя се активизира със своето отрицание. Неофит отдавна има благословението на русенската общественост, дори и без съгласието на църковната власт.
В новия храм „Всех Святих“ до образа на свети Климент Охридски е изографисан и свети Наум Охридски. А на Наум Русенски, който преди 12 години благослови моята книга „Календарната реформа в България“, от сърце му желая един ден да стане Патриарх Наум Български.

Хачик ЛЕБИКЯН