Едно от изкуствата, което завладява публиката и привлича вниманието на зрителя като магнит, е театърът. Той формира естетически и изтънчен вкус, разширява кръгозора и оформя културните предпочитания, пресъздава красотата и емоционалния заряд, заложени от авторите. Но преди постановките да достигнат до публиката, е необходимо да се направи правилният подбор на пиесите, ако е необходимо, те да се преведат и да се популяризират преди представлението. Нужни са и стотици часове на репетиции за постигане на желания резултат и отстраняване на всички малки неточности. Тук наред с труда на режисьора, чието име виждаме на театралния афиш, много важна роля има драматургът, чиито труд остава скрит, но допринася изключително много за създаването на един вълнуващ спектакъл. Такъв драматург, оставил ярка диря в русенския театрален живот, е Василен Васев. 
Василен Иванов Васев е роден на 6 февруари 1931 година във Варна. Завършва Софийския университет със специалност „Руски език и литература“ и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание“ (1964). Първоначално работи във Варна, а след завършване на театрознание е разпределен като драматург в Габровския драматичен театър. След няколко години, вече понатрупал опит, Васев се премества във Великотърновския драматичен театър „Константин Кисимов“. А от 1970 година
свързва за дълъг период от време живота си с Русе
където е назначен за драматург и завеждащ литературното бюро на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“.
Василен Васев е един от дългогодишните драматурзи на театъра в Русе, като взема участие и в изграждане на цялостната театрална стратегия. Неговите възможности са подкрепени от голям професионален опит и тънко познаване на системата на театъра. Всички театри, в които работи, са в подем в периода на неговото присъствие там - разработват интересен репертоар и правят успешни спектакли. Така е и в Русе, защото той поддържа оживени контакти с утвърдени имена в България и в чужбина, търси и открива нови автори и им дава възможност да представят своите пиеси, да се докажат и изградят, притежава богати познания за българската и чуждестранна литература. Той отделя много време и за да популяризира театралните постановки - чрез материали в печата, организиране на срещи, беседи, лекции, разговори и обсъждания. Благодарение на него специалността „Театрознание“ добива смисъл и престиж, и се превръща в нещо реално и стойностно.
Много сърдечни и изпълнени с уважение са думите на Крум Гергицов,
драматург на Русенския театър, наследил Василен Васев, но и работил с него: „...Името на Василен Васев ми беше познато още преди да дойда в Русенския театър. Често бях срещал негови статии, рецензии и портрети в периодичния и специализирания ни печат. Ласкави думи бях чувал за него и като драматург на Русенския театър. В истинността и искреността на тези похвали се убедих, когато постъпих в този театър. Като начеващ драматург имаше какво да науча от него. Неговите изказвания на художествени съвети са винаги аналитични, обхващащи проблемите на спектакъла в контекста на проблемите в театралния ни живот. Василен Васев в оценките си не остава само до конкретно обсъжданата обстановка, той обича да я поставя на фона на текущата театрална продукция, да я види и като момент от бъдещото развитие на театъра. Но всъщност винаги съм ценял у него прямотата му точно и конкретно да оцени художествените стойности на представлението като цяло, на режисурата или актьорското майсторство...“.
Такъв е бил Василен Васев и не се е притеснявал, че неговата критика на следващия ден ще доведе до недружелюбен поглед и студенина. 
Не е искал да ласкае, а да покаже недостатъците в творческата работа, за да се върви напред
и да се постигат резултати в името на успеха на пиесата и възходящото развитие на театъра.    
Василен Васев не ограничава дейността си само в театъра, в който работи. Той следи работата на повечето театри в страната, познава я, познава хората и тяхното творческо развитие и възможности. Често е канен като жури, консултант и рецензент в различни театри, а оценките му са приемани с внимание и уважение.      
Василен Васев работи в областта на критиката, изкуствознанието, превода и журналистиката, публикува статии, рецензии и отзиви както в местни, така и в национални печатни издания. Той успява професионално и задълбочено да въведе читателите в проблемите на пиесата, чиято премиера предстои. Пише леко, интригуващо и увлекателно, съобразявайки се с аудиторията, а критичните му статии анализират и оценяват постановките без преднамереност и без предубеждение. Те са написани темпераментно и понякога с чувство за хумор са представени недостатъците и слабостите на пиесата. Като преводач е превел повече от 30 пиеси от руски, полски, немски езици, редактирал е чужди преводи и е автор на пиеси по мотиви от произведения на други автори.
Негови произведения са превеждани на полски, руски, грузински, латвийски и други езици
Василен Васев е театрален критик, театрален историк, театровед, доктор на изкуствознанието. Директор е за България на Международната академия на изкуствата, със седалище в Париж (1998). 
Любовта му към писането започва още в студентските години и тогава той пише биографичните монографии за Хаджи Димитър (1956) и за Георги С. Раковски (1960). Плод на дългогодишния му престой в Русе са книгите, посветени на Русенския театър. Сред тях изпъква „Елена Стефанова - творчески портрет“, посветена на народната актриса. В нея той с любов проследява дългия й творчески път и описва многобройните й роли в киното и театъра.
Не по-малко ценни за Русе и русенци са изследванията му, посветени на историческото развитие на Русенския театър, описани в книгите „Светлик на Дунава (Русенският театър 1878-1922)“, „Русенски обелиск (театрални портрети)“ и „Градина на музите (Русенският театър 1922-1945 години, творчество, съдби)“.
Този труд е принос не само към регионалната, но и към националната театрална история
защото с Русенския театър са свързани имената на не един и двама блестящи артисти, надхвърлили пределите на България със своето изкуство. 
Василен Васев почива на 30 август 2015 година в София, на 84-годишна възраст. Неговият богат личен архив е предаден от съпругата му, актрисата Марина Прашанова, на Държавен архив-Русе през 2016 година. След научно-техническата му обработка са формирани 166 архивни единици за периода 1844-2015 година.

Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе