Когато суспендираме правовия ред, това води до политическо насилие и дати като 1 февруари 1945 г. са по-скоро закономерност, отколкото някакво извънредно събитие. Това заяви Тома Биков в декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ – СДС по повод Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари. 
Той отбеляза, че 1 февруари 1945 г. е символ на ескалацията на едно политическо насилие, което започва с края на Първата световна война и с правителството на Александър Стамболийски, което започва да разрушава така или иначе крехкия правов ред с предизвикване на референдум за наказване на виновниците за националната катастрофа. Благодарение на този референдум в ареста без съд и присъда са вкарани хора като Александър Малинов, обявилият  независимостта на България петкратен министър-председател и бивш адвокат на Александър Стамболийски по неговото дело, по което той е съден по време на Първата световна война заради отказа си да подкрепи участието на България в нея, посочи Биков. 
Към 1 февруари 1945 г. България вече е преживяла трети преврат и суспендирането на Търновската конституция не е прецедент, отбеляза депутатът от ГЕРБ – СДС.  
Той посочи, че в събитията от 1 февруари 1945 г. на страната на тези, които преди малко бяха наречени палачи, участват и хора като Никола Петков и неговите последователи. Малко по-късно те стават жертва на същата тази тенденция. А самият Никола Петков е съден, забележете, от Трайчо Костов. Малко по-късно и Трайчо Костов е убит, припомни събитията Биков. 
Когато започне такъв процес и ти участваш в него, няма никаква гаранция, че ти няма да си следващата жертва, отбеляза той. Затова тази дата не само трябва да бъде помнена, но трябва да бъде и осмислена, заедно с целия контекст, в който тя стои и лежи, посочи Биков.  
Той цитира руския философ и публицист Николай Бердяев, че революциите не отменят злото, а само го подреждат по нов начин. Затова е много илюзорно, че когато въздадеш възмездие и отмъстиш на онези, които мразиш, ще получиш нещо добро. Напротив, съдът на историята, независимо кога, ще произнесе своята присъда, а цената, която бива платена винаги за подобни импулси, се плаща в кръв и тя е много тежка за цялото общество, коментира депутатът.
Затова и в началото поменах 1989 г., този лош и провален преход, който обаче постигна основните си цели, каза Тома Биков. "А неговата основна цел беше той да бъде мирен, той да не започне с масова репресия и отмъщение срещу предишния режим. Нещо, което и до ден днешен някои групи хора, може би и с основание, определят като несправедливост", отбеляза той. По думите му, несправедливост имаше, но беше запазен и мирът. Биков отбеляза, че този "провален преход" е успял да прекрати политическото насилие в България и това е огромно достижение на онези, които са участвали в политическия процес след 1989 г. от всички страни на политическия спектър.