Антарктида е място, където полярните астрономически проекти се реализират с много по-голяма точност, посочва екипът на инженер Ивайло Начев. В момента той се намира на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън и вече е събрал данни за слънчевите избухвания, които позволяват да се направят конкретни заключения за техните типове.
„Антарктида е открита лаборатория с нисък индустриален шум и тих радиочестотен спектър“, коментира Начев пред БТА. „С нашите данни за слънчевата енергия сме с едни гърди напред пред нации, които изучават тези процеси от десетилетия.“
Ивайло Начев е главен асистент във Факултета по телекомуникации към Техническия университет – София. Той работи в областта на радиокомуникациите и телекомуникационните технологии и е ръководител на радиоклуба на университета.
В момента Начев е в Антарктида по проект, реализиран съвместно с Института по астрономия, радиотелескопа ЛОФАР (LOFAR) и Висшето военноморско училище. Целта на проекта е обогатяване на научните познания за космическото време и слънчево-земните връзки, като той вече дава значими резултати.
Началният етап на проекта включва проектиране на оборудването, което към момента вече е монтирано на о. Ливингстън, в близост до българската база.
„По време на 33-тата експедиция проведохме първите си експерименти“, отбеляза Начев и допълни, че благодарение на мониторинга през миналата година екипът вече разполага с напълно функциониращо оборудване и изключително ценни данни.
„Радиочестотният спектър на Антарктида е изключително чист.(...) Антарктида е открита лаборатория с нисък индустриален шум и тих радиочестотен спектър“, посочи той и допълни, че техните системи изследват слънчевата активност именно в радиочестотния спектър.
Начев уточни, че изследванията се провеждат в честоти, в които работят всички комуникационни устройства, улесняващи ежедневието ни, но които в същото време създават сериозни смущения за подобен тип научни наблюдения.
„Например честотите, на които работят дистанционните ни управления за колите, могат да дадат смущения по време на такова измерване и да не можем да го обобщим и конкретизираме към определено слънчево събитие“, обясни той.
Първата част от проекта е насочена към откриване на слънчеви избухвания по време на слънчеви изригвания, отделяне на коронална маса и други процеси, свързани с повишената активност на Слънцето. По думите му се регистрира радиосигнал, който при откриване от тяхната система и сходни системи показва, че всяко конкретно слънчево събитие има повтарящ се характер.
„Улавяйки това радиоехо от Слънцето, ние можем да го обобщим за конкретни слънчеви събития, като цяло“, подчерта Начев.
Паралелно с това друга система изследва как слънчевите избухвания влияят директно върху земната йоносфера и коя нейна част е най-силно засегната. „Отделно следим земното магнитно поле и как се променя спрямо избухванията“, допълни той.
По думите му проектът дава възможност за събиране на уникални данни за регионалното и локалното магнитно поле на о. Ливингстън.
Начев посочи, че най-голямото постижение на екипа е регистрираното между 16 и 19 януари силно слънчево изригване, при което K-индексът – параметърът за измерване на слънчевата активност – е бил над 9.
„Имаше големи полярни сияния, дори в България, както и нарушение на навигационните системи и че те имат доста добри данни за определянето и характеристиките на изригването“, посочи той и допълни: „Тези събития нарушават комуникацията в аерокосмическото инженерство, авиацията и аварийната комуникация, както и навигационните системи.“ По думите му събраните данни допринасят и за по-точното прогнозиране на слънчевата активност.
Начев отбеляза, че екипът се надява в бъдеще да изгради повече измервателни станции не само в България и Антарктида, но и да създаде глобална мрежа от подобни системи.
Адмирал Боян Медникаров, който също посети българската база „Св. Климент Охридски“ тази година, и Ивайло Начев развяха знамето на първия полярен астрономически проект на България и призоваха ученици и студенти да кандидатстват за участие в него.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.