Зад маскираното поведение се крие отчужденост, импулсна агресия и усещане за липса на подкрепа. Това каза психологът Кръстинка Попова, част от център „ИМКА“ - Габрово, по време на четвъртото издание на форума LexTalks под надслов „Между бунта и закона – тийнейджърите в България“. Дискусията е организирана от Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД. В изказването си Попова обърна внимание на така наречените локали. Маскираното поведение идва, когато има несъответствие между външния свят и вътрешното преживяно, както и за да съумеят тези деца да скрият тревога, страх и гняв. Маскираните деца и юноши се опитват нещо да ни кажат, допълни тя. По думите ѝ децата имат потребност от приемане, нужда от сигурност и постоянство, от някой, който да остане тук и сега.
Най-голямата грешка на системата и на хората, когато се сблъскаме с маскираното поведение, е да наказваме симптома, каза още тя и добави, че маскираното поведение не е избор, а последствие и е един последен вик на човек, който се опитва да ни каже нещо. Това, което ни свързва нас, възрастните, е думата възпитание, но не това, което някои възприемат като „трябва“, а като поглед напред.   
Във форума участваха ученици, психолози, юристи, учители, директори на училища и др.