Талантливият човек е трудолюбив, смята композиторът Милко Коларов
Той не обича думата вдъхновение и смята, че когато се работи сериозно, идва и необходимото настроение. „Има нещо, което е дадено на човека, но оттам нататък са нужни характер, воля и много ежедневен труд, за да се постигнат някакви резултати. Това е една потребност да се изявиш, да кажеш нещо, а то става когато работиш ежедневно“, добави той. За него писането на музика е различно при всяко произведение, композира винаги за конкретен изпълнител.
Милко Коларов счита, че няма регионална култура и местни творци, защото всеки решава къде ще живее. Като автор не прави разлика в творенето на изкуство за възрастни и за деца. „Правил съм няколко пъти музика за деца и съм вървял по царския друм, прокаран от „Петя и вълкът“ на Прокофиев, „Малкият коминочистач“ на Бритън, „Детски птици“ на Константин Илиев. Не мога да приема категорично обаче детската естрада, популярната музика с детско съдържание“, добави той. Според него още Моцарт в недовършената си опера „Бастиен и Бастиена“ е поставил този проблем и го е решил блестящо с текст, музика, оркестрови интермедии.
На новата постановка на „Най-щастливият човек“ Коларов гледа като на подарък и благодари на целия екип за работата по спектакъла. Припомни, че историята на оперната приказка започва през 1977 г., когато директорът на Кукления театър във Варна Йордан Тодоров го кани да напише музика по едноименната поема на Максим Асенов, за да участват със спектакъла на втория международен фестивал „Златният делфин“. С репетициите започва близкото им приятелство с режисьора Злати Златев, което трае до смъртта му. „Работихме много възторжено и се получи“, каза Коларов, като отдаде внимание и на блестящите артисти Тодор Димитров, Петя Мандаджийска, на сценографията на арх. Иван Цонев. С представлението печелят първите награди на фестивала за драматургия, режисура, сценография и за музика.
Композиторът си спомня също как, докато работи като зам.-главен редактор на Радио София, при него дошли Асен Кисимов и Славка Славова, които му предложили да направи симфонична приказка. Записват „Най-щастливият човек“ с участието и на Ицко Финци, Николай Бинев, Надежда Топалова. Споделя, че го поразила музикалността на актьорите. През 1983 г. Александър Йосифов го кани да направят и плоча в „Балкантон“.
По-късно със Злати Златев създават либрето за опера по произведението, като Коларов държи то да бъде кратко. Премиерата на оперната приказка е на 22 март 1991 г. В ролите са Даниела Димова, Арсений Арсов, Бойка Василева, режисьор е Кузман Попов, художник - Лора Маринова, пластиката е на Желка Табакова, а Милко Коларов е на диригентския пулт, спомня си той. Този ден е свързан за него и с тъга, заради кончината на големия му приятел - Васил Арнаудов, който е изпял всичките му песни за хор.
„Най-голямата ми гордост в моя живот не са наградите, а моите приятели. Аз имах големи приятели“, сподели композиторът. Добави обаче, че с Панчо Владигеров отношенията им са били на учител и ученик. Коларов е единственият му ученик през последните четири години в Консерваторията, а след дипломирането си живее четири години в дома му. За музиканта това е била велика школа. Десет години Владигеров го посвещава в тайните на оркестъра, оркестрацията, музикалната конструкция и форма. Изслушали са заедно целия Рихард Щраус, целия Рихард Вагнер и много други композитори, като чутото задължително се придружавало от анализ. Коларов си спомня как на премиерното изпълнение на неговата оратория „Април 1876“, посветена на Априлското въстание, Владигеров дошъл във Варна и му направил изненада. „Дай Боже всекиму да има такива учители, които да го подготвят, да поставят основите на неговия професионален живот“, отбеляза маестрото.
Премиерата на новата постановка на „Най-щастливият човек“ е тази вечер в 19:00 ч. Режисьори са Вера Стойкова и Стоян Стоянов, диригент е Николай Хилендаров. В ролите влизат Артьом Арутюнов, Лилия Илиева-Михайлова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Габриел Димитров.


Следете новините ни и в GoogleNews