Румяна Падалска не е от жените, които можеш да питаш за възрастта им. Дори вчера, навръх рождения й ден. А пък и какво значение има, след като човек е на толкова години, на колкото се чувства. А Румяна хвърчи така, както го е правила и на 18.
Тя е един от най-известните нотариуси в града. И е една безспорно успяла жена. При това изградила кариерата и името си сама - без вуйчо владика или партийна книжка в джоба. Всички битки, които е водила в живота си, Румяна е печелила благодарение на собствената си амбиция и къртовски труд. 
Почитателка е на „твърдата“ музика. И е „твърда“ винаги, когато става дума за работа - способна е да не спи, да работи и денем, и нощем, но да изпълни поетия ангажимент.
Другата й страст са високите скорости. „На пътя рядко някой ме изпреварва“, казва Румяна. И с това като че ли казва всичко за себе си.
Животът за Румяна започнал отначало на 40
„За мен животът започна на 40. До тази възраст си като кон с капаци - роб на децата, на кариерата. Живееш в някакъв екшън, спиш по два часа на ден, все търчиш нанякъде. Животът ми мина така - в бързане и тичане. Но сега вече имам време да помисля и за себе си“, обяснява Падалска.
Което е наистина новост за нея. Защото ако има нещо, с което е белязан целият и живот досега, то е амбицията и борбата да се наложи. Като майка, като юрист, като нотариус, при това на един доста оспорван и конкурентен пазар.
Амбицията преобрази Руми от Борово в Румяна Падалска
Ако има една дума, с която да се опише Румяна, то тя е „амбиция“. Това неистово желание да бъде винаги сред най-добрите - но само с честна игра - я е тласкало през целия й живот. А пътят си го е чертала сама.
Още в девети клас бойната девойка от Борово решава, че ще става юрист и се заема да го постигне.
„В девети клас, за първи път излязох от дома си и дойдох да уча в „големия град“. Изсипаха ме в Русе като на Марс, това за мен си беше като мегаполис“, разказва Румяна.
Тогава за първи път й се наложило да доказва какво може. В онези години в училището се оформили два класа: един на „гражданчетата“, и един на „селянчетата“ - там пъхнали и Румяна. Девойката от Борово обаче бързо показала къде й е мястото. Оказала се доста талантлива - спортувала активно, пропяла, при това съвсем насериозно, участвала във всички училищни мероприятия. А като венец на всичко грабнала златен медал за отличен успех 6.00 при завършването.
И на 17 години наистина станала студентка по право в Софийския университет, който дотогава била виждала само на картинка. Дори само влизането в СУ е успех, а приемането в Юридическия факултет е дори нещо повече. В онези години в него първо се уреждат връзкарите и едва ако след тях останат места, може да попадне и някой случаен. Само че при Румяна случайности няма.
Единственият човек, който бие по амбиция Румяна Падалска, това е дъщерята Царена.
Царена е по-курназ и от майка си
Името й съответства изцяло на същността й, тя е белязана с това име. Изключително красива, с пъти по-амбициозна от мене, направо е неспасяема, разказва с усмивка майката.
В 10 клас Царена казала „Аз не искам да съм в „Дойче шуле“, въпреки че нямала проблем с училището, явявала се на национални олимпиади по немски и английски и била една от най-изявените ученички в школото. Но след една езикова ваканция в Англия се върнала буквално запленена от невероятното съчетание между консерватизъм и космополитност, характерни за Велика Британия. Както и от пъстротата на обитателите, но и от факта, че там има правила и те се спазват. И сама решила, че иска да учи в Англия. Избрала си частен колеж в Брайтън и там завършила 11 и 12 клас.
Сега учи първи курс право, пак в елитен университет в Англия. И е избрана за представител на факултета, макар че е единствената българка там, с гордост изрежда Румяна Падалска. Но признава, че е била трудна майка, която не прощава грешки: „Изключително строга и взискателна съм била с нея, винаги съм й казвала, че тя трябва да бъде най-добрата и че освен с всички останали момичета, ще трябва да се пребори за успеха си и с половината мъжки свят. Защото за мъжете винаги е било по-лесно, пред тях критериите никога не са били толкова високи, колкото към жена, и то красива“.
15-годишният Иван оцелява в женско царство
Надали 15-годишният й син Иван мисли, че на момчетата им е по-леко. Но пък и едва ли ще тръгне да спори. Още повече, че за все още крехката си възраст тийнейджърът вече се е научил, че с рогата напред трудно се оцелява в едно напълно женско царство в къщата: майка, сестра и кучетата Хера и Чери, които всъщност май са най-властните „дами“ от всички.
Царена и Иван са най-голямата радост на Румяна. „Родих ги и отгледах, докато работех и правех кариера като адвокат, не си доспивах, търчах безумно от съда до дома и обратно. И точно заради този екшън станах нотариус - осъзнах, че така няма да издържа дълго, не съм полезна за себе си и семейството, децата ми порастват, а аз се лишавам от най-важното - от времето с тях. Пренаредих приоритетите си в живота. Трябваше ми по-спокойна работа, която да върша с удоволствие и да ми дава възможност да разполагам със себе си. Никога не съм съжалявала, че бях адвокат, това ми помага много и сега. Но ми беше много трудно“, спомня си Румяна.
Румяна знае много за брака и любовта
Румяна не говори за брака и развода си. Лаконична е, когато я засегнеш на тази тема: „Винаги съм смятала, че бракът, особено след две деца, трябва да ми дава сигурност с човек, на когото съм се доверила безрезервно, когото да уважавам, независимо с какво се занимава. Сбъркала съм. Късно разбрах, че както в повечето неща в живота и тук финансовите интереси са водещи. Прекрачих патриархалните си разбирания и ценности, отърсих се от навика и взех решение в своя полза и в интерес на децата си“, казва Румяна.
На хоризонта обаче винаги има място за нова светлина. Така се случило и с нея.
Новата любов е също Николай
„Сякаш съм орисана - и той е Николай. Него ми го избраха децата. Дъщеря ми реши, че ще бъдем чудесна двойка, а синът ми предложи да го поканим с нас на Нова година“. И така  - вече пет години Румяна и Николай са заедно. „Сега съм кротко щастлива“, усмихва се Румяна.
До миналата година Николай Господинов е треньор на мъжкия баскетболен отбор на „Дунав 2007“, който печели всичките си мачове през сезона и всички купи, за които е играл, а сега е помощник на Тити Папазов в мъжкия „Левски“.
Признат е за голям чаровник, но за ужас на девойките Николай е домошар. „Дъщеря ми се смее, че сме като пенсионери“, признава Румяна.
И двамата с Николай харесват Русе, тук се чувстват удобно, сигурно и уютно. Възможностите, които предоставя градът, са значително по-скромни в сравнение със столицата, но има от всичко, необходимо за един съвременен човек, включително и стойностен културен и спортен живот. При нужда от „презареждане“ на помощ идват пътешествията.
Пътешествията са й страст от дете
Пътешествията са голямата страст на Румяна. Тя мечтае за тях от дете. Сега винаги, когато намери време, грабва своите деца и тръгва. Почти няма кътче от земното кълбо, където да не е стъпила. Всъщност има, но се събират на пръстите на едната й ръка - не е била само в Австралия и южната част на Латинска Америка. Все още, уточнява Падалска.
За последно ходила с приятелка по вулканите в Сицилия. И си донесла вулканични камъчета от Везувий и Етна. „В чужбина няма да ме видите по моловете, нито да сe излежавам по екзотични плажове. Обичам да пътувам заради срещите си с нови хора, нов начин на мислене, нова култура. Никога няма да забравя в какъв шок изпаднах в Япония. Още не си слязъл от самолета, а на монитора вече виждаш как едно малко униформено човече се кланя за добре дошъл. От благодарност, че си дошъл в държавата му. Толкова са мили, като извънземни са! Имат невероятно отношение и към най-дребните неща, които ги заобикалят, влагат цялата си душа във всичко, което правят. Като постоиш там няколко дни и започваш да се замисляш какво всъщност ти е нужно и защо е цялото това трупане, след като на практика можеш без много от вещите, които те заобикалят. Стига само да си здрав, премерен и щастлив. Като се върнах оттам, не кацнах направо тук, а в Истанбул. Контрастът беше толкова драстичен, че едно денонощие се оказа предостатъчно, за да се върна към балканските нрави. Приземих се тутакси“, разказва Румяна.
Богати хора ли са нотариусите?
Пресилено е да се каже, че сме богати. Пък и разбирането за това кой е богат е твърде различно за всеки. Но на фона на всичко това, което е наоколо, сме все пак едни хора, които могат да си позволят много повече в сравнение с останалите, признава Румяна Падалска.
Нищо от това обаче Румяна не е получила даром. „Не мога да си позволя много неща, не мога да се отпусна, да не съм във форма, да не мисля за работата си, да си изключа телефона. Дори като съм на другия край на света, пак съм с докладите - какво се случва в кантората, кой е дошъл, какво трябва да се прави. Винаги съм на разположение на клиентите. Но не ме разбирайте погрешно - харесвам работата си. Харесвам и хората, с които работя“, бърза да добави нотариусът.
Падалска прекрасно разбира, че всъщност е една от малцината русенци, които живеят спокойно и не си броят стотинките. „Знам това и се опитвам да помогна когато мога. Но никога не съм го афиширала. Не смятам, че когато помагаш на някого, това трябва да се пише във вестниците. Не искам и нищо в замяна, нищо не ми трябва. Вълнуват ме обикновените неща, радвам се, когато виждам слънцето, когато се наслаждавам на предела на лятото, на топлите цветове, радвам се на искрената благодарност! Най-ценните ми коледни подаръци са рисуваните специално за мен картини от деца, на които съм помогнала с нещо. Сложила съм ги в рамки и си ги гледам всеки ден. И моите деца възпитавам така. Те не са лишени от нищо, но получават награди само за заслуги, уважават и ценят грижите и вниманието към тях“, казва нотариусът.
Хората, които познават Румяна, я харесват, защото не се държи като голямо „добро утро“. Но като всеки успял човек, Румяна се сблъсква и със завистта, с дребнавата злобица, така характерни за чисто балканската ни душевност. „Не обичам показността и демонстрацията на сила, но въпреки това вероятно има хора, които дразня. Не обвинявам никого, проявявам разбиране към тях. Старая се да не ги забелязвам, но ми тежи, особено ако това засяга доброто ми име. А на него винаги съм държала много“, заключава Румяна Падалска.
И продължава напред. Със същата амбиция. Но вече  кротко щастлива.