На 31 януари 1896 година в село Ряхово се ражда Димитър Сакакушев - емблематична личност за музикалната история на Русе. През 1914 година той завършва Русенската мъжка гимназия, където още от ученическите години свири на китара, мандолина и пее в гимназиалния хор. След смъртта на баща му и изпращането на брат му Георги на служба като ученик-аптекар, Димитър Сакакушев остава без финансова подкрепа. Но не се отчайва и не се предава. Започва да преподава частни уроци по китара и мандолина, като с доходите успява да посреща разходите си за храна и квартира. И както самият Сакакушев пише в автобиографията си: „Учебници ползвах от гимназиалната библиотека, която бях натоварен да завеждам. Едновременно свирех и в тамбурашкия оркестър, пеех в черковния градски хор при катедралата, разписвах ноти и пак ми оставаше време, за да бъда един измежду добрите ученици в класа. Между това, оценявайки по справедливост труда ми като хорист и тамбураш и като отличен ученик по музика, учителят ми, Александър Йорганджиев ми възлагаше и по-отговорни роли през последните две години на гимназиалния курс“.
След завършване на Русенската мъжка гимназия, през 1915 година Димитър Сакакушев продължава обучението си в Юридическия факултет на Софийския университет.
Там също се налага да учи и работи, за да се издържа
Обучението му е прекъснато, когато България обявява мобилизация и се включва в Първата световна война. От 1916 до 1918 година младият студент по право е на фронта и участва активно в бойните действия.
През 1919 година продължава обучението си в университета и участва в списването на софийския ежедневник „Воля“ на д-р Никола Генадиев. За този период Сакакушев разказва: „Това поприще много ми допадаше, особено затова, че можех свободно да ползувам с журналистическата си карта достъпа до всички оперни и оперетни спектакли и концерти в столицата. Любовта ми към музиката, познанията, които имах още от ученичество върху инструменталната музика и основи на хармония ми позволяваха да пиша чести репортажи и рецензии, които се харесваха на отговорните редактори и читателите. Не минаха и шест месеци от службата ми и получих повишение като член на редколегията“.
След завършване на висшето образование през 1921 година Сакакушев се завръща в Русе и става секретар на музикалното дружество „Лира“, „което се ползваше с голям авторитет във всички музикални среди из цялата страна, и особено в столицата“.
За дейността си в „Лира“ той споделя: „В продължение на близо петнадесет години от 1921 година до 1936 година като активен член на ръководството на „Лира“ аз
 живях със сърце и душа с нуждите на тази музикална организация
която беше за чест и гордост на града ни“.
В този период няма симфоничен, камерен или хоров концерт, в който Сакакушев да не участва като организатор и популяризатор. Като сътрудник на местния ежедневник, редовно отразява в печата, а понякога и в софийските медии цялостния музикален живот на Русе. 
След като напуска „Лира“ Димитър Сакакушев става председател на народния хор „Свети Георги“ с диригент Борис Пинтев. С него Сакакушев се познава още от гимназията, където свирят на китара и композират серенада за две китари. „Незабравими остават за мене редовните концерти на хора, както и турнето ни с два концерта в Габрово и Дряново“, пише председателят на хора.
След края на Втората световна война Димитър Сакакушев има голяма роля в създаването на симфоничния оркестър и операта в Русе. Изготвени са документи за учредяване на музикалното дружество „Оперна дружба“ (първият опит за създаването датира от декември 1906 година), в което Димитър Сакакушев е секретар. В „Оперна дружба“ членуват уважавани граждани с безукорна репутация и висок авторитет в обществото: Димитър Мутафов, прокурор; Христо Нурев, съдебен следовател; братя Ковачеви - Александър Ковачев, адвокат и кмет на града и д-р Никола Ковачев, лекар; братя Казанджиеви -инж. Иван Казанджиев, баща на композитора Васил Казанджиев и Константин Казанджиев-Фалана, пръв артистичен секретар на Русенската опера; адвокатите Христо Армянов и Йордан Рашенов; певците Стефан Георгиев-Хернани, Любен и Стефка Мусеви и т.н.
Авторите на устава на „Оперна дружба“ са трима: Димитър Сакакушев, Константин Илиев и Стефан Георгиев-Хернани. 
Сакакушев е и председател на Русенското филхармонично общество и както сам казва:
„През всичкото време на учредяване, развитие и процъфтяване на симфоничния оркестър и Операта аз съм живял с вълненията, тревогите и радостите на всички участващи
Творческите успехи на двата колектива продължавам да чувствам като свои, близки до сърцето ми, защото ги имам като свое кръвно дело. Не съм се откъсвал от тях и по-късно, когато и оркестър и опера нямаха нужда от мене“.
През целия полувековен период на музикално-обществената си дейност Димитър Сакакушев „никога не се разделя от журналистическото си перо“. Той отразява в местния и софийски печат музикалните събития в Русе и както самия той казва: „Освен преценки на оперни спектакли, симфонични и камерни концерти и хорови продукции, отразявах в печата и оценки за участие на солисти - певци и инструменталисти на разни прегледи и конкурси“.
Димитър Сакакушев е автор на изследването „Музикалното минало на Русе“, в което подробно описва развитието на музикалния живот в града за периода от 1886 до 1971 година. Умира в Русе през 1984 година.
Любовта му към музиката е в неразривна връзка с душевния му мир, еманация на творческата му натура, която го придружава през целия му живот, превръщайки го в пламенен и всеотдаен привърженик на музикалното развитие и култура.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе