Нашата ниша в Ловеч са музиката и театърът за деца, каза секретарят на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“ Пенка Стаменова.
Музикалната школа има над 70-годишна история, а Кукленият театър – над 50. „Затова смятам, че това са дейностите, които със сигурност трябва да се съхранят. „Музикалната школа освен че е традиция, тя си има своето място – ненамаляващият брой деца показва, че има интерес към нея. Ние сме тези, които вървим с първите им стъпки. За отбелязване е и фактът, че предвид това, че сме делегирана от държавата дейност, таксите са много поносими, не затрудняват никого и всяко дете, което има интерес към музиката – и неговите родители, разбира се, могат да си го позволят“, коментира Стаменова.
Тя открои и певческите формации. Смесеният хор „Панайот Пипков“ има 80-годишна традиция и работата му почти не е прекъсвала. „Той дава възможност на хора, които искат да изразят себе си чрез музиката си, да могат да го правят. Винаги ме е впечатлявало тяхното вълнуващо поведение преди концерт – как ще изглеждат, как ще пеят“, разказа читалищният секретар.
Пенка Стаменова посочи, че читалището е приело като кауза да дава на Ловеч класическа музика. По думите ѝ немалко оркестри вече са утвърдени партньори на културната институция. „В нашия град няма такива формации, затова го даваме на хората. Дали ще бъде чиста класика, или ще бъдат съвременни хитове в симфоничен контекст – просто избираме едно от заглавията, които продават, опитваме се заедно с тях да сме актуални. Благодарна съм им, че се съгласяват да дойдат – както е известно, нашата зала има само 260 места, а заплатите на тези формации зависят от броя на продадените билети. До този момент те поддържат значително по-ниски от другите места, където пеят и свирят, цени. До края на годината всеки месец (без август) имаме договорени дати: Държавна опера – Русе, Държавна опера – Бургас, Симфониета – Разград и др.“, обясни Стаменова.
Тя е категорична, че читалищата в България – и в частност Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“, имат бъдеще. Регистрирани към момента са 3600 читалища у нас. Те са различни, но всяко от тях е намерило своето място. Важно за най-голямото ловешко читалище е, че веднага след всяко събитие има пряка връзка с хората, което му помага да им предложи това, което те търсят. В крайна сметка читалището е съвкупност от тези, които правят нещо в него, и тези, които идват в залата, за да видят какво е направено, обобщи Пенка Стаменова.
Тя е категорична обаче, че без държавно финансиране всичко това може да се случи. „Ние не сме атрактивни на пазара на труда. Един млад човек, завършил Музикална академия или Консерватория в София, отивайки в училище, с половин норматив той ще има заплата, каквато е на нашия преподавател с цял норматив. Това е проблем, който от години съществува. Разбира се, благодарни сме на държавата, че не ни е забравила. Ние получаваме държавен стандарт за всяка лимитирана от Министерството на културата щатна бройка, която на практика е минималната заплата, работодателската осигуровка и още малко. Без субсидии нито едно читалище няма да оцелее. Но вярвам в бъдещето, ще го има“, обнадеждена е Пенка Стаменова.