Учени на изследователски кораб край централното крайбрежие на Калифорния са забелязали галапагоски албатрос, което е едва второто регистрирано наблюдение на тази птица северно от Централна Америка, предаде Асошиейтед прес.
Жълтоклюният албатрос с черни очи като копчета, който може да има размах на крилете от 2,4 метра и прекарва голяма част от живота си във въздуха над океана, поставя загадка пред учените - те се чудят как и защо вид, за който е известно, че се размножава на Галапагоските острови - на около 4800 километра разстояние - се е осмелил да се отправи толкова на север. За изследователите това е „скитаща“ птица, пътуваща далеч извън типичния си ареал.
Тя е забелязана на 37 километра от брега на Пойнт Пиедрас Бланкас, приблизително по средата между Сан Франциско и Лос Анджелис. Възрастният албатрос „изглежда не бърза да се върне на юг“, каза морският орнитолог Тами Ръсел, която е била на борда на кораба и е отбелязала, че същата птица вероятно е била забелязана през октомври край бреговете на Северна Калифорния.  
Ръсел, учен от Калифорнийския университет в Сан Диего, каза, че е почти невъзможно да се определи защо птицата се е озовала толкова далеч от дома си. Може да е била отнесена на север от буря. Някои птици имат склонност към блуждаене и просто отиват по-далеч от други. „Вероятно не се е размножила миналия сезон, защото възрастните снасят яйцата си през пролетта, а малките напускат гнездата до януари“, пише Ръсел. „Може би се е отправила да странства по време на годишната си почивка и скоро ще се върне на Галапагоските острови, за да се събере отново с партньора си за следващия сезон. Кой знае колко дълго ще остане наоколо или дали някога ще се върне“, добави Ръсел, цитирана от АП. „И затова тези наблюдения са толкова специални", добави тя.
Маршал Илиф, ръководител на проекта eBird в Лабораторията по орнитология на Университета Корнел, каза, че морски птици като албатросите могат да пътуват на големи разстояния в търсене на храна. „Отделен индивид редовно може да се окаже далеч от дома, дори в грешното полукълбо или по изключение в грешния океан“, пише Илиф. „Недостигът на храна може да накара птицата да се скита. Към този момент няма доказателства, че това е нещо друго освен случайност.“
Международният съюз за защита на природата определя птицата - най-голямата на Галапагоските острови - като критично застрашена. Според Американската организация за опазване на птиците, ареалът ѝ е ограничен до тропиците. Продължителността на живота ѝ може да достигне 45 години и тя се храни предимно с риба, калмари и ракообразни, пояснява още АП.