Писателят Георги Господинов отбеляза днешния 1 февруари - Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, с цитат от своя роман „Времеубежище“.
Господинов написа в профила си във Фейсбук: „Част от българското нещастие и нищета днес, лежи заровено в онази февруарска нощ на 1945. Застреляните в калта на Софийското гробище и крещящите за смърт пред Съдебната палата. Без милост, без дар, отвъд човешкото. И защото винаги съм смятал, че паметта е важна, нещо от романа "Времеубежище", припомнено от приятел:
„...Докато помниш, държиш миналото настрана. Като да си запалил огън насред нощна гора. Наоколо са наклякали демони и вълци, зверовете на миналото стесняват кръга, но още не смеят да прекрачат.
Алегорията е проста. Докато огънят на паметта гори, ти си господарят. Почне ли да загасва, воят ще се усилва и зверовете ще идват все по-близо. Глутницата на миналото. Колкото по-малко памет, толкова повече минало.
„Помня, за да държа миналото в миналото…", завършва посланието на Георги Господинов.