Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Във връзка с интегрирането на България в европейските структури (имам предвид членството на нашата страна в Европейския съюз и в Еврозоната) навярно е необходимо да припомним поне накратко произхода на името Европа.
Името на континента е свързано с Европа – героиня в гръцката митология. Според мита Европа била дъщеря на Агенор, син на Посейдон и цар на богатия финикийски град Сидон. Майка на Европа била Телѐфаса. Агенор и Телефаса имали и трима синове – Кадъм, Феникс и Килик.
Относно произхода на името Европа няма общоприето мнение. Някои учени предполагат семитски произход.
Според митологическия разказ Европа се отличавала с изключителна красота и именно с това привлякла вниманието на Зевс. Веднъж, докато се забавлявала със своите приятелки на морския бряг, до тях се приближил много красив бял бик. (Според някои варианти на мита самият Зевс се превърнал на бик, а според други Зевс изпратил бика на брега.) Козината му блестяла, а рогата му били златни и извити като месец. Момичетата не се изплашили от бика, а започнали да го милват. Той се приближил към Европа и легнал на земята. 
Девойката седнала върху гърба на бика, но в следващия момент животното побягнало много бързо. Европа викала приятелките си на помощ, но никоя от тях не могла да ѝ помогне. Бикът се хвърлил в морето и бързо заплувал по водата. Самият Посейдон, богът на моретата, със своята колесница плавал пред бика и укротявал вълните.
Бикът бързо достигнал до о-в Крит и излязъл на брега. Там се превърнал в прекрасен младеж и заживял с Европа. От връзката им се родили трима синове – Минос, Радамант и Сарпедон. По-късно Европа се омъжила за критския цар Астерион. Той бил бездетен и осиновил нейните синове. След смъртта на Астерион именно те управлявали острова.
Агенор много страдал заради отвлечената си дъщеря. Той изпратил тримата си синове да я търсят и им заповядал да не се върнат в Сидон без нея. Кадъм, Феникс и Килик продължително време търсили сестра си, но разбира се, не могли да я намерят и никога повече не се върнали при своя баща. Кадъм основал град Тива в областта Беотия. Феникс се заселил в областта Финикия, а Килик – в южната част на малоазийския полуостров, която е била наречена Киликия на неговото име.
С мита за Европа е свързана пословица „Quod licet Iovi, non licet bovi“. Буквалият ѝ превод е „което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика“, а смисълът е следният: което е позволено на един влиятелен човек (или на група влиятелни хора), не е позволено на всички. Той се среща в повестта „Из живота на един безделник“ (1826 г.) на немския писател романтик Йозеф-Карл-Бенедикт фон Айхендорф.

Иво БРАТАНОВ