Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Има едно древно японско изкуство, което съдържа в себе си повече психология от много книги, повече човечност от много лекции и повече надежда от всяка мотивационна фраза. Това е Кинцуги - изкуството да поправяш счупените керамични съдове със специален лак, смесен със златен прах. Резултатът не крие пукнатините - напротив, подчертава ги. Съдът става по-красив отпреди. По-ценен. По-уникален.
Японците вярват, че когато нещо е било счупено и после поправено, то носи история. 
Носи тежест.
Носи характер.
Носи истина.
Счупването е част от красотата, не нейният край. Но всъщност Кинцуги не е техника. Не е реставрация.
Кинцуги е философия.
Кинцуги е начин да гледаме на себе си.
Ако слушаме внимателно, тази философия ни казва нещо, което дълго сме забравили да чуем: „Не се срамувай от раните си. Те са твоите златни линии“.
Всяко човешко сърце има пукнатини
Всеки човек върви през живота с моменти на загуба, предателство, разочарование, раздяла, провал или внезапна болка. Но светът често ни учи да ги крием. Да се държим. Да изглеждаме „добре“. Да не показваме слабост. Да заличим всяка пукнатина, сякаш тя е грешка. А истината е друга: там, където има пукнатина, е минала светлина. Там човек е пораснал. Там се е научил да оцелява. Там се е научил да обича по-истински. Болката, през която сме преминали, е карта. Белегът е доказателство, че сме били живи. Пукнатината е глас, който казва: „Ето ме. Паднах. Станах. И съм по-истински отпреди“.
Счупването не ни прави по-малки - то ни прави различни
Когато японският майстор вземе счупен съд, той не го държи със срам или страх. Не казва: „Това е повредено“. Не го изхвърля. Сяда тихо. Вдишва. И започва да го разглежда с внимание - всяка пукнатина, всяко отчупено ръбче. За него това не е дефект, а история. Не е край, а възможност за ново начало. Пукнатините не се лепят  така, че да не се виждат. Те се превръщат в място за злато. И ето тук се ражда най-голямата психологическа мъдрост: нашите рани могат да бъдат превърнати в нашата сила, ако не ги крием, а ги лекуваме. Нито един човек, който е бил истински наранен, не остава същият. Той става по-мъдър. По-чувствителен. По-внимателен. По-дълбок. Разбира повече, усеща повече, обича по-истински. Болката може да разрушава, но може и да създава. Тя може да ни направи жестоки, но може и да ни направи светли. Всичко зависи от това какво правим след счупването.
Психологията зад Кинцуги: Защо ние се лекуваме по този начин
В психотерапията много често идват хора, които казват: „Счупен съм. Никога няма да съм същият“. А истината е, че те и не трябва да бъдат същите. Психиката не връща човека в старото му състояние. Тя изгражда ново. По-зряло. По-адаптивно. По-дълбоко.
Точно както майсторът на Кинцуги не цели да възстанови съда така, че пукнатината да изчезне - той я превръща в най-красивата му част.
Психологията казва, че:
След травма човек развива по-висока емпатия.
След загуба - повече мъдрост и благодарност.
След предателство - по-силен вътрешен компас.
След разочарование - по-ясни граници.
След провал - по-дълбока устойчивост.
След болка - по-голямо сърце.
Кинцуги не е философия на счупването. Това е философия на въздигането.
Белезите като биография
Всяка пукнатина по човека е част от неговото досие. Нещо, което го прави неподражаем. Уникален. Невъзможен за копиране. Човек, който никога не е бил ранен, остава недоразвит. Той не познава себе си докрай. Не познава другите. Не познава дълбочината на любовта, защото никога не е падал от нея. Не познава силата на прошката, защото никога не му е трябвало да прощава. Белезите не са слабост. Те са биография. История, написана върху кожата и душата ни.
Отварата на възстановяването: Златният прах в човека
Какво е златният прах в Кинцуги, когато става дума за човешка психика?
Това е всичко, което събираме след травмата:
Мъдрост.
Опит.
Състрадание.
Самопознание.
Дълбочина.
Истина.
Граници.
Нови избори.
Нова сила.
Това е онзи момент, когато казваме: „Беше ми трудно. Но вече знам кой съм“. Всяка болка може да се превърне в нещо ценно, ако не я крием, ако не се срамуваме, ако не се опитваме да бъдем „перфектни“. Перфектните не са истински. Истинските не са перфектни.
Човекът като съд: Къде се чупим и как се поправяме
Има моменти, в които се разбиваме на парченца. Изгубва се посока. Изгубва се надежда. Изгубва се идеята, че някога ще сме „предишните“. Но в психологията съществува един много важен закон: След всяко счупване, ако човек се лекува, той става по-силен в мястото на пукнатината. Също както костите зарастват по-здрави. Също както дървото пуска нови слоеве. Също както керамиката става по-ценна, щом в пукнатината й се положи злато. Силата не идва от това да не сме били счупени. Тя идва от това да сме се сглобили.
Счупването не е краят - то е началото на новата красота
Кинцуги ни учи на нещо, което светът често забравя: Не се стреми да бъдеш непокътнат. Стреми се да бъдеш истински. Човек без пукнатини е човек без история. Човек без рани е човек без дълбочина. Човек без болка е човек без истинска сила. Но човек, който е минал през огън, човек, който е излязъл от собствените си руини, човек, който е събрал себе си, той свети по особен начин. Той има златни линии. И те разказват историята му. Нашите пукнатини са картата на пътуването ни. Нашите белези са свидетелства за битки, които другите никога няма да видят. Нашето злато е всичко, което сме успели да създадем въпреки болката. И ако се научим да гледаме на себе си така, както японският майстор гледа счупения съд - с уважение, с търпение и с тихо възхищение - ще разберем, че нито едно счупване не е окончателно, нито един край не е край, а всяка пукнатина е мост към нова, по-силна, по-мъдра и по-красива версия на нас самите. Не крий белезите си. Не се срамувай от паданията си. Не крий пукнатините си. Те не са слабост. Те са твоето Кинцуги.
ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ КЪМ ВЪТРЕШНОТО КИНЦУГИ
Как да поправим себе си със злато
1. Седни насаме с раната
Намери тихо място и си позволи да признаеш: „Тук ме болеше“.
Без оправдания.
Без обяснения.
Без да намаляваш значението и силата на болката.
Вътрешното Кинцуги започва с честност. 
2. Назови счупването
Напиши на лист какво точно се е случило и как ти е повлияло.
Когато раната бъде назована, тя престава да управлява тайно.
3. Усети емоциите, които си заглушавал
Не бързай да бъдеш „силен“.
Понякога най-голямата сила е да си позволим да плачем, да се гневим, да тъжим.
Това е лакът, върху който после се лепи златото.
4. Намери златния прах
Попитай се:
Какво научих?
Как се промених?
Какво вече никога няма да търпя?
Какво разбрах за себе си?
Това е твоето вътрешно злато.
5. Пренапиши границите си
Всяка пукнатина учи.
Направи списък с новите правила в живота си:
Какво вече няма да допускаш?
Кой няма право да говори с теб по определен начин?
Кои ситуации вече не са приемливи?
Това са твоите очертания/граници.
6. Създай нов смисъл
Избери едно действие, колкото и малко да е, което символично да отбележи новото ти „аз“ - разходка, медитация, промяна в дома, нов навик, нов избор.
Това е златната линия по пукнатината.
7. Гледай раната без срам
Когато се сетиш за болката, кажи си: „Това беше моята пукнатина. Това е моето злато“.
Истинското излекуване е, когато успееш да погледнеш назад без омраза към себе си.
8. Разкажи историята си (ако искаш)
Когато си готов, сподели преживяното с човек, на когото имаш доверие.
Гласът е последната част от възстановяването.
Той поставя точка.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА