За първи път се прави изследване за възможностите от цунами и евентуалните последици на о. Ливингстън, каза сеизмологът от Обединените арабски емирства (ОАЕ) Бадр ал Амери в интервю за БТА.
Бадр Ал Амери и неговият колега Ахмад ал Кааби са част от 34-тата българска антарктическа експедиция, като това за тях е второ посещение на българската база "Св. Климент Охридски". Двамата работят върху инсталирането и подобряването на няколко научни станции, които да проследяват в реално време нивото на океана, височината на вълните, метеорологичните условия и сеизмичните събития. Част от проекта им тази година е и изграждането на научна лаборатория на българската база.
Една от станциите, които тази година развиват двамата учени е поставена на скала над брега край българската база и целта ѝ е да записва данни за морските вълни. Паралелно метеорологична станция записва данни за времето, а сеизмологична записва данни за сеизмологичните събития в района. Двамата учени съчетават цялата събрана от тези станции информация, за да научат повече за причините за различното вълнение на морето и съответно възможността за цунами и мегацунами.
Сеизмологът и метеоролог Бадр Ал Амери работи в Дирекцията за ранно предупреждение за цунами към Националния център за метеорология в Абу Даби. Той разказа пред БТА, че тазгодишният проект е донякъде продължение на миналогодишния, в рамките на който е поставена сеизмологична станция за мониторинг на всички сеизмични и вулканични активности, както и движението на айсбергите.
"Станцията работи добре и получихме целите данни без прекъсвания, което означава, че станцията е работила непрекъснато в продължение на година", разказа Ал Амери. "Тази година взехме данните и подобрихме системите с батерии и соларни панели, в случай че нещо се случи, искаме станцията да работи непрекъснато".
Основният проект на Ал Амери тази година е да инсталира станция за измерване на вълните.
"Трябва да имаме такава станция, за да отчитаме нивото на морето и вълните - кога е най-ниско, кога е най-високо. Станцията има и метеорологична част, защото искаме да видим, когато вълните са високи, защо е така. Искаме да обвържем движението на вълните с метеорологичните условия", посочи той.
Целта на проекта е да събере достатъчно данни, за да може да прогнозира движението на вълните и евентуалната промяна на големината им и доколко атмосферните условия влияят на това.
"(Наличието на) станцията за измерване на вълните тук означава, че имаме реална информация за нивото на морето. Когато имаме земетресение в пролива Дрейк с магнитуд над 7,5 или 8,5, това може да предизвика цунами, което да достигне дотук. И ако стигне дотук, искаме да проверим какво е нивото на водата по време на земетресението. Искаме да знаем доколко ще се повиши нивото на водата и колко навътре в сушата ще навлезе. Целта ми е да събера всички данни, необходими за описание на всички сценарии в бъдеще. Какво ще бъде нивото на водата, каква територия би засегнало едно цунами", обясни Ал Амери и допълни, че цунамито е най-унищожителното природно явление и това прави проекта изключително важен.
Той обясни, че станцията за измерване на вълните е подобрена, тъй като се състои от две подстанции. Едната има морски сензори, като радар, който дава параметрите на движение на вълните - ъгълът на вълната, нивото на водата, височината на вълната. Другият сензор е за налягане на водата - той показва нивото на водата, температурата и налягането.
В работата по инсталиране и подобряване на станциите на о. Ливингстън, двамата учени от ОАЕ разполагат с още един помощник - електроинженерът д-р Петър Сапунджиев, който е част от българските антарктически експедиции за осма поредна година. Той се включва в работата по инсталиране на батерии и соларни панели и цялостното подобряване на станциите, за да могат Ал Амери и Ал Кааби да получават безпроблемно и непрекъснато необходимите данни от станциите си.
За втора поредна година научен екип от ОАЕ участва в българска антарктическа експедиция като част от Полярната програма на ОАЕ – национална инициатива за участие на страната в международните полярни изследвания, в сътрудничество с Българския антарктически институт (БАИ).
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.