Заможните хора са направили своите саможертви и са основали първите читалища в България, каза Йордан Евтимов, литературовед, преподавател в НБУ, в Свищов по време на представянето на януарския брой на списание ЛИК, посветен на „Читалищата в минало и бъдеще време“.
Броят излиза в навечерието на 170-ата годишнина от основаването на първото българско читалище в Свищов.
Йордан Евтимов поздрави екипа на ЛИК, който е избрал да направи интервю с писателя Владимир Зарев, когото той нарече „един от най-представителните съвременни български писатели“.
По думите на Евтимов, Зарев е майстор на класическия жанр на буржоазния роман, в който има много герои, които са свързани помежду си и които претърпяват личностно израстване, но и участват в живота на общността.
Евтимов говори за романа „Разруха“ на Зарев от 2003 г. Той обясни, че в сюжета на книгата участват герои, представители на различни съсловия.
„Това е един от малкото много добри опити, в които един български писател успява да разкаже точната ситуация с корупцията“, каза Евтимов за книгата.
„Интервюто също е един от представителните, отлични текстове в броя“, каза още той.
Според Евтимов една от причините, поради които читателската култура в България намалява, е „ситуацията с читателските клубове и говоренето за книги“.
„Няма как да виним младежите за това, че само са се вглъбили в телефоните“, каза той.
По негови думи през последния четвърт век единствената телевизия, която е имала предаване за книги, е била Българската национална телевизия. Според него това предаване не е успяло да привлече вниманието на младите хора поради късното му излъчване и неинтересния формат. Той го сравни с подобни предавания в западни страни.
Евтимов разказа, че читателският клуб на Нов български университет, на който Евтимов е един от водещите, успява да привлича интереса и присъствието на студентите.
„Нашата среда в това отношение е доста по-некултурна в сравнение с преди 170 години“, каза той за четенето в България.
Връщайки се към основаването на първите читалища в България, той обясни, че „заможните хора са направили своите саможертви и са основали тези институции“.
Според Евтимов в западните общества се наблюдава взаимна грижа между членовете на бизнес и политическите сфери за културното развитие на общностите. Той посочи като пример изобретателя Никола Тесла, който е превеждал стихове на сръбския поет Негош.
„Живеем в едно време, в което в бизнеса има постижения, но няма много добра ориентация кои са големите постижения в областта на културата“, каза той.
Евтимов обясни пред присъстващите оригиналното значение на думата „сноб“. По негови думи снобите са онези, главно заможни хора, буржоа, които успяват да видят не класиците, а това, което от техните съвременници е голямо постижение и ще окаже влияние върху културата и в бъдеще.
Според него за възстановяване на читателската култура може да помогне БТА, като напомня на хората, които движат икономически страната, че трябва да са внимателни и критични към това, което се случва в страната в сферата на културата.