Той е живата история на Русе, а и на България. Съвсем наскоро, на 10 ноември, Димитър Ангелов навърши 85 години, но е с толкова жив и бистър ум, а разказите му са така увлекателни, че часовете с него наистина не се усещат.
Интересните истории около него са толкова много, че е трудно да се избере откъде да се започне. Например от това, че е бил в дома на легендарната Екатерина Каравелова.
По онова време голямата българска интелектуалка и съпруга на министър-председателя Петко Каравелов вече е 86-87-годишна. А младежът, който я посещава, Димитър Ангелов, е студент по право, натоварен с тайна мисия. Отива в дома й, за да предаде важно писмо. В напреднала възраст и болна, бившата придворна дама Каравелова е в леглото с книга в ръка, а на масата в стаята й погледът на младежа се приковава от два потрета, наредени един до друг -
на цар Борис Трети с личния му подпис и на комунистическия лидер и нов държавен глава Георги Димитров 
Шокиран от този парадокс, студентът не успява да не изрази изумлението си на глас.
„Царят е мой спасител“, отговаря простичко на безмълвното му стъписване легендарната дама и разказва как веднъж по време на езда паднала от коня и останала в безсъзнание. Борис Трети яздел малко след нея, лично я вдигнал и се погрижил за здравето й. С Димитров пък отношенията й също били повече от добри, той я тачел като приятелка на Русия.
Димитър Ангелов разказва за тази среща с трепет и почит. Успял да надникне в света на Каравелова благодарение на приятеля си, придворния художник Васил Букуров, който бил нейн любимец. През 1946 година той вече бил народен враг, на косъм отървал смъртната присъда, но продължавал тайната си битка с комунистическия режим. Именно по тази причина русенският студент по право, който дели с твореца една квартира в София между 1946 и 1948 година, трябвало да посети Каравелова и да й предаде специално писмо от Букуров. Тя от своя страна пък изпратила по него 500 лева.
По онова време Ангелов се запознал с
голяма част от интелектуалния елит на столицата, включително с Екзарх Стефан
и с известния адвокат Васил Порточанов, дядо по майчина линия на Меглена Кунева. В основата на тези негови познанства също е художникът Васил Букуров. Творецът, който е член на Италианската академия на изящните изкуства, вече е излежал една присъда и благодарение на защитата на Васил Порточанов се е разминал със смъртната присъда. Това обаче не го спира и той продължава опитите си чрез английската и американската легации да обърне посоката на историята и България да се присъедини към зоната на влияние на Запада. Съквартирантът му Митко става негов съмишленик и свръзка.
Затова в архивите на ДС влиза като английски шпионин
и е натикан в концлагера Богданов дол.
До забойчик в опасната мина край Перник Димитър Ангелов стига след шумния процес „Букуров“ във Варна. Майсторът на четката е разстрелян, а младежът е осъден на 2 години затвор. Едната излежава във Варненския затвор, след което е пратен в Богданов дол.
Нямаше да оцелея там, ако не бях в група с млади офицери, атлети, току-що завърнали се от обучение в Италия и Германия, спомня си тежките дни в напоения с газ гризу рудник политзатворникът, където животът на миньорите зависел само от една искра.
Съдбата очевидно е на страната на младия Митко, но „народната“ власт не е така благосклонна - изключва го от университета и слага точка на мечтите му да стане юрист. Но той не се предава, не го предават и неколцина приятели. Един от тях, Любчо Бешков, чрез тогавашния декан на Юридическия факултет проф.Цеко Торбов му помага да възстанови студентските си права. Милицията обаче не спи и „английският шпионин“ пак е изключен. Проф.Торбов отново „урежда“ отличния студент, този път
той се промушва буквално през иглени уши
защото продължава не като редовен, а като задочен студент. През 1956-а Димитър Ангелов полага държавен изпит, но властта го отрязва за задължителния едногодишен стаж. 
Юрист не може да стане, но цигулката го спасява.
През 1957 година започва работа като директор на новосъздадената Детска музикална школа към Дома на културата.
Изкарах 10 прекрасни години, посветени на музиката и децата, по-късно мои възпитаници станаха известни музиканти у нас и по света, спомня си с носталгия Ангелов и изрежда десетки имена. Впрочем музикалните и педагогически умения не остават неоценени от преподаватели на Консерваторията.
Музиката отдавна всъщност е негово поприще. Още през 1945 година като ученик той свири в симфоничния оркестър на Добрич. А като излиза от концлагера, пак тя го спасява от тежката работа на строител и докер. Кандидатства за място в оркестъра на Разград, но Комитетът за наука, култура и изкуство иска от „другаря цигулар“ удостоверение за „честност и благонадежност“. „Вражеският елемент“ нямало да бъде допуснат до сцената, ако Жак Калдерон не бил 
заложил партизанската си чест пред Вълко Червенков
Човекът, който гарантирал за него, бил секретар на Тано Цолов. А бащата на Ангелов го крил в дома си и в църквата в Добрич, където бил свещеник, по време на гоненията срещу евреите преди 9 септември. Така станало възможно бившият политически затворник да започне работа като оркестрант - първо в Разград, после отново в Добрич.
Музиката му дава не само хляб и емоции, но и прекрасни приятелства, среща го с големи личности, сред които с професора по солфеж Иван Пеев и неговата съпруга цигуларката Султана. Техният син по това време бил съпруг на Лили Иванова. Димитър Ангелов и семейство Пееви поддържали добри контакти и
свекървата не можела да се нахвали със снаха си Лили Иванова
Признаваше качествата й и на певица, и на домакиня, издава Ангелов. Разказва също, че именно свекърът много помогнал на Лили да се шлайфа, защото нямала музикално образование, а само самороден талант. Пак от семейството на бившия съпруг на българската прима русенецът чувал за упоритостта й да постигне професионално съвършенство.
След това малко отклонение отново се връщаме към живота на Димитър Ангелов. През 1967 година нов обрат на съдбата променя професионалния му път. Новите икономически отношения породиха глад за юристи и така най-неочаквано получих шанс да практикувам право, разказва днешният възрастен юрист, когото млади негови колеги с право наричат „учител“.
Пътят към Темида му отваря тогавашният председател на Окръжния съд в Русе Соломон Розанис, който използва връзките си в Министерството на правосъдието. Само след 10 минути приносителят на писмото получил назначение като стажант в Русенския съд. Разбира се, с неговото минало никой не му позволява да стане съдия, прокурор или адвокат, а само юрисконсулт. Очевидно благодетелите на Ангелов не са се излъгали в качествата му, защото това не му пречи да стане един от най-добрите в трудово-правните дела. И не само. В годините на социализма като юрисконсулт на УППД,
дръзва да води дело срещу „свещената крава“ МВР
и това е първият, а може би и единствен такъв случай в социалистическа България.
Година преди преврата срещу Тодор Живков перестройката отвява някои стари порядки и шефът на УППД решава да се раздели с 46 служители на МВР на щат в управлението, които обслужват двата противопожарни  катера „Прометей“ 1 и 2.
Обичайното им занимание беше да цакат картите и да получават големи заплати. Катерите бяха стари, съветски, бавно подвижни и като се случеше пожар на някои кораб, пристигаха след като екипажът вече го е угасил, разказва юристът. Затова директорът и Министерството на транспорта решили да се отърват от ненужната тежест, но срещнали съпротивата на МВР. Трябвало да се води дело, но никой не се наел и тогава дошъл ред на Ангелов и той приел. Спечелил и се получил прецедент - за първи път Народната милиция била осъдена, а верните на Партията вестници /тогава други няма/ се чудят какво става и за всеки случай вдигат вой. Но успехът е налице - ненужният щат е съкратен, а катерите - нарязани на скрап. 
След демократичните промени Ангелов
най-после осъществил професионалната си мечта
да стане адвокат. УППД пък се преименувала в Агенция и отново го наела на граждански договор да отстоява интересите й, а той спасил красивата й сграда на „Славянска“ от опит да бъде реституирана с фалшиви документи.
Тежък, превратен, но интересен и смислен живот изживява 85-годишният русенец, който е сред малцината все още живи репресирани от лагерите на Държавна сигурност. И до днес той пази чувството си за хумор и въпреки бастунчето не се е предал. Държи го невероятният дух и грижата за болния му син. Опората в живота му - неговата съпруга д-р Катя Райкова, наскоро се е преселила в отвъдното или може би в един по-добър свят, както той се надява. Още говори за нея с любов. Разказва ми тяхната романтична история - как се запознават във влака, как после издирва адреса й, пише писмо и започва дългото очакване...
Беше мразовит ноемврийски ден, но пощальонът дойде и цъфна пролет, преживява отново и отново своите младежки трепети 85-годишният мъж. Същият, за когото една добричка писателка - Рада Въртулинска, прави герой на две свои книги и която го нарича „добруджански апостол“, един от дванадесетте нейни персонажа наред с писателя Ивайло Петров и маестро Захари Медникаров. Апостол на духа.