Доклад за достъпа до образование, изготвен от неправителствени организации беше представен в Националния пресклуб на БТА в Шумен
"Миналата година правихме подобно проучване за пет области - Велико Търново, Враца, Кюстендил, Разград и Сливен, тази година продължаваме с идентично изследване за областите Габрово, Монтана, Пловдив, Шумен и Ямбол. Тези изследвания си имат предистория - от 2012 г. до тази учебна година включително Фондация "Тръст за социална алтернатива" заедно със своите партньори от различни населени места, сме подкрепили с материални стипендии (за покриване на разхода за пътуване до училище и обратно) над 1800 ученици, които се обучават в етапа на средно образование, подкрепили сме и ученици със закупуване на учебни комплекти, които до скоро не бяха безплатни. Отпуснали сме над 5000 стипендии", коментира Исаев.
Той добави, че колегите му от Асоциация "Интегро" имат програма за подкрепяне на ученици от 2007 г., като са подкрепяли ученици от различни населени места, не само в Шумен, Разград и Търговище. "Решихме през 2022 г. да направим нормативен преглед как достъпът до образование се разглежда в българското законодателство, в нормативната уредба на Министерството на образованието и науката, включително и как назад във времето какво е включвал достъпа до образование", допълни Исаев. По думите му се оказва, че на практика в българския правен мир няма дефиниция за достъп до образование.
Важно е да има дефиниция за достъп до средно образование, защото ако ученикът е концентриран не върху своето образование и обучение, а върху това как ще стигне до училище, кога ще се прибере вкъщи, ще има ли възможност да си плати закуската в училище, ще има много по-малък фокус върху обучението си, изтъкна Исаев.
Той поясни, че отчитайки липсата на дефиниция за достъп до образование, са направили картографиране в 15 области. "2024 - 2025 г. сме в Шумен, Монтана, Пловдив, Габрово и Ямбол, като тази година изследването продължава в Хасково, Търговище, Пазарджик и Стара Загора", каза още Исаев.
По думите му изследването представя какви са предизвикателствата пред учениците и семействата им, но и на общините, училищата и директорите им пред осигуряване на достъпа до образование. Изследването е достъпно в електронен формат на сайта на Фондация Тръст за социална алтернатива.
"Това, което откриваме е, че на национално ниво има много разлики и нюанси, различни тълкования на това какво е достъп до образование от страна образователни експерти, на РУО, директори на училища и от страна на учениците и семействата им. Когато говорим за достъп до образование, би следвало достъпът до образование да е един и същ за всички ученици", каза още Исаев.
В изследването за всяка община в област Шумен са изнесени данни за средната работна заплата, за безработицата, защото това е важно за разходите, които децата или семействата им трябва да направят, когато пътуват до училище, коментира директорът на програма "Образователни възможности и постижения“ във Фондация "Тръст за социална алтернатива".
При работата по изследването са обхванати всички училища, които имат гимназиален етап. Интервюта са проведени с представители на РУО - Шумен, с директори на училища, както и с образователни експерти от всички общини, с изключение на експертите от общините Върбица, Нови пазар и Шумен. Няколко училища не са предоставили информация за целите на изследването, посочи Исаев.
Високи нива на миграция в чужбина са отчетени в област Шумен. Почти всяка община извозва ученици от селата към общинския център. Намерено е решение за това през бюджета на училище, община или на база наредби на Министерството на образованието. Затруднения се появяват когато ученици трябва да пътуват от села до друга община или до областния център, коментира Исаев.
В област Шумен има пет общежития, има около 1500 пътуващи ученици в среден етап на обучение, пътуването продължава от 15 до 120 минути. На практика няма масово осигуряване на хранене в училище до дванадесети клас, като цяло храненето се заплаща от семейството на ученика, отбеляза директорът на програма "Образователни възможности и постижения“ във Фондация "Тръст за социална алтернатива". Голяма част от учениците не полагат успешно зрелостен изпит и това е мотив да не завършат 12 клас. След 10 клас често не се полага грижа учениците да продължат образованието си, каза той.
Вергил Ибрям добави, че много ученици трябва да плащат различни разходи, ако искат да учат в гимназия, която не е в същата или в съседна община. На места децата не искат да останат в общежитие, осигурявано от училището. Много от децата от малки населени места се отказват, влизайки в по-голямо училище и отпадат по социоално-икономически причини, добави той.
Както БТА съобщи, изследването бе презентирано от Огнян Исаев и Теодора Крумова, програмен директор на Център за междуетнически диалог и толерантност (ЦМЕДТ) „Амалипе" на 28 януари т.г. в Габрово.


Следете новините ни и в GoogleNews