Светият пост е най-подходящото време да се покаем и да поискаме прошка, заяви Ловчанският митрополит Гавриил след днешната литургия в храм „Света Троица“ в Ловеч. Той посочи, че днес е третата подготвителна неделя за Великия пост, когато се разказва притчата за блудния син.
„Фарисеите са упреквали Господ, че общува с грешници и именно след такъв упрек той разказал днешната притча. Това не е истински случай, а подбран от Господа разказ за полза за нас, хората“, каза владиката.
Той разказа, че бащата (Господ) имал двама сина (синовете сме ние, хората). По-малкият от тях поискал баща му да му даде дела, който му се пада от имота. След не много време отишъл в страната на греха. „Много пъти ние се чувстваме свързани от Господ, от Неговите заповеди, искаме свобода, затова бягаме от Него далеч, защото грехът ни обещава радост, щастие. Така и синът помислил. След като обаче изхарчил даровете, които Господ му дал – здраве, радост, надежда, сили, той изпаднал в глад, тъй като грехът винаги обещава много, а не дава нищо полезно, води човека до опустошение“, каза митрополитът.
Синът имал два пътя – или да продължи да живее и все повече да пропада в бездната на греха и да изпадне в отчаяние, или да се обърне с покаяние.
Тогава той се сетил колко бил щастлив и радостен при своя небесен отец и решил да се върне и да се покае. Той проявил и смирение, тъй като решил, че не е достоен вече да бъде син, но поне да бъде един от наемниците. Когато тръгнал към баща си, той отдалеч се затичал** и** преди нещо да каже синът, той го прегърнал, целувал го с радост. Тогава синът поискал прошка и казал, че не е достоен да се нарече негов син.
„И тук Господ – бащата, го прекъснал, защото няма човек, който да не може да бъде достоен да бъде Божи син, ако той се покае и скъса със своя грешен живот. Тогава той казал да го облекат в най-хубавата дреха, да му дадат пръстен, обувки и да докарат угоеното теле, което означава, че той му възвърнал предишното достойнство“, добави митрополит Гавриил.
Той разказа още, че другият, по-големият брат, винаги външно изпълнявал всичко, но вътрешно не е имал истинска любов. „Той вършил нещата, за да угоди на баща си, но не е имал любов, защото упрекнал баща си в неговото милосърдие и дори брат си не нарекъл брат.
„Вместо да се зарадва, че неговият роден брат се върнал, обърнал се от лошия живот, той съжалил, че дошъл човек, който може да го измести в уважението на неговия баща“, разказа още владиката.
По думите му тази притча ни подготвя към светия Велик пост. „Всеки един от нас, малко или повече, приличаме на блудния син, а някои и на старшия брат, но нека, ако малко или повече приличаме на блудния син, да вземем неговия пример“, призова Ловчанският митрополит.