Нов доклад на финансовия надзорен орган на Европейския съюз разкрива недостатъци в изпълнението на големи транспортни проекти. Дали ЕС ще може да се мобилизира и да завърши успешно мегапроектите в областта на транспорта - това е въпросът, който задава Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Плановете на Европейския съюз за създаването на непрекъсната, устойчива и висококачествена мултимодална транспортна мрежа в цяла Европа до 2050 г. наскоро бяха осуетени от надзорния орган на ЕС, който предупреди, че забавянията на големи проекти поставят под въпрос тяхното завършване до 2030 и 2040 г.
Според доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), публикуван този месец, целта на ЕС да завърши изграждането на поредицата от трансгранични връзки до 2030 г., като например жп връзката Лион-Торино или плавателния канал Сена-Северна Европа, "няма да бъде постигната".
"Три десетилетия, след като по-голямата част от тези проекти бяха разработени, все още сме твърде далеч от тяхното официално откриване и твърде далеч от постигането на желаните подобрения в пътническия и товарния транспорт в Европа", заяви Анеми Тьортелбум, представител на ЕСП.
ЕСП извърши финансова ревизия на осем проекта, които се намират в основата на стремежите на ЕС за стимулиране на пътния, железопътния, водния и въздушния транспорт на територията на 27-те държави членки с цел да се насърчи търговията и икономическия растеж.
Трансевропейската транспортна мрежа се намира в застой
Трансевропейската транспортна мрежа представлява гръбнакът на транспортната мрежа на Европа и включва многобройни широкомащабни международни проекти, които са от ключово значение за подобряването на свързаността на европейския континент.
През 2013 г. държавите членки на ЕС се споразумяха да завършат основната част от мрежата до 2030 г., но Сметната палата, която излезе с ново становище спрямо установеното преди пет години заяви, че "перспективите за завършване на проектите през 2025 г. са по-лоши, отколкото през 2020 г. и са твърде далеч от първоначално предвидените цели."
През 2020 г. одиторите на ЕС съобщиха, че действителните разходи на осемте разгледани мегапроекта са се повишили с 47 на сто (отчитайки и инфлацията) в сравнение с първоначалните прогнози.
Проектите, които обхващат територията на 13 държави, в това число Белгия, Дания, Германия, Естония, Франция и Италия, са получили 15,3 млрд. финансиране от ЕС и средно са били забавени със 17 дни, гласи становището на одиторите.
Според доклада на ЕСП забавянията се дължат на редица предизвикателства, сред които могат да се посочат непредвидени технически проблеми, както и пандемията от КОВИД-19 и войната на Русия в Украйна.
Увеличаващите се разходи оказват натиск
Според новия доклад разходите са нараснали повече от очакваното. Ако не се отчита инфлацията, общата стойност на анализираните проекти се е повишила с 82 на сто от първоначалните прогнози.
Най-новите разчети за стойността на проектите показват, че те са близо два пъти по-скъпи от първоначално предвидените оценки, като рязкото увеличение е предизвикано от две железопътни връзки - "Рейл Балтика" (Rail Baltica), която свързва Талин и Варшава през Рига и Каунас, където разходите по изграждането ѝ са се увеличили с 291 на сто, както и транспортната връзка между Лион в Южна Франция и Торино в Северна Италия, където увеличението е със 127 на сто.
Естония, Латвия и Литва, които обявиха независимост след разпада на Съветския съюз през 1990-1991 г. и се присъединиха към ЕС и НАТО през 2004 г., разполагат с жп линии с широко междурелсие още от съветско време.
С общо население от само шест милиона души, трите балтийски държави сключиха споразумение през 2017 г. за изграждането на високоскоростна железопътна линия, чиято цел е да създаде нови възможности в региона в областта на търговията и логистиката.
Паралелно с повишаващите се разходи, изграждането на жп връзката Лион-Торино през годините се сблъска с противопоставянето от страна на екологични организации, критикуващи проекта за тунел между Лион и Торино. Поддръжниците на проекта посочиха, че той ще облекчи до голяма степен товарния транспорт, но противниците му, които организираха протест близо до селото Сен Реми дьо Мориен в Югоизточна Франция през 2017 г. отбелязаха, че опасността от екологични вреди е огромна, и че изворите вече са започнали да пресъхват поради строителните дейности.
Тунелът "Бренер" между Бавария и Северна Италия, чиято основна цел е да прехвърли превоза на товари от пътния към железопътния транспорт, ще струва с 40 на сто повече от първоначалните оценки, а официалното му откриване ще бъде най-рано през 2032 г. Първоначално тунелът трябваше да бъде открит през 2016 г., а преди пет години ЕСП промени становището си, като посочи, че той ще бъде завършен през 2028 г.
Разходите за пътния и железопътен подводен тунел "Фемарн" между Дания и Германия ще бъдат с 52 на сто по-високи, като откриването му е планирано за 2029 г., 11 години по-късно от първоначалните планове, като има вероятност то отново да бъде забавено до 2031 г.
Разходите за плавателният канал Сена-Северна Европа, разполагащ с големи капацитети и целящ да улесни транспорта на стоки между страните от Бенелюкс и Парижкия регион, също бяха значително увеличени с близо 225 на сто.
Железопътната линия "Баският триъгълник", която трябваше да бъде пусната в експлоатация до 2010 г. според първоначалните прогнози и до 2023 г. според ревизирания план от 2020 г. в момента се очаква да бъде завършена най-рано до 2030 г., гласи докладът на ЕСП, въпреки че европейските одитори смятат 2035 г. за по-реалистична цел.
Според данни на Европейската комисия Испания е една от страните, инвестиращи най-много във високоскоростни железопътни линии, като средно са били инвестирани близо 1,5 млрд. евро годишно между 2018 и 2022 г. Последиците от трите смъртоносни влакови катастрофи по-рано този месец разкриха обаче недостатъчната поддръжка на съществуващите жп мрежи. 
Въпреки критичните проблеми, възникнали в осемте мегапроекта, Европейската комисия никога не е използвала наличните правни инструменти, за да получи разяснения от столиците на държавите членки.
Европейските одитори изразиха надежда, че националните планове в областта на транспорта ще бъдат съгласувани в бъдеще с приоритетите на европейско равнище. Държавите членки вече са задължени да правят това, но изискването ще се прилага само при планирането на новите мегапроекти.
Два проекта преодоляват трудностите 
От по-положителна гледна точка, разчетите за два проекта, магистрала А1 в Румъния и железопътна линия Е59 в Полша показват, че те ще струват по-малко от първоначалните оценки.
Според доклада на ЕСМ разходите за жп линията Е59 са намалели с 18 на сто, но одиторите не са посочили годината, през която се планира да бъде открита тя.
Трансевропейската транспортна мрежа на Полша вече обхваща морските пристанища Гданск, Гдиня, Шчечин и Швиноуйшче, както и летищата на Варшава, Краков, Гданск и Катовице, които служат като ключови мултимодални възли. Железопътната линия E59 е част от Балтийско-адриатическия транспортен коридор.
Според доклада на ЕСП, разходите за магистрала А1 в Румъния са с 11 на сто по-ниски от първоначално предвидените. Магистралата е ключов компонент от Рейнско-дунавския коридор, а на територията на Румъния представлява директна връзка между столицата Букурещ и унгарската граница на гранично-пропускателния пункт Нъдлак.
По този начин перспективите за завършването на магистрала А1 са се подобрили и проектът може да бъде пуснат в експлоатация преди крайния срок през 2030 г.