Това, което се опитваме да направим, е изключително трудно за игра, защото не седи в никакъв закон на психологическия театър или дори на комедийния театър – на нищо, на което са ни учили в академията. Това казва пред БТА режисьорът Делян Илиев по повод премиерата на „Няма проблем“ от Дейвид Айвс в Сатиричния театър.
„Актьорите Ралица Попова и Антъни Пенев трябва непрекъснато да започват отначало – през секунди, през две, през пет, през десет, и то не просто от същото начало, ами като някой друг или като нещо друго. И за игра е изключително трудно. И двамата се справят феноменално добре“, коментира Илиев. 
„Няма проблем“ е комична вариация върху първа среща между мъж и жена в кафене. Всеки път, когато разговорът им тръгне зле – някой каже нещо неподходящо, неразбрано или отблъскващо – звънец „презарежда“ сцената и диалогът започва отново от същото място, но с различна реплика. Всеки звън е шанс за нов вариант на същия разговор, корекция на грешка, подобряване на комуникацията, сближаване чрез проба-грешка. Пиесата е хумористичен коментар върху несигурността на първите срещи, желанието да бъдем най-добрата версия на себе си, нуждата от адаптиране, за да се свържем с другия...
„Има една магия в текста, която аз много харесвам. И през тези връщания се появяват различни характеристики на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж през цялото време, а имат задача и успяват да го направят на един полуигрови принцип, да преминат през няколко различни персонажи, докато се оформи този или тази, които звънецът вече накрая не прекъсва“, разказва Делян Илиев.
По думите му не самотата, а самотията е проблем на съвременния човек днес: „Ако в собствената си компания не се чувстваш добре, няма как да се чувстваш добре и в ничия друга“. Светлината в тунела на непознатото е много в темата на спектакъла, казва режисьорът: „Не се знае дали тази светлина е от слънце или от нещо друго, но трябва със смелост и доверие да се подходи към нея“, смята Делян Илиев.
В екипа на „Няма проблем“ са и сценографът Илина Грозева, музиката е на Явор Намлиев. Драматург е Михаил Тазев, а помощник-режисьор – Александра Иванова. „Няма проблем“, с оригинално заглавие Sure Thing, е включена в сборника All in the Timing (1993) и е една от най-известните кратки пиеси на Дейвид Айвс, познат у нас от „Венера в кожа“ (2021). 
Режисьорът Делян Илиев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – колко откровени можем да бъдем, казвайки „Няма проблем“, когато става дума за човешки взаимоотношения, как изглежда съвременният градски човек в това представление, самотата ли е най-големият проблем днес, когато говорим за комуникация и взаимно разбиране и кога непознатото (непознатите) става светлина в тунела...
Г-н Илиев, има ли този текст някаква по-специална история, свързана с Вашия път като режисьор?
- Този текст е моя стара любов, от един „предишен“ живот. Останал е в съзнанието ми през годините. Става дума за повече от двадесет години... Когато попаднах в „Happy Сатира“, самото пространство ме подсети за този текст и ми се стори, че би стоял доста добре. По някакъв начин, самото пространство извика текст, което страшно ми харесва. Защото намерението не е просто да отидем да направим една пиеса някъде, а да е свързано с пространство.
За мое щастие, ръководството на Сатиричния театър ми се върза на акъла и се съгласи да направим този опит. Пиесата се казва Sure thing на Дейвид Айвс. Писана е през 1988 година. Ние сме я превели „Няма проблем“. Заедно с Явор Намлиев – композитора, и Илина Грозова – сценографа, сме я дообагатили и понапълнили с наши други идеи, теми. Самата пиеса е много кратка, едноактна.
Колко откровени можем да бъдем, казвайки „Няма проблем“, когато става дума за човешки взаимоотношения?
- Според мен въпросът не е толкова до откровеност, колкото до това, че нещо се покрива и караме нататък. Дори това, което се е случило да ни харесва или да не ни харесва, може някак си да се каже: „Карай! Да му отпуснем края, госпожице!“. По-скоро се маскира нещо, отколкото да е белег за откровеност или за лъжа...
Как изглежда съвременният градски човек в това представление?
- Самата драматургия го предполага – има един звънец, който връща непрекъснато действието и времето малко назад. Има една магия в текста, която аз много харесвам. И през тези връщания се появяват различни характеристики на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж през цялото време, а имат задача и успяват да го направят на един полуигрови принцип, да преминат през няколко различни персонажи, докато се оформи този или тази, които звънецът вече накрая не прекъсва.
Самотата ли е най-големият проблем днес, когато говорим за комуникация и взаимно разбиране?
- Самотията, бих казал, и това, че ако сам със себе си, в собствената си компания, не се чувстваш добре, няма как да се чувстваш добре и в ничия друга...
Кога непознатото/непознатите става светлина в тунела?
- Това е много в темата на спектакъла. Тя, светлината в тунела, е нещо непознато, в крайна сметка. Защото не се знае тази светлина от слънце или от нещо друго. Но трябва със смелост и доверие да се подходи към нея.
Антони Пенев и Ралица Попова ли бяха първият Ви избор за двете роли?
- Да. Заедно с композитора, сценографа и мен, те са голяма част от напълването на този текст с различни идеи, мечти, преживявания, дори смешки... Това, което ние се опитваме да направим, е изключително трудно за игра, защото не седи в никакъв закон на психологическия театър или дори и на комедийния театър – на нищо, на което са ни учили в академията. Трябва непрекъснато да започваш отначало – през секунди, през две, през пет, през десет, и то не просто от същото начало, ами като някой друг или като нещо друго. И за игра е изключително трудно. И двамата актьори се справят феноменално добре. 

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева