Членството в еврозоната е успех от стратегическо значение за България, които отваря редица възможности. Около тази теза се обединиха участниците в панел, посветен на членството на България в валутния съюз, част от Софийския икономически форум, който се провежда днес в столичния "София Балкан Палас“.
Според Методи Методиев, заместник-министър на финансите в оставка, приемането на еврото в България е имало три измерения – политическо, макроикономическо и техническо. Така, в резултат на политическия консенсус, макроикономическата стабилност сериозното количество работа, извършена от правителството и Българската народна банка, България е успяла да постигне стратегическата си цел - да стане член на еврозоната.
По думите му реформите, реализирани у нас по отношение на готовността страната ни да приеме еврото, са били от особено значение за подготвянето на икономиката и институциите. Считам, че подготовката за приемането на еврото бе дори по-важна от самото приемане на валутата, посочи той.
Според Методиев, членството в геостратегически валутен блок като еврозоната носи три измерения на защита за България. Това са защита срещу волатилността, ниските разходи за финансиране и геополитическия фактор под формата на по-силна защита срещу външни влияния.
По думите на Методиев, предизвикателството пред Европа и България относно бъдещо развитие е как да бъде увеличена производителността.
На национално ниво също трябва да имаме дискусия и дългосрочна стратегия как да увеличим продуктивността, защото инвестициите, образованието и демографски предизвикателства са дългосрочните препятствия пред нашия растеж, каза той.
Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската централна банка, поздрави България за присъединяването към еврозоната, отбелязвайки, че успешният технически преход е доказателство за зрелостта на институциите.
Тя отбеляза, че от натрупания от Загреб 3-годишен опит като член на еврозоната, може да се заключи, че за Хърватия това е голям успех, като единната европейска валута е донесла всички предимства за страната, които са били очаквани преди присъединяването.
Сандра Швалек посочи, че еврото е довело до положителни ефекти като увеличаване на кредитния рейтинг на страната, ниски лихви по кредитите и подобрена позиция в очите на чуждестранните инвеститори. "Средният процент на растеж е 3-4 пъти по-висок отколкото средното в еврозоната“, каза тя.
По думите ѝ, критиците на еврото биха отбелязали, че то е довело до покачване на цените в Хърватия, но когато се изчислява приноса на еврозоната към инфлацията се оказва, че той е пренебрежимо малък - от порядъка на 0,2 – 0,4 процентни пункта.
Еврото ни донесе всичко което очаквахме от него“, каза тя.
Швалек подчерта, че в резултат на реакцията на пазарите Хърватия е започнала да се облагодетелства от по-ниски разходи за финансиране дори още преди влизането си в еврозоната, а и с последващото повишаване на кредитния рейтинг на страната, понастоящем Хърватия пласира облигации на пазарите на същата цена като страните от Западна Европа.
По думите на Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, членството на България в еврозоната се е случило в подходящия момент, тъй като задълбочената европейска интеграция представлява форма на защита в променящия се свят. Според нея, еврозоната предлага много възможности и предимства, но не прави чудеса само по себе си, а достъпът до финансиране на по-ниска цена е добра предпоставка за развитие, стига да се използва за повишаване на производителността, а не само за потребление. Павлова подчерта, че в бъдеще ще са необходими и силни институции и политическа стабилност.
"Без силни институции, без стабилно вземане на политически решения в дългосрочен план няма да можем да приспособим всички възможности и ползи, които имаме заради еврозоната“, каза тя.
По думите на Илия Лингорски, член на управителния съвет на Българската народна банка, отбеляза че след липсата на активна парична политика у нас, в резултат на валутния борд, сега след присъединяването към еврозоната, България вече е част от вземането на решения относно паричната политика на една от двете най-големи валути в света и най-големият валутен блок.
По отношение на изтеглянето на левовете, Лингорски отбеляза, като любобитен факт, че БНБ очаква около половината от стотинките с номинал от 1 стотинка никога да не бъдат изтеглени от обращение. Той припомни последните данни на централната банка, че 67 процента от левовете вече са изтеглени от обращение, като очакванията са че над 90 процента от левовете ще бъдат изтеглени в резултат на прехода от лев към евро.
Стойността на евробанкнотите и евромонетите в обращение вече надхвърля стойността на левовете в обращение, отбеляза Лингорски, тъй като в обращение понастоящем са малко над 10 млрд. лева и 5,3 млрд. евро.
"На 1 януари прекрачихме исторически праг – присъединихме се към еврозоната и Българската народна банка вече е интегрална част Евросистемата. Това не беше само техническа смяна на валутния режим, а стратегическо решение къде България принадлежи икономически, институционално и политически“, каза Лингорски.
По думите му, частният сектор е героят в изминатия път към еврозоната, тъй като институциите създават само рамката. Според него развитието на икономиката на страната и постигането на растеж в условията на членството в еврозоната зависи от динамиката именно на частния сектор. Лингорски посочи още, че еврозоната е основната, но зависи от България дали ще се възползва от предимствата.