Консултациите с парламентарните групи трябва да бъдат откровен разговор с президента и да се избере един, който да се наеме да състави правителство. Това каза пред журналисти Наталия Киселова от парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ след заседанието на парламентарната комисия по отбрана в отговор на въпрос какъв би бил вариантът, ако откажат да станат служебен премиер лицата, предвидени в основния закон. Киселова уточни, че изразява личното си мнение.
Не можем да казваме, че правителството в оставка остава, докато се проведат предсрочни избори, защото Конституцията предвижда най-напред служебно правителство, а след това - определяне на дата, допълни тя. По-ранно днес председателят на Народното събрание Рая Назарян каза след срещата с президента Илияна Йотова относно разговорите за сформиране на служебен кабинет, че едно политическо лице не бива да бъде служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. В Конституцията е предвидено, че за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Не съм имала случай, в който да не критикувам текста, но когато си един от лицата, не можеш предварително да кажеш, че не искаш, редно е да има аргументи и в този смисъл президентът Йотова показва нов стил, защото по начина, по който посреща председателя на Народното събрание, показва уважение към парламента, коментира още Киселова. Разговорите за това дали нормата трябва да остане мисля, че занапред отново ще бъдат отворени, не за друго, а защото по този начин „връзването на ръцете“ на президента създава повече проблеми, отколкото решава, коментира Киселова.
Тя отбеляза, че не е справедливо житейски, че по този начин, ако си председател на Народното събрание, не можеш да участваш в следващи избори. Ако се наредят в хронологията председател на Народното събрание и президент от една политическа партия или от едно политическо семейство, то тогава е много възможно да има и съгласие, защото ще има плавна трансформация между правителството в оставка и председателя на Народното събрание, който ще стане служебен министър-председател, коментира Киселова. При други съотношения на силите това сигурно би било доста по-изгодно, добави тя. 
На въпрос дали очаква утре отново да се направи опит в пленарна зала да се обсъжда Изборният кодекс Киселова каза, че днес до 16:00 ч. председателят на парламента определя дневния ред, а до 18:00 парламентарните групи имат право да направят предложения, така че зависи кои ще бъдат включените точки от председателя. „Начинът, по който се залагат отнапред проблеми за организирането на изборите, мисля, че ЦИК бяха категорични, заместник министър-председателят Томислав Дончев, който отговаряше за организацията на изборите, го заяви в пленарна зала. Не виждам какво означава да сме против, мисля, че всеки народен представител трябва да бъде на позиция, че изборите трябва да бъдат проведени така, че да има най-малко проблеми от гледна точка на организацията им“.  Киселова коментира евентуалната подкрепа от страна на ГЕРБ-СДС за „Има такъв народ“ по отношение на сканиращите машини за изборите, посочвайки, че в споразумението на съвместно управление не се говори за машини, а за гарантиране на честността на изборите. Гарантирането на честността на изборите минава през различни варианти и това е един от тях, добави Киселова.  
Киселова коментира и присъединяването на страната ни към Съвета за мир, запитана дали има значение кой състав на Народното събрание ще ратифицира договора, посочвайки, че както Министерският съвет, така и Народното събрание са държавни органи и няма значение в кой състав ще бъдат правителството или Народното събрание, стига да има политическа воля. Доколкото разбирам, колегите ще поискат преценка за съответствие с Конституцията, което също допълнително може да забави. Нека да видим какво предвижда договорът, но за мен, когато България се присъединява към определена инициатива, трябва да видим какви са ангажиментите, които държавата има, каква е целта, ако това е международна организация, а не е фонд за възстановяване, добави тя. Киселова допълни, че все още не са видели официален текст или официален превод, предоставен от Министерството на външните работи, на договора. На въпрос дали има някакво значение, че документът е подписан от премиер в оставка, Киселова посочи, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика и в този смисъл това е част от международните ангажименти. Дали е трябвало да стане по този начин, вече е въпрос, който е към Министерския съвет и министър-председателя, ние разбрахме впоследствие, че има решение на правителството, добави тя.