Международен екип от биолози и инженери е установил как морските звезди успяват да контролират стотици крачета, без да разполагат с мозък, пише Сайънс алърт, позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
Морските звезди са майстори в катеренето, способни да прекосяват вертикални, хоризонтални, скалисти, хлъзгави, песъчливи, стъклени и дори обърнати наопаки повърхности. Тези безгръбначни животни успяват да постигнат това без централна нервна система, да не говорим за мозък. 
Настоящото изследване показва, че въпреки липсата на мозък, придвижването на морските звезди е доста "интелигентно", с вградени функции, които им позволяват да се адаптират към най-различни предизвикателства. 
Долната страна на всяко пипало на морската звезда е покрита с редици от хидравлични тръбни крачета. 
Обикновената морска звезда (Asterias rubens) има четири реда тръбни крачета на всяко пипало, което означава, че за да пълзи, тя трябва да координира синхронизацията на стотици независими крайници.
За да проверят кои крачета участват в движението в даден момент, учените са измервали промените в светлината, докато морските звезди са пълзели по осветено стъкло в лаборатория. Този метод е с доказана полза при изобразяването на крака на насекоми, животни и хора.
Всеки път, когато морска звезда е докосвала специалното стъкло, то е променяло начина на пречупване на светлината, осветявайки контактната зона с ярка точка от отпечатъка на животното.
Морските звезди са пълзели с приблизително еднаква скорост, независимо колко от тръбните им крачета са били в контакт с повърхността. Когато обаче времето на прилепване на крачетата се е увеличавало, скоростта им на пълзене се е забавяла.
Това предполага, че морските звезди регулират времето на всяко краче не чрез централна система от неврони, а като променят  продължителността на контакта в отговор на механичното натоварване.
Теорията е подкрепена допълнително от поставянето на тежки раници на морските звезди, за да се види как по-голямото усилие се отразява на "походката" им.
Раниците са добавили 25 или 50 процента от общото телесно тегло на морските звезди. Както учените са очаквали, това допълнително натоварване значително е увеличило времето на прилепване за всяко краче.
Според учените като цяло откритията им показват, че морските звезди адаптират придвижването си към променящите се механични изисквания, като модулират взаимодействията между тръбните крачета и повърхността, разкривайки стабилна, децентрализирана стратегия за навигиране по разнообразни и предизвикателни терени.