С едноминутно мълчание и поднасяне на цветя десетки русенци отбелязаха 81-ата годишнина от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“. Инициативата бе организирана от Областната администрация в Русе с подкрепата на Регионалната организация на евреите „Шалом“ с председател Панайот Тотев. Почит към паметта на милионите еврейски жени, мъже и деца, убити по време на нацизма, отдадоха представители на държавната и местна власт. На събитието присъстваха заместник областният управител Георги Георгиев, кметът на Община Русе Пенчо Милков, народният представител Иван Белчев и общинският съветник Светлозар Симеонов. „Паметта не е минало време, тя е настояще действие. Днес антисемитизмът, расизмът и дискриминацията се разпространяват със скоростта на един клик. Фалшивите новини и конспиративните теории подменят истината, а човешкото достойнство често се губи в шума на агресивния уличен език. В днешния свят изборът да бъдеш активен гражданин е по-важен от всякога – да реагираш, когато видиш несправедливост; да застанеш срещу езика на омразата; да защитаваш демократичните ценности не абстрактно, а в ежедневните си действия – в училище, на работното място, онлайн, в обществото“, заяви Георгиев. Той каза още, че съвременността ни поставя пред парадокс, защото никога не сме имали толкова достъп до информация и никога не сме били толкова уязвими към манипулация. „Именно затова паметта за Холокоста е изключително важна днес – тя ни учи да бъдем критични, да не приемаме омразата като нещо нормално, да не свикваме с насилието, дори когато то е „само с думи“, допълни заместник областният управител. 

„Днес заставаме пред историята с дълбоко преклонение и скръб за милионите невинни жертви, загубили живота си в една от най-мрачните глави на човешката история. Датата 27 януари ни напомня не само за ужасите на Холокоста, но и за дълбокия човешки дълг – да помним, за да не се повторят никога тези страдания“, каза кметът Пенчо Милков. „Русе, като град с богато културно наследство и многовековна история винаги е бил дом на различни общности, които са съжителствали в дух на разбирателство и взаимно уважение. Еврейската общност е неразделна част от този дух, допринасяйки със своята култура, традиции и човечност за развитието на нашия град. Днес, повече от всякога, е важно да си припомним ценността на толерантността, съпричастността и защитата на човешкото достойнство. В този ден отдаваме почит на всички може, жени и деца, чиято съдба бе белязана от безчовечност и несправедливост, както и на оцелелите, които със своята сила и дух ни показаха какво означава истинската бора за живот“, допълни още кметът Милков. Възпоменателен адрес бе връчен и от името на председателя на Общинския съвет академик Христо Белоев. „Нека паметта за жертвите на Холокоста ни прави по-силни в отстояването човешкото достойнство, свободата и правата на всеки човек, независимо неговия произход, вяра или убеждения“, се казва в написаното от академик Белоев. От своя страна Панайот Тотев благодари на представителите на държавната и местна власт за оказаното внимание и засвидетелстваното уважение и съпричастност.

Емоционално бе и словото на бащата на заместник-председателя на Регионалната организация на евреите Стела Дионисиева Адриан Василев. „Колкото пъти минавам покрай тази плоча тук, толкова пъти се сещам, че през миналия веки българският народ е добавил нещо към думите на Иван Вазов, че и ние сме дали нещо на света – дали сме, наистина“, каза той. „Един цял етнос е спасен, единствената държава, в която броят на евреите след войната е по-голям от този преди войната“, допълни Василев. Той говори и за анализите на германо-американски политически теоретик и философ Хана Аренд, според която фашизмът налага банализиране на злото, превръщане в ежедневие. 

Началото на кошмара, наречен Холокост, бива даден в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година. Тогава започва вълна от погроми срещу евреи в Германия и Австрия, а нощта бива наречена Кристална. Наименованието идва от звука от потрошените стъкла на хиляди витрини на над 750 магазини, собственост на евреи. Опустошени са дори и синагоги. 30 000 евреи са арестувани и изпратени в съществуващите вече концлагери, а 91 са убити. Зад набезите стои паравоенната организация на управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия и те са извършени по инициатива на нейния водач Адолф Хитлер. Няколко години по-късно следва и т.нар. „Общ план за окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Европа“ – всъщност това е заповед с подписа на Хитлер от януари 1942 година, която предвижда депортирането на 11 милиона евреи в концентрационни лагери. Част от този списък е и страната ни. България обаче успява да спаси своите 48 000 евреи. Във войните за национално обединение на България в периода 1885 – 1945 година загиват около 1000 български евреи. Няма документи, които да свидетелстват за предателство, дезертьорство или отклонение от военните задължения, допуснати от български евреи офицери и войници. Факт, който говори еднозначно за техния безкористен патриотизъм.

Днес се прекланяме и пред паметта на всички останали жертви на нацизма. Сред тях са стотици хиляди роми, синти, инвалиди, военнопленници, хора непримирими с мерзавщината на този режим. Според различни източници общият брой на жертвите на Холокоста надхвърля 10 милиона.

27 януари е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста с резолюция на Общото събрание на ООН на 1-ви ноември 2005 година. Мемориалът в Русе, посветен на жертвите, бе издигнат през 2018-а. Той е изградена със средства на организацията и с дарения на израелски фирми. Проектът бе предоставен безвъзмездно от русенския архитект Цвети Русинов.