Варненският автор Константин Фиалковски представи в Музея на фотографията в Казанлък една от малкото изложби на инфрачервена фотография, показвани в страната. В експозицията, озаглавена "Инфраред АртАкт", са включени както пейзажи, така и актова фотография, като целта е зрителят да попадне в невидимия спектър на светлината, където реалността придобива нови форми.  
Тази фотография е изключително филтърна - за да има този ефект, се използват филтри, блокиращи спектъра на светлина, която сетивата ни обработват, обясни пред БТА Фиалковски. Той отбеляза, че всичко в изложбата е заснето по начин, по който човешкото око не го вижда. „Ако можете да си представите спектъра, разтегнат като една линия в сантиметри, то човешкото зрение е в средата на тази линия в рамките на около 2 милиметра. Оттам нататък на 30 мм отклонение започва инфраред светлината“, обясни авторът и посочи, че именно там работи инфрачервената фотография. 
По думите му в суровия си вариант фотографиите са бледи и с различен оттенък, в зависимост от използвания филтър. Тоновете, които можете да видите, се извеждат след обработка и е трудно да се вземе предварително решението какви тонове ще бъдат изведени, каза още фотографът. Той отбеляза, че цветовете в тези изображения се извеждат от материала, който е съхранила матрицата и са налични в пренесената информация, а работа на фотографа е да обработи кадрите, за да добият въздействащ вид. 
Инфрачервената фотография се появява в началото на 20-и век, по време на Първата световна война, като метод за изследване на околната среда при неблагоприятни условия за аналоговата фотография. По думите на Фиалковски от момента на навлизане на безогледалните дигитални камери подобни изображения се получават много по-лесно, докато преди това процесът е бил значително по-сложен. Крайният резултат са били черно-бели кадри, които, сами по себе си, са също много впечатляващи, защото дълбочината, която осигурява инфрачервената фотография е много по-голяма от тази на обичайната черно-бяла фотография, посочи той. 
С инфрачервена фотография Фиалковски се занимава от около две години. „Запали ме покойният Ангел Ненов с едно изображение, което придаваше впечатляващо за мен състояние. Когато започнах да снимам, бях шокиран от суровите кадри, но разбрах, че е необходима много и добра обработка на изображенията, за да добият този въздействащ вид“, разказа той. Според него този тип фотография дава най-много на автора си, прави се от любопитство, заради предизвикателството и емоцията, която носи и. Изложбата в Музея на фотографията в Казанлък се е случила спонтанно, а това е първото показване на кадрите в експозиция, посочи още авторът и допълни, че някои от тях са правени като тестови. 
По професия Константин Фиалковски е зъботехник, но споделя, че фотографията му носи отдих, почивка, алтернатива на нещата, с които се занимава и които са натоварващи. Той допълни, че фотографията присъства и там, защото денталната фотография в наши дни е задължителна част от професията. 
Това е първата изложба в Музея на фотографията за настоящата година и ще може да бъде разгледана до 17 февруари.