По повод век от основаването си германската авиокомпания „Луфтханза“ (Lufthansa) преразглежда историята си, като поема по-голяма отговорност за действията си по време на нацисткия режим, отчитайки промяна в подхода спрямо по-ранните опити да се раздели идентичността на компанията преди и след Втората световна война, информира Ройтерс.
„В „Луфтханза“ се гордеем с това, което сме днес“, заяви днес главният изпълнителен директор на компанията Карстен Шпор в изказване. „Да се правим, че тези трудни, тъмни и ужасни години не са съществували, би било просто нечестно“, каза той за нацистката епоха.
Решението да се отбележи 100-годишнината от първата „Дойче Луфт Ханза“ (Deutsche Luft Hansa) отразява този подход. „Дойче Луфт Ханза“ е предшественикът на днешната „Луфтханза“ и е основана през 1926 г. Дълго време компанията подчертаваше правната и организационна разлика между своя предшественик - дълбоко интегриран в нацисткия режим и закрит през 1946 г., и следвоенната „Луфтханза А Ге“ (Lufthansa AG), основана през 1953 г.
Членове на борда и надзорния съвет на авиокомпанията са се присъединили към Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) още през 1930 г., а като държавна авиокомпания „Дойче Луфт Ханза“ е превозвала правителствени служители.
Компанията също така е имала роля и в оръжейната индустрия в тогавашните военновъздушни сили „Луфтвафе“, като през 1944 г. секторът е генерирал повече от две трети от общите ѝ приходи.
Първи стъпки към нова посока
По-рано членовете на борда на „Луфтханза“ акцентираха върху правното разделяне със своя предшественик „Дойче Луфт Ханза“ до голяма степен поради причини, свързани с репутацията и отговорността. Днес „Луфтханза“ иска да поеме отговорност, заявява Шпор.
Една от мерките включва издаването на нова книга за историята на компанията, която ще бъде разпространена сред всичките ѝ над 100 000 служители, съпроводена с изложба, разположена в новия център за посетители.
Германският авиопревозвач поръча изготвянето на книгата за миналото си преди повече от 25 години, но досега отказва да признае изводите за степента на използване на принудителен труд по време на нацисткия режим и „приемствеността на персонала след Втората световна война“.
Според историка Манфред Григер, участвал в изготвянето на книгата, повече от 12 000 души са били експлоатирани в производството на оръжия и в дейностите по ремонт и поддръжка на „Дойче Луфт Ханза“. Едва наскоро стана известно, че сред тях са били и деца, допълва Ройтерс.