Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Има моменти в живота, когато човек вдига поглед нагоре и се пита: „Защо? Защо ми се случи това? Защо добрите хора страдат? Защо някой е постъпил несправедливо с мен, а после животът продължава все едно нищо не е било?“... Това е древният въпрос за справедливостта, за моралния баланс, за невидимата сила, която подрежда света - или изобщо подрежда ли го?
В психологията има понятие „Just World Hypothesis“ - хипотезата за справедливия свят. Тя казва, че човек има дълбока вътрешна нужда да вярва, че всеки получава това, което заслужава. Тази вяра ни помага да преживяваме трудностите, да намираме смисъл в болката и да не се разпаднем в хаоса. Човешкият мозък търси ред. Психиката търси смисъл. Душата търси справедливост.
Но животът не винаги изглежда справедлив на пръв поглед. Хората понякога постъпват жестоко без последствия. А добрите - плащат висока цена. 
И точно тук влиза в сила онзи закон, който много хора наричат Вселенска справедливост.
Вселената не наказва, тя уравновесява
В духовната философия Вселената не е съдия. Не е наказваща сила. Тя е баланс. Енергия. Равновесие. Огледало. Древните са вярвали, че всичко, което правим: дума, намерение, жест, мисъл, постъпка... се връща към нас под някаква форма. Не като отмъщение. Не като наказание. А като урок. Психологията потвърждава това по свой начин.
Кармата като психологически закон
Да разгледаме „кармата“ психологически. Не като мистика, а като вътрешна логика.
Ако лъжеш другите - започваш да се страхуваш от тях. Този страх е твоето „наказание“.
Ако предаваш другите - губиш доверие към себе си. Самосаботажът е твоят „урок“.
Ако мразиш - мозъкът ти създава химия на тревожност. Тялото плаща цената.
Ако причиниш болка - живееш с вина, която те изяжда отвътре. Енергията, която си изпратил, се връща при теб като вътрешен шум, който не ти дава покой.
И обратното.
Ако помагаш - създаваш вътрешен смисъл. А смисълът лекува.
Ако бъдеш добър - мозъкът отделя окситоцин и серотонин. Тялото се лекува.
Ако прощаваш - освобождаваш себе си, не другия. 
Това е психология. Но е и духовност.
И двете казват едно и също: Вселената не наказва. Вселената отразява.
Примери от живота. Когато вселената говори
Пример 1
Човек, който години наред е помагал тихо, без да го виждат, един ден получава шанс, който никога не е търсил. Помощ оттам, откъдето не го е очаквал. Животът има странен начин да възнаграждава чистите намерения.
Пример 2
Човек, който постъпва нечестно и вреди на другите, след време се озовава в хаос, който сам не разбира откъде идва. Но психологията знае: хаосът винаги следва вътрешната неистина.
Пример 3
Човек, който се старае да живее честно, но минава през трудности, с времето открива, че именно тези трудности са го предпазили от още по-голяма болка или са го подготвили за нещо ново. 
Вселената рядко работи „на момента“. Но работи в дългосрочен план. Във времето. В енергията. В смисъла.
Справедливостта като вътрешен компас
Интересното е, че усещането за справедливост не е външно - то е вътрешно. Когато постъпим неправилно, не светът ни наказва.
Наказва ни собствената ни психика:
през вина,
през страх,
през тревожност,
през невротичност,
през липса на мир,
през неспособност да се погледнем в огледалото.
Вселенската справедливост често е просто чистият психичен механизъм, който поддържа вътрешния ред. Човек не може да избяга от съвестта си. Не може да излъже психиката си. Не може да скрие истината от себе си. Най-големият съдия на човека е самият човек.
Духовното обяснение: Вселената като огледало
Според духовните учения Вселената не е наказваща система. Тя е реагираща система.
Тя отговаря на нашата:
честота,
намерение,
мотив,
енергия,
избор,
посока.
Ако изпращаме омраза - получаваме огледало на омразата.
Ако изпращаме добро - получаваме мост към добро.
Ако живеем в истина - получаваме яснота.
Ако живеем в лъжа -  получаваме хаос.
Вселената не прави друго освен да отразява.
Последната истина: Нивелирът на живота
Често справедливостта не изглежда като справедливост, докато сме вътре в събитията.
Понякога разбираме едва след години, че:
загубата е била освобождение,
отказът е бил защита,
трудността е била подготовка,
разпадането е било начало,
някой, който е напуснал, е трябвало да си тръгне,
болката е била урок, който иначе не бихме научили,
мракът е бил тунел, не безизходица.
Справедливостта на Вселената работи тихо. Без шум. Без фанфари. Но работи.
И ако човек се вслуша, ще чуе една проста истина:
нищо истинско не се губи,
нищо нечестно не остава ненаказано,
и нищо неплатено не остава незаплатено - от душата ни.
Вселената не е съдия, а учител
Накрая остава не въпросът „Защо ми се случи?“,а въпросът: „Какво трябваше да науча?“.
Вселената не наказва. Тя учи. 
Не удря. А подрежда. 
Не отнема. А освобождава. 
Не руши. А изчиства. 
И ако успеем да видим през очите на психиката и през очите на душата едновременно, ще разберем: Вселенската справедливост е нашата собствена истина, върната към нас. Винаги.
Навреме. И точно така, както имаме нужда.
Как да работим с Вселенската справедливост - психология + духовност в 8 реални стъпки
1. Изчисти намерението си
Вселената реагира не само на действията, а и на мотивите.
Преди да действаш, попитай себе си: „Правя ли го от чисто сърце или от страх/его/ревност/гняв?“.
Чистото намерение винаги се връща по добър начин.
2. Живей така, както искаш да ти бъде върнато
Законът на отражението е прост: Каквото изпращаш - това получаваш.
Не можеш да очакваш мир, ако носиш хаос.
Не можеш да очакваш уважение, ако пренебрегваш себе си.
3. Не търси мигновена справедливост
Вселенската справедливост работи в дълъг цикъл, не в момента.
Тя не е бърза като човешко наказание.
Тя подрежда пътища, хора и събития - понякога месеци, понякога години.
Дай й време.
4. Изчисти собствената си енергия
Тревожният, злонамерен, отчаян ум вижда света през изкривено огледало.
Преди да търсиш справедливост „отвън“, подреди вътрешното чрез:
дишане,
разходка,
молитва,
медитация,
терапия,
дневник.
Справедливостта започва отвътре.
5. Спри да следиш „кой какво заслужава“
Това е капан за психиката.
Не е твоя работа да бъдеш съдия.
Твоя работа е да не нарушаваш собствения си вътрешен мир.
Останалото - животът сам подрежда.
6. Не връщай злото
Ако отвърнеш със същото, прекъсваш механизма на Вселената да възстанови баланса.
Когато не отмъщаваш, не затваряш цикъла - оставяш го на живота да го затвори.
И той го прави по-справедливо от теб.
7. Дръж граници, но не дръж омраза
Границите защитават.
Омразата разрушава.
Пусни човека от сърцето си, но затвори вратата към поведението му.
Иначе и ти, и Вселената, и психиката сте заплетени в един и същи възел.
8. Създавай добро от твоя страна
Най-силният начин да „работиш“ с Вселената е да добавяш светлина там, където си.
Дребно добро - огромно отражение.
Една постъпка на чистота има по-голяма сила от сто думи на обвинение.
Вселенската справедливост не е магия.
Тя е съвместната работа на нашата душа, нашата психика и нашите действия.
Когато живеем в истина - животът ни се превръща в истина.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА