В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер се състоя осмата церемония „Дарител на годината“. На нея бяха отличени само една малка част от хората и институциите с принос към фонда на най-голямата обществена библиотека в България през изминалата 2025 година. Дарителите бяха отличени в пет категории.
Изкуството да даряваш е най-голямата добродетел в историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, защото този дом на знанието не е просто сграда, той е съграден от мечти, от вяра, от щедростта на хора, които са знаели, че книжовността трябва да пребъде - независимо от времето и от изпитанията, каза в словото си на церемонията директорът на Националната библиотека доц. д-р Калина Иванова. 
Националната библиотека е връстница на свободна България и още в устава й е записано, че тя ще живее чрез дарения, такси и собствени приходи. И тази идея не остава на хартия, тя се превръща в съдба. Когато започва строителството на тази сграда - днес паметник на културата, първият библиограф на България - проф. Тодор Боров, доброволно застава начело на строителния комитет. Той е дарител с главна буква в нашата библиотечна история, след него има и други големи дарители. За 147 години, благодарение на дарителите на библиотеката, книгите се множат и паметта се съхранява. Днес фондът ни наброява близо 9 милиона документа - свидетелство за щедростта на поколения българи. Дарителството е благородство и грижа за бъдещето на България, то е подкрепа за българската книжнина, за знанието, за националната памет. Стоя днес пред вас - дарителите на Националната библиотека, за да ви кажа на глас и от сърце „благодаря", но и за да отправя призив - подкрепете ни в следващите три години, този храм на знанието, дом на книгата и паметник на културата, да си възвърне блясъка. Обявяваме тригодишна дарителска кампания за 150 години на Националната библиотека, до юбилейната 2028 г. имаме нужда от модернизация на фондохранилища, от съвременна достъпност и от устойчива архитектура на сградата. Само три години ни делят от деня, в който Националната библиотека ще навърши достолепните 150 години и това не е просто юбилей, а изпитание за нашата зрялост като общество, защото дарителството не е просто жест, то е златната следа във времето, която вие ще оставите, с тези думи се обърна към дарителите доц. д-р Калина Иванова.
В категорията „Книгоиздаване“ бeше наградено издателството „Захарий Стоянов“ и неговият директор акад. Иван Гранитски за направено дарение от 221 заглавия, в 7529 екземпляра на стойност 144 833.00 лв. за книгообмен и за български библиотеки. Наградата му беше връчена от директора на библиотеката доц. д-р Калина Иванова. Дарителството е особено нужно на нашата страна, каза акад. Гранитски и добави, че то трябва да се превърне в държавна политика. Наградата получиха също издателството „Тангра ИК“ и неговият управител Димитър Димитров - за направено дарение от четири заглавия, в 93 екземпляра на стойност 9200.00 лв. за международен книгообмен. Той благодари за наградата и каза, че трябва да се опитаме да запълним световните библиотеки с издания от България и за България.
Националната библиотека поддържа програмата „Осинови книга“, чиято цел е реставрирането на ценни издания от фонда на библиотеката. В категорията „Осинови книга“ почетна грамота и картина бяха присъдени на Стоилка Арсова, която не присъстваше лично на церемонията, на Павел Димитров, на Валентина Григорова и на 125-о Средно училище „Боян Пенев“ в София, с директор Венелина Николова. Училището е дългогодишен дарител по програмата. Венелина Николова каза, че учениците трябва да ги учим на любов към родината и към историческата памет. 
На трима дарители бяха присъдени наградите в категорията „Книжовна памет“. Акад. проф. Милан Димитриевич е академик по физика и астрономия, превежда българска литература на сръбски език и сръбска литература на български език. Той е дългогодишен дарител на научна и художествена литература на Националната библиотека. Наградена беше също проф. д-р Сузана Клинчарова, която е арфист, професор по арфа в консерваторията в Ньои, Париж, преподавател и член на международни конкурси. Тя не присъстваше на церемонията, но беше отличена за направено дарение от десет диска с нейни изпълнения. Наградата на проф. Клинчарова беше получена от Стефан Тафров, който отбеляза, че тя е световноизвестен артист, а дарителството е традиция в семейството й. В същата категория беше награден и доц. д-р Спас Ташев, който дарява на Националната библиотека вестник Macedonia, Рим 1954-1958 г., от Ванче Михайлов, а общият брой на запазените пълни комплекти на вестника в цял свят са само три.
В категорията „Материално културно наследство“ бяха връчени три отличия. Американската фондация за България - клон България, получи отличието, защото е дългогодишен дарител на Националната библиотека със средства за покриване на пощенски разходи. За 2025 г. са дарени 4500.00 лв. Отличена бе и Костантина Колева - художник, дарила на Националната библиотека картини с глаголически букви. Много съм щастлива, че светлината, която излъчва Националната библиотека достига до хора от различни поколения, каза Колева. Фирмата „Карана“ ЕООД беше отличена, защото е извършила безвъзмездно спешни ремонтни дейности на водопровода в Националната библиотека. Представители на фирмата са работили в хранилището на библиотеката и по този начин не е пострадало книжовното богатство на България.
Владимир Христовски от вестник „Телеграф“ беше отличен с почетна грамота в категорията „Медийно партньорство“.
Извън петте категории беше връчена почетна грамота за дългогодишно сътрудничество на Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
Наградите - почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на дарителите от директора на Националната библиотека доц. д-р Калина Иванова и от заместник-директори на библиотеката.