Митологията дава много възможности. Тя е древна, но има много препратки, които виждаме в ежедневието. Тази тема може да се интерпретира и да се правят неочаквани връзки със съвременността. Това каза пред БТА художникът Васил Петров на откриването на своята самостоятелна изложба живопис „Стихии“ в галерия „Възраждане“ в Пловдив.
„Тъй като правя изложби вече четвърт век, винаги има нужда една изложба да има име. Разбира се, името на една изложба е доста абстрактно нещо. То или носи името на определена картина, или пък някакво усещане за цялата изложба. Тук името „Стихии“ идва от усещането, тъй като стихиите се усещат от картина“, каза той, допълвайки, че няма творба в експозицията, която да е озаглавена така. 
Авторът се надява изненадите да ги открие публиката. „Не ми е удобно аз да говоря за някакви изненади. Старал съм се, опитал съм се да пресъздам творби, които са ме вълнували през последната година и се надявам публиката да ги оцени“, отбеляза Петров. По думите му всичко, което е в неговото амплоа, присъства в изложбата, а самият той се възползва от всичко, което го вдъхновява. „Човек, сблъсквайки се със света всеки ден, открива неща, които го вълнуват“.
Отбеляза, че все още вярва, че изкуството е най-демократичното нещо, защото създава определена форма и образ, но всеки стига сам до верния за себе си извод. 
За времето, когато не рисува, той сподели, че го използва, за да събира впечатления, а желанието му към днешния ден е „светът да тръгне в една по-добра посока и нещата да се  успокоят. И понеже е началото на годината пожелавам да бъдем щастливи и здрави“, каза още художникът.
„Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като дъх, като порив. Тя не пита дали си готов. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тема, а състояние. Тя е едновременно външна и вътрешна – вихър и устрем, напрежение и покой, мълчание и умиротворение. Тя се ражда от сблъсъка между усилие и отпускане, между фигура и разпад, между онова, което може да се назове, и онова, което остава неясно, но настоява да бъде почувствано и изживяно“. С тези думи откриха изложбата домакините и собственици на галерия „Възраждане“– Краси и Сим Алексиеви.
„Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща едновременно възхищение и страх със своята първична красота и мощ. Морето не е романтичен фон, а активна сила, с която човекът – чрез своите създания и символи – влиза в диалог“, казаха галеристите.
По думите им осмоъгълният формат концентрира погледа и превръща сцената в почти медитативно пространство. Зрителят е въвлечен в центробежното движение на мазките, но отново и отново се връща към вертикала на фара – тих, но ясен знак за присъствие и устойчивост.
Според тях фигурата в картините е поставена в гранично състояние. Телата са крехки, открити и раними, колебаещи се между плътта и ефира. Женското присъствие не е сюжет, а повик – за красота, за любов, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е спасител, нито съдник, а мълчалив свидетел. Конят е чист импулс. Взрив от движение. Свобода, която не търси посока. Формата му сякаш не успява да удържи енергията, която я задвижва. „Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се напразно. Няма дистанция между ръката, която рисува, и чувството, което я тласка към платното. В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща“, отбелязаха Алексиеви.
Живописните творби могат да се разгледат на живо в салона на артпространството, както и на сайта на галерията до 16 февруари.
Васил Петров е роден през 1961 г. През 1981 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ - София, а през 1987 г. - Учителския институт. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 г. е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, в периода 2002-2004 г. е председател на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 г. е председател на „Алианс за прогрес“ - Пазарджик. Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи отличия за творчеството си, в това число и приза, връчван от галерия „Възраждане“ за постижения в изобразителното изкуство. Участва в множество международни и национални представителни и групови изложби и пленери. Реализирал е над 60 самостоятелни изложби в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са притежание на редица публични художествени колекции: Градска художествена галерия, Банско; Градска Художествена Галерия „Никола Петров“, Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства „Фортунато Деперо“, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.