Планираното извеждане от експлоатация на Международната космическа станция (МКС) през 2030 г. ще отбележи и края на четвърт век сътрудничество без граници в една определена област - космоса, която се превърна в неизменна част от всекидневието на земните жители и сфера на национални интереси, предаде АФП.
"Това е наистина много интересен момент в еволюцията на космическите изследвания", казва пред АФП Лионел Суше, генерален директор на френския Национален център за космически изследвания (CNES).       Суше координира многобройни проекти през първите години на МКС, непосредствено след като става свидетел на излизането от орбита през 2001 г. на станцията "Мир" - руския предшественик на международната орбитална станция.        "Историята на пилотираните полети е преди всичко космическа надпревара. Руснаците поеха по пътя на "дългосрочните полети" с космически станции. Американците - по пътя на "кратките полети". Това бяха два различни пътя и логика на конкуренция. Един от положителните аспекти на МКС е, че създадохме програма за сътрудничество, единствената, която съществува и до днес", допълва Лионел Суше.
"Международната космическа станция е катедрала, посветена на човешкото сътрудничество и на взаимодействието между хората отвъд границите, езиците и културите", казва пред АФП Джон Хорак, бивш директор на отдела за наука и мисии на НАСА.
"Повече от 25 години имаме хора в космоса, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Това доказва, че можем да намираме решения, вместо да воюваме, когато искаме да взаимодействаме помежду си", допълва Хорак, който ръководи катедрата по космическа политика в Университета на Охайо.
Времето обаче минава и оборудването остарява. През лятото на 2024 г. НАСА обяви, че е избрала компанията "Спейс Екс" на Илон Мъск да построи модул, способен да изтласка Международната космическа станция към земната атмосфера, което ще позволи нейното унищожаване след извеждането й от експлоатация през 2030 г.
"Този модул ще забави МКС и ще й позволи да направи прецизно връщане в атмосферата над Тихия океан, далече от сушата и хората, с цел избягване на всяка потенциална опасност. Няколко големи космически апарата, сред които "Мир", бяха изведени от орбита по този начин, въпреки че МКС е много по-голяма от тях", обяснява Джон Хорак.
След 2030 г. Китай със своята космическа станция "Тянгун" ще остане единствената страна, разполагаща с подобна инфраструктура в ниска околоземна орбита. САЩ от своя страна залагат на частни космически станции, които биха могли да приемат астронавти от НАСА, както и други клиенти. "Навлизаме в ера, в която космическите станции, както и ракетите-носители и спътниците, ще имат много по-комерсиално измерение", смята Джон Хорак. "Те ще бъдат конструирани и експлоатирани от частни компании - често такива, които си сътрудничат в световен мащаб. Техни клиенти ще бъдат национални космически агенции, космически програми и т.н.", допълва той. 
Няколко американски компании вече работят по тези проекти, сред които "Аксиом спейс" (Axiom Space) и "Блу ориджин" (Blue Origin), както и европейски компании. 
"Бизнес моделът обаче ще бъде до голяма степен институционален, защото знаем, че държавите винаги имат интерес да изпращат астронавти в ниска околоземна орбита", казва Лионел Суше.
Остава и въпросът за науката и усвояването на космоса, "цел на цялото човечество", според Суше. Той припомня, че съществуват договори, които забраняват присвояването и използването на космическото пространство.
"Това е краят на една ера", казва Джон Хорак. "Трябва да израснем като човешки същества в способността си да пътуваме в космоса и в усвояването му, за да подобрим социалния, икономическия и образователния живот и качеството на живот като цяло на всички хора по света", допълва той, цитирайки бившия директор на Европейската космическа агенция (ЕКА) Жан-Жак Дорден: "Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, тръгни заедно с другите".