Шестото издание на Софийския икономически форум 2026 започна с професионален разговор, посветен на геополитическите размествания и въздействието им върху региона на Югоизточна Европа. В центъра на дискусията бяха ролята на Съединените американски щати (САЩ), бъдещето на трансатлантическите отношения, значението на Китай, както и задачите пред Европейския съюз (ЕС) в условията на променящ се международен ред и архитектура на сигурността.
В панела участваха президентът на България (2012–2017) Росен Плевнелиев, посланикът на Франция в България Мари Дюмулен, вицепрезидентът на Атлантическия клуб в България Елена Поптодорова и Пламен Тончев – ръководител на отдел „Азия“ в Института за международни икономически отношения (IIER) в Гърция. Модератор на разговора беше Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). 
В изказването си Росен Плевнелиев постави акцент върху мира и демокрацията, като подчерта, че устойчив мир е възможен единствено при наличие на правила и институции. „Мирът никога не е бил и няма как да бъде постигнат със сделка“, заяви той и добави, че решения, вземани от отделни силни лидери за сметка на трети държави, не водят до трайна стабилност.
По думите му светът навлиза в труден исторически период, който ще определи бъдещото развитие на международната система. Росен Плевнелиев обяви, че днес САЩ вече не могат да учат на демокрация и изрази позиция, че ЕС остава най-успешният мирен проект в света и призова за защита на демократичните ценности, човешките права и европейския модел на качество на живот.
Същевременно той призова към разбиране и осъзнаване на голямата картина в света, за да може да се защити мира.
Посланикът на Франция Мари Дюмулен, чийто мандат в България започна преди 4 месеца, заяви, че множеството геополитически сътресения създават трайна несигурност и подкопават стабилността на глобалния ред. Според нея европейците трябва да изграждат политиките си върху здрава основа и да засилят стратегическата автономия на ЕС. „С повече, а не с по-малко Европа можем да преодолеем геополитическите предизвикателства и това се опитва да постигне Франция през последните години – да изгражда консенсус върху това как да се постигне по-силна и автономна Европа“, подчерта тя.
Дюмулен определи войната на Русия срещу Украйна като най-сериозния геополитически шок за ЕС, като отбеляза и последиците от търговските конфликти и повишените мита на САЩ върху европейската икономика, включително косвеното им отражение върху България чрез връзките с Германия. Тя подчерта и необходимостта от изграждане на общ европейски отбранителен индустриален капацитет, паралелно с продължаване на инвестициите в рамките на НАТО.
Като перфектната буря определи Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, сегашното състояние, в което се намират международните отношения, на фона на войни, митнически ограничения, вътрешни за региона на Югоизточна Европа нерешени проблеми и несъответствията между държавите в ЕС и тези, които не са членки на общността, както и на фона на предефинирането на отношенията със САЩ. Според нея ситуацията днес е непредсказуема.  
По думите ѝ Югоизточна Европа се е превърнала в регион на предна линия (контактна точка на сблъсъка, бел. авт.) и ще остане такъв за дълъг период. Тя открои като ключови предизвикателства необходимостта от по-тясна координация между ЕС и НАТО, по-единна позиция на държавите от региона спрямо руската агресия, както и специфичните рискове, свързани със Западните Балкани, включително ролята на Сърбия и напрежението около Босна и Херцеговина. Поптодорова припомни и значението на инициативата „Три морета“ за подобряване на свързаността в региона.
Елена Поптодорова изтъкна и ролята на САЩ при разширяването на НАТО към Източна Европа, който процес тя определи като момент на еманципация за България от предходни зависимости и цялостната схватка на Съветския съюз върху страната. 
Пламен Тончев заяви, че Европа е изправена пред „троен удар“ – връщането на войната на континента, промяната в трансатлантическите отношения и нарастващото икономическо въздействие на Китай. Според него европейците са разчитали на три погрешни допускания – евтин руски газ, гарантирана сигурност от САЩ и Китай като безрисков пазар и източник на инвестиции. 
„Вместо да критикуваме Америка на Тръмп, в Европа трябва да потърсим и вината в себе си. Трябва и трябваше да сме си написали домашното,“ провокира присъстващите и участниците в дискусията той. 
„ЕС се оказа стратегически неподготвен“, заяви Тончев, като добави, че въпреки нарастващото значение на Китай ЕС все още няма ясна и последователна стратегия за отношенията си с Пекин. 
„ЕС се превърна в стратегически сомнамбул“, добави той. „Сега сме притиснати между Америка, Русия и Китай“. 
Експертът определи Китай като съществена част от уравнението и макар ЕС да гледа с ужас към Русия и Америка, пренебрегва Китай. След началото на втория мандат на президента Тръмп, Европа, добави той започва да „флиртува“, по думите му с Китай, като противотежест на отношенията си със САЩ, без обаче азиатският гигант да отвърна подобаващо на ЕС. На фона на спора около Гренландия и търканията в трансатлантическите отношения Пламен Тончев добави, че се подновява интересът на европейците към Китай с лайтмотива за противотежест.     
Той обаче беше категоричен, че ЕС продължава да няма ясна визия и стратегия за отношенията си с азиатската държава.