Начетеността се получава само от четенето на книги. Книгите са територии на това, което наричаме големи разкази за света. Това каза главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов при представянето на новия брой на сп. ЛИК, чиято тема е „Читалищата в минало и бъдеще време". Списанието излиза по повод 170-годишнината от основаването на първото българско народно читалище, което отваря врати на 30 януари 1856 г. в град Свищов. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) разказва през акценти от новините от своя архив историята на тези културни институти, често определяни като уникален български феномен. 
„Този брой има слоган „Читалищата в минало и бъдеще време", като бъдеще време е написано с по-едри букви, отколкото минало време. Това може да има различни причини. Аз ще ви кажа моята хипотеза защо смятам, че читалищата в бъдеще време ги чака възраждане, и то с една съвсем ключова роля в културата", каза още доц. Лозанов.
„Днес ние честваме създаването, може би, на първата гражданска организация в България, защото читалището - това, което честваме днес, е създаването на една гражданска организация, която едва после, ще създаде това, което сега наричаме читалище и свързваме с разни сгради из България. Читалището е всъщност културно пространство, което събира в себе си различни културни дейности и художествени изяви, но освен културно пространство, читалището е хронотоп", обясни доц. Лозанов.
„Хронотоп е термин, който свързва пространството с времето, защото в това пространство културното време тече по различен начин. То много по-бавно се отдалечава от Възраждането, когато са създадени и читалищата. Това, което е в основата и стои в името, се отдалечава много по-бавно, отколкото културата ни в момента наоколо се отдалечава от четенето. Читалището е свързвано с четене, но не просто с четене, защото сега четем на какви ли не екрани, а с четене на книги. Това е едно пространство-време, в основата на което стои четенето на книги и по-общо казано - начетеността. Читалището е създадено навремето от начетени хора и в името на начетеността", отбеляза главният редактор на сп. ЛИК.
По думи на доц. Лозанов „именно на територията на книгите светът е разказан исторически, художествено, философски и както и да е, в едни големи разкази и системи, така че той да бъде подреден в неговата цялост, според разбирането на автора. Тъкмо тази начетеност създава у хората представите и ценностите, през които възприемат света. Тази начетеност е до голяма степен в момента, културното време тече много по-бързо и се отдалечава от нея във връзка с медиите и особено с новите медии".
„В тези медии не големите разкази, а кратките форми и визуалния израз и емоционалната комуникация стават много съществени. Да, в този смисъл книгата и начетеността, която тя дава, в момента изглежда недостатъчно актуална и модна, но без нея ние нямаме шанс да постигнем нищо друго", посочи Лозанов.
Той припомни свое изказване при връчването на единадесетите награди на Столичната библиотека. „Скоро си позволих да кажа, че хора, които не са чели книги, е най-добре въобще да не четат, гледат или слушат медии, защото шансът тогава да бъдат заблудени и измамени е много голям", коментира Лозанов.
„Аз смятам, че бъдещето на читалищата е една територия на четенето и на четеността и книгите, която ще ги запази в този свят на медийни промени, защото те са опората, на която човек създава ценностни мотивации, в начина си на възприемане на света, в който става връзката между поколенията, които четат едни и същи книги. Това е вътрешната културна комуникация. Това е начинът, през който хората, през тези големи разкази, се мотивират ценностно извън потока и скандалите и обратите на бързотечащата съвременност", допълни Лозанов.
В обобщение той каза, че „най-добре се вижда колко ни липсва и колко важна е начетеността, когато по пътя на политическата йерархия във властова роля попадне неначетен човек. Тежко ни и горко от тогава".
В рамките на представянето на януарския брой старши редакторът на списание ЛИК Яница Христова разказа за своя опит с читалищата и как те са й повлияли на решението да стане редактор. „Вие в момента сте пред, може би, най-големите си житейски решения, посещавайте читалището по-често, може би тук ще откриете отговорите, от които имате нужда", каза Христова.
Тя представи две истории от архива на Българската телеграфна агенция, които илюстрират взаимоотношението между читалището като институция и гражданите. Първата е от края на 50-те години от село Бълбук, Силистренско, където младият библиотекар Канюрашев успял да увеличи фонда на библиотеката шест пъти, да организира четения за съгражданите си и да създаде пътуваща библиотека, с която обикалял хората по полето, за да имат достъп до книги, докато работят.
Втората история е от 70-те години, когато в Каварна четиригодишно дете подало заявление да стане читател в читалищната библиотека. Библиотекарката проследявала развитието на детето през годините и нарастващия му интерес към книгите и четенето.
В архива на агенцията могат да се открият публикации не само за дейността на читалищата в България, но и за тяхното представяне в чужбина. През годините е имало публикации в съседни държави, както и наши политици и културни дейци са обикаляли различни симпозиуми в чужбина, за да презентират дейността на читалищата, отбеляза Христова. „Това е дейност, която заслужава да бъде продължена", каза в обобщение тя.