Общо 164 учени са обединили усилията си за създаването на фундаментален труд за най-новите достиженията в географията и природните науки в монографията „География на България". Тя ще бъде представена официално на церемония на 28 януари от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов" в централната сграда на БАН. Това разказа за БТА проф. Георги Железов от Института по геофизика, геодезия и география на БАН, който участва със свои изследвания в изданието и е един от петимата водещи редактори.
Предишната монография е публикувана през 2002 г., тоест преди 24 години, и за това време има много промени – от това коя е най-западната точка на България, през нови КПП-та до появата на торнадо у нас преди десетина година. 
Монографията излиза в два тома – първият, който е в две части, обхваща физическата география и геоинформационните технологии, а вторият – социално-икономическата и регионалната география на страната ни. Това е колективен научен труд, който интегрира усилията на 164 учени от системата на няколко института в Българската академия на науките, един институт в Селскостопанската академия, 7 университета в България, 3 неправителствени организации и 2 корпоративни структури. Съизмерим е с трудове като „История на България”, Речник на българския книжовен език, „Енциклопедия България” – тоест трудове, за които може да се каже, че определят българската национална идентичност и защитават българските национални интереси и кауза, коментира проф. Железов. Монографията отговаря и на новата геополитическа реалност, която имаше нужда да се отрази на академично ниво - членството на България в структури като Европейския съюз, НАТО, Шенген, еврозоната, добави той и уточни, че са направени нови редакции в книгата в момента, в който е станало известно, че със сигурност България от първи януари тази година става член на еврозоната.
За първи път има интердисциплинарни раздели като опасни природни процеси и явления - например сеизмичен риск, геоложки риск като свлачища и срутища, засушаване, екстремни температури, хидроложки риск с екстремно високи речни вълни и наводнения, както и горски пожари, въпреки че в големия си процент те са продукт на човешката немарливост, а не толкова на естествени природни процеси, разказа ученият.
Той предупреди, че опасните процеси и явления, за съжаление, в следващите години ще са част от нашата реалност и даде пример с процеса на осушаване. В Северна България за втора-трета година се регистрират много ниски добиви на култури, които изискват по-висок воден баланс в почвата и напояването, като например царевицата. В периодите на топене на снегове и интензивни валежи, се наблюдава обратният ефект от високи речни вълни и наводнения, които дори в последните години взеха и жертви, обясни проф. Железов. Той отбеляза, че не само климатът е фактор, но и това, че на някои места не се почистват речните легла. Той посочи, че в този смисъл, освен в академичен план, монографията може да бъде полезна като информация къде се налага да се вземат превантивни мерки и така да се предотвратяват трагедии. Ученият разказа, че в последните години в България се наблюдава и торнадо, макар и не в такива мащаби като в други части на света.
Друг акцент в монографията са геоинформационните технологии, т.е. приложението на съвременни технологии и географски информационни системи, различни дистанционни методи, спътникови изображения, безпилотни летателни средства, които допринасят за решаване на научни и обществени проблеми. Това направление се развива не само в академичните, но и в корпоративните среди, затова и съществено участие имат и няколко от големите компании за географски информационни системи в България с най-значимите за тях разработки, които на достъпен език са представени в монографията за широката публика, обясни проф. Железов. Той отбеляза също като специфика на новата книга, че е продукт на специалисти с различен профил - геолози, почвоведи, биолози, икономисти, географи, геофизици, геодезисти, сеизмолози.
Ученият определи монографията като една реална платформа за интеграция между различните научни области, за отваряне на научната общност и научното знание и за релация с други академични институции като университети, образователни академични институции, бизнес организации, неправителствени организации, които работят в областта на природозащитната и консервационната дейност в България. 
Обществото, а и българската академична общност, имаха крещяща нужда от представяне на географското знание в новите му измерения, в актуализацията на някои елементи, където безспорно има промени. Във всеки един от 18-те раздела в двата тома има новости, дори в консервативни области на науката, коментира ученият. Любимият му пример е коя е най-западната точка на България, за която преди 2015  г. беше смятан връх Китка в Кюстедилското краище. Така го учихме преди години, защото България е имала различна система на измервания, спомня си той. След като се направиха измервания преди 7-8 години се оказа, че най-западната точка, с разлика от 20 метра, е под Връшка чука. Така че даже в тази консервативна част, където всичко е измерено, се оказва, че имаме фундаментална новост, отбеляза ученият. Той посочи и че за пръв път в тази част се говори за концепцията за национално географско пространство, освен за граници, големина и географско положение.
В научното издание икономическата география, конкретно регионалната част, за първи път е представена според регионалната система на ЕС – тоест с шестте района за планиране. 
За пръв път има малък текст в координация с Българския антарктически институт за остров Ливингстън и българската научна база „Свети Климент Охридски”, разработен от наш колега в Академията от Института по математика и информатика, обясни проф. Железов. Така че монографията се оказва широка платформа за релация на различен тип специалисти, обобщи той. Ученият отбеляза и раздела за геоложко и палеогеографско развитие, където е актуалната тема за полезните изкопаеми.
Той акцентира и върху изследването на колегите му от геофизичния департамент по отношение на земния магнетизъм, слънчевите изригвания и магнитните бури, от които се интересува цялото население на България. По отношение на водите, за пръв път е включена в такъв труд концепцията за влажните зони. Променено е в структурно отношение мястото на почвата и сега тя се разглежда след биоразнообразието, защото е интегрален компонент от неорганична и органична част. Включени са и природозащитните концепции, екосистемните услуги, работата на неправителствения сектор.
Включен е и специален раздел за Черно море и българското черноморско крайбрежие.
Българската икономика се преформатира и е доста динамична, коментира още ученият. Той разказа, че в процеса на издаването се е наложило да се правят корекции във връзка с шивашкия сектор, който е загубил водещото си място.
Освен новостите в различните научните направления, той отбеляза, че се засягат и глобалните природни географски и икономически проблеми и тяхната рефлексия по отношение на България. За първи път се разработват някои нови раздели в географията, като например екосистемните услуги, геоложкото, геофизичното и палеогеографското развитие на България. По думите му такава комплексна географска монография България не е имала досега. Естествено, такава книга трябва да бъде написана на не толкова тежък научен език, за който си има академични списания и академични конференции, а на достъпен език. Тя е труд, който се чете от ученици до академици, и всички трябва да намерят по нещо за себе си и да го разберат, коментира проф. Железов.