Паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) е адекватна към момента и икономиката на еврозоната се е адаптирала добре към повишената нестабилност, но институцията трябва да се подготви за нови сътресения, включително свързани с риска от руска военна агресия. Това заяви в интервю за Ройтерс членът на Управителния съвет на ЕЦБ Гедиминас Симкус.
По думите му серията от кризи, започнала с пандемията през 2020 г. и включваща руската инвазия в Украйна, вероятно ще продължи и може бързо да наруши сегашната относително благоприятна ситуация с инфлация, която се задържа близо до целевата, растеж близо до потенциала и лихвени проценти в неутрална зона.
„Често говорим за САЩ, но там въздействието е основно търговско. Рисковете от изток са от друг характер – това е заплаха от военна агресия“, каза Симкус, който е и управител на централната банка на Литва. Той напомни, че балтийските държави от години предупреждават за хибридни заплахи, включително кибератаки и дезинформационни кампании.
Според него ЕЦБ трябва да гарантира устойчивостта на платежните системи и снабдяването с пари в брой, както и достатъчна гъвкавост на паричната политика при подобни сценарии. Сред другите рискове Симкус посочи и климатичните промени, за които банковият сектор също трябва да бъде подготвен.
По отношение на краткосрочната политика той заяви, че не очаква промяна на лихвените проценти на следващото заседание на 4 февруари, като подчерта, че малки колебания на инфлацията около 2 процента са нормални. В по-дългосрочен план обаче несигурността остава висока.
„Има равни шансове следващата ни стъпка да бъде както повишение, така и понижение на лихвите“, каза Симкус, като допълни, че ЕЦБ не трябва да дава предварителни сигнали за бъдещия си курс. „Не можем да се обвързваме с обещания - средата остава нестабилна и нови сътресения са възможни“, заключи той.