Експерти представиха петицията „За бъдещето на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ при Созопол като център за култура, наука и образование във връзка с взето решение на Министерския съвет на 21 януари, с което отнема от Министерството на културата управлението на имот на остров „Св. Св. Кирик и Юлита" и го предава на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) с цел създаване на пристанищен терминал.
В пресконференцията участваха представители на Изпълнителния комитет (ИК) за превръщане на остров „Св. св. Кирик и Юлита” в център за изкуство и култура, Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, Българският национален комитет (БНК) на ИКОМОС, Асоциация на българските археолози, Асоциация на българските реставратори, както и представители на катедра „Археология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
„За съжаление, това е много силен удар върху нашето културно наследство, върху нашата история, археология и намерения за създаване на световен център за култура и изкуства „Св. св. Кирик и Юлита", каза председателят на ИК за превръщане на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ в център за изкуство и култура проф. Велислав Минеков.
„През 2021 г., може би през юни, разбрах за проекта, направен под ръководството на проф. Тодор Кръстев за изграждане на този център. Това е много обемен материал, но се чете с удоволствие и с радост, че съществува такъв проект. Вътре са едни от нашите най-големи имена в археологията, архитектурата и опазването на културното наследство. Този проект беше наистина нещо, което ме впечатли и оттам започнахме дейност", обясни проф. Минеков.
Той отбеляза, че „по идеята за създаването на световния център имаше интерес от френска страна, с двама от посланиците на Франция имах разговори. Те се зарадваха, че нещата могат да тръгнат. Оттам имах среща с министъра на културата на Франция. Запознах я с проекта. Тя вече беше частично готова и получихме зелена светлина. Имахме зелена светлина и от директора на „Музеите на Франция". Отвсякъде имаше добри възможности да се случи нещо на острова. Имаше обещание за финансиране, допълнително от фондацията на бившия президент на ОАЕ Шейх Зайед, имаше разговор с нас във връзка с една много сериозна финансова помощ. В края на моя мандат поканихме представител на „Музеите на Франция", който дойде в Министерството на културата с вече завършена концепция по отношение на работата на този център".
„Преди да си тръгна от Министерството, дадох заповед за план за укрепване, с една мизерна сума, за да може да се спаси покрива на Военноморското ни училище, да се затворят врати, прозорци, да не влиза там вода и сол. От тази заповед нищо не излезе. След мен застана Найден Тодоров като служебен министър, който продължи работата с „Музеите на Франция" и след като си тръгна той, абсолютно всичко беше изхвърлено на боклука и забравено. Това е невероятна щета. Аз не мога да си обясня защо. Много е тъжен този край на нашия труд. За съжаление, това решение наистина е един безобразен опит за разруха върху нашата памет и опит за грабеж", каза в обобщение проф. Минеков.
Той допълни, че петицията ще бъде препратена до генералния и заместник генералния директор на ЮНЕСКО, до Министерството на културата на Франция, до Посолството на Франция в Р. България, до фондацията на Шейх Зайед и „ще информираме целият свят, ако трябва, за това, което се случва и за това, което още веднъж определям като тежко безобразие".
Председателят на Българският национален комитет (БНК) на ИКОМОС арх. Габриела Семова-Колева, отбеляза, че БНК на ИКОМОС е „организация, която обединява в себе си българските членове на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места. ИКОМОС е водеща световна организация, независимо, че тя не е държавна организация, а е неправителствена, тя обединява професионалисти, работещи за опазване на културното наследство. Работи като консултативен орган към Комитета за световното наследство към Организацията за образование наука и култура ЮНЕСКО. Ето защо той е ангажиран и в оценяването на номинациите за световно културно наследство и осигурява поддържането на защитения статут и включването ни в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. В случая аз се питам дали политиката, която виждаме на лице от страна на Министерството на културата през годините, дали тя съдържа в себе си тази приемственост, която е необходима, за да може да се осъществи наистина опазване на културното наследство, защото опазване значи приемственост".
„В момента ние сме свидетели, че точно такава приемственост в тази културна политика по отношение на остров „Св. св. Кирик и Юлита” няма. Изведнъж, в последния момент, се прави едно предложение за промяна, което ако не напълно, то почти обезсмисля това, което е замислено като идея за този остров и за възможностите, които България има пред света, защото освен, че ние притежаваме това богатство, ние сме и много отговорни. Отговорни сме пред света за него. Поради тази причина аз мисля, че би трябвало да се замислим и ако взимаме подобни решения, те да не бъдат толкова прибързани и оформяни на коляно", каза още арх. Семова.
До последно се надявахме, че това, което се разпространява като информация в публичното пространство, не отговаря на истината, защото минаха 2-3 седмици, в които имаше много силни анонси относно какво ще бъде, как ще се развият нещата на острова. В крайна сметка, след 21 януари стана ясно, че близо половината остров, заедно с цялата инфраструктура, се дава на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура", по един за нас не особено коректен и нормативно издържан начин", каза председателят на Съвета за теренни археологически проучвания при Министъра на културата и директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Христо Попов.
„Нямаше как да не реагираме. Имаше опити да бъдем обвинявани в различни неща - настоящата петиция по никакъв начин нито е политическа акция, нито е предизборна акция. Науката и културата са деполитизирани и трябва да бъдат такива. Вече подписалите се над 800 граждани на България, специалисти в най-различни области, имат много сериозно експертно присъствие и подкрепа от хората, които наистина са професионалисти в своята област, в областта на културно-историческото наследство и в областта на неговото администриране", каза още доц. Попов.
Той посочи, че остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е място с история. „Тук са се обучавали бъдещите български моряци в години, когато България, заради наложени санкции, няма право на армия. Тук се е пазило знание за морето, за навигацията, за дисциплината и за отговорността. Обръщам внимание на отговорността, защото, точно защото се чувстваме отговорни към нашето културно-историческо наследство, а това е знаково място за цялото черноморско крайбрежие, точно защото се чувстваме отговорни за неговото бъдеще, сме принудени да реагираме в тази форма, така че да бъдем чути," допълни доцент Попов.
„Остров Св. св. Кирик и Юлита има изключителна стойност като групова недвижима културна ценност", каза арх. Дарина Димитрова, председател на комисия „Културно наследство" към Камарата на архитектите в България, член на БНК на ИКОМОС. Тя представи становище на Камарата на архитектите в България. Становището е отправено до Министерски съвет и до Министерство на културата. 
Разпоредбите на Закона за устройството на територията, указващи реда и начина за допускане, изработване, съгласуване и одобряване на подробни устройствени планове са в защита на обществения интерес, изразяващ се в конкретния случай в опазването на богатото културно наследство на остров „Св. св. Кирик и Юлита". Считаме, че предприетите действия относно разделението на поземления имот може да доведат до невъзможност за реализиране на ценни проекти за България и да бъдат пропуснати възможности за използване на изключителния културен и археологически потенциал на остров „Свети свети Кирик и Юлита". Камарата на архитектите в България призовава решение номер 60 от 21 януари 2026 година на Министерския съвет за остров „Свети свети Кирик и Юлита" да бъде отменен", каза арх. Димитрова.
Тя изрази и личното си мнение: „Ясно е от становището на Камарата на архитектите в България, че са нарушени законовите процедури по Закона за устройство на територията и има няколко основни закононарушения. Не е добър пример държавата, чрез своите министерства и институции, да не спазва собствените си закони. Защото, освен Закона за устройство на територията, е нарушен и Законът за културното наследство и режимите за опазване на тази територия".
„Нашата петиция иска да се спре процедурата, която е започната. Министерски съвет да се откаже от това свое решение по един или друг начин. Ако намерят начин, който да не ги излага, би било добре, защото не е добре българските институции да се забъркват в неща, които изглеждат подозрителни на всички граждани. След като се направи това нещо, да се седне на масата в един експертен формат, с хора, които са заинтересовани, които имат визия за развитието на острова като място на култура, образование, което да представя България пред себе си, пък и пред света, като част от световното културно наследство. Да се съберат такива хора и тогава, в рамките на тази концепция, да се вземе решение как да се погрижим и за кейовите съоръжения на острова", каза гл. ас. д-р Калин Димитров, археолог и научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на острова, НАИМ-БАН и Център за подводна археология.
„От имота е извадена тази част, която досега Министерство на културата управляваше, и която има търговски потенциал. Това са кейовите съоръжения, които в момента нямат статут на пристанище. Извадени са всичките равни части на острова, върху които могат да се направят съответните неща, от които могат да се печелят пари. Така че ние много добре разбираме, че Министерството на културата не може да се грижи за пристанище. Това не му е работата. Също така не възразяваме върху това, че съществуващото държавно предприятие е пристанищна инфраструктура. Те са хората, които разбират, и които трябва да направят рехабилитация на това пристанище. Тук сме не да спорим. Но пристанището, неговата експлоатация, неговата визия и неговия формат трябва да бъдат подчинени на идеята на този културен и музеен център, който трябва да стои зад него. А тук сме сложили каруцата пред коня", каза в обобщение гл. ас. д-р Калин Димитров.
„Тук съм като представител на президиума на Българската академия на науките, за да изразя нашата подкрепа към експертизата – първо на българските археолози, повечето от които работят в Българската академия на науките, и за това, че и ние сме обезпокоени от решението на Министерския съвет от 21 януари 2026 г. Дори и датата е притеснителна, тъй като такива важни решения първо влияят върху културната политика на държавата, второ са свързани с регионалното и административно управление на един важен за страната район", каза заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов.
„Обнадеждаващото е, че ние сме поканени на среща в Министерството на културата днес в 15:00 ч.", допълни той.
„Преди повече от 15 години островът „Свети свети Кирик и Юлита" беше даден на Министерството на културата. Причина за това бяха започналите няколко години по-рано археологически проучвания там, които показаха, че това е едно място с изключителна историческа стойност и натовареност", каза д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата.
„Праисторически селища от халколитната и бронзовата епоха под вода, много изключително добре запазени обекти от цялата Античност, Средновековие, Късно средновековие, османски период и най-нова история. Това е един емблематичен археологически обект, културен паметник. Тази историческа натовареност, в хубавия смисъл на думата, даде основания на правителството да даде този остров на Министерство на културата с една брилянтна идея и задача – да го превърне в международен център за култура, за изкуство, за наука. Емблематичната сграда на рибарското училище трябва да бъде превърната според тази съществуваща концепция в музей на морските култури, цивилизации. Там трябва да бъдат изградени лаборатории за консервация и реставрация", обясни д-р Прахов.
По неговите думи, „центърът за подводна археология трябваше да има свое седалище там според първоначалния проект. Трябваше да има сгради, помещения, пространства за конференции, за научни и културни събития, аквариум, в който бъде представено подводното културно и природно наследство на Черно море. Една брилянтна идея, която трябва да превърне този остров в един бисер на Черноморския регион и на Югоизточна Европа. Един център без паралели, без аналог. Брилянтна идея, която всички ние прегърнахме, и от която никой не се отказва от Министерството на културата, от цялата културна научна общност, въпреки че през тези години почти нищо не се случи", добави д-р Прахов.
/ЕМС//ДД