От началото на годината Българската народна банка публикува нов формат на своя баланс, отразяващ присъединяването на България към еврозоната и пълноценното ѝ участие в Евросистемата. Това каза за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Промяната следва методологията на Европейската централна банка и осигурява по-голяма прозрачност, съпоставимост и яснота за активите, пасивите и ликвидната среда в страната, посочва още Радев. Новата рамка на отчетност заменя публикациите на управленията „Емисионно“ и „Банково“, които бяха представяни на страницата на институцията преди влизането на страната ни в еврозоната.
България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система, допълни управителят на БНБ. Увеличеният размер на баланса е израз на разширената роля на БНБ като активен участник в общата парична политика на еврозоната. Новият баланс служи като важен ориентир за финансовите пазари и обществото и е институционален знак за по-дълбоката интеграция на България в единния паричен съюз, отбелязва Радев.
Следва пълният текст на интервюто
Г-н Радев, от началото на годината БНБ публикува нов баланс. Какво стои зад тази промяна?
- Новият баланс ще се публикува на седмична, месечна и годишна база. Към момента са публикувани седмичните балансови данни, а месечните и годишните публикации предстои да бъдат въведени в съответствие с практиката на Евросистемата. Това е естествена и логически последователна стъпка след присъединяването на България към еврозоната.
Балансът е структуриран изцяло по методологията на Европейската централна банка и е напълно съпоставим с балансите на останалите национални централни банки в еврозоната.
Как БНБ подпомага разбирането на този нов формат?
- Чрез публикуването на подробна методическа информация към баланса като установена практика, по аналогия с подхода на Европейската централна банка. Тя разяснява съдържанието на основните балансови позиции, логиката на тяхното представяне и връзката им с операциите на Евросистемата. Целта е да се осигури ясна, съпоставима и разбираема информация за широк кръг ползватели.
Каква информация дава този баланс?
- Балансът предоставя систематизирана и икономически съдържателна картина на активите и пасивите на централната банка. Чрез него може, в обобщен вид, да се проследи и касовата позиция на държавата, тоест наличните ѝ парични средства, доколкото балансът отразява размера на фискалния резерв.
В същото време той дава ясна представа за ликвидната позиция на банковия сектор чрез задължителните и свръхрезервите на търговските банки и тяхното взаимодействие с операциите на централната банка.
Как този баланс се свързва с провеждането на паричната политика в еврозоната?
- Балансът отразява начина, по който решенията по паричната политика на Евросистемата се пренасят към националната финансова система. Динамиката на основните балансови позиции показва ефекта от операциите по предоставяне и абсорбиране на ликвидност, участието на БНБ в общите инструменти на паричната политика и разчетите между националните централни банки в рамките на Евросистемата.
В този смисъл балансът представлява неразделна част от механизма на трансмисия на паричната политика.
Каква е ролята на баланса като информационен ориентир?
- Балансът изпълнява и важна информационна функция за финансовите пазари и за по-широката общественост. Той предоставя цялостен и прозрачен ориентир за оценка на паричните условия, ликвидната среда и институционалната позиция на БНБ в рамките на еврозоната като цяло.
Това подпомага формирането на пазарни очаквания и допринася за по-висока степен на предвидимост и доверие в провежданата парична политика.
Размерът на баланса е значително по-голям в сравнение с периода на валутния борд. На какво се дължи това?
- Това отразява съществено увеличената институционална роля на БНБ след присъединяването към еврозоната. Балансът вече включва елементи, които не съществуваха при валутния борд - участие в общата парична политика, в евробанкнотната емисия и в разчетите между централните банки от Евросистемата. Тези позиции са характерни за всички национални централни банки в еврозоната и имат структурен, а не временен характер.
Как следва да се тълкува по-големият размер на баланса?
- По-големият размер на баланса е логичен резултат от членството в еврозоната и от участието на България в една значително по-голяма парична система. Той отразява по-широкия обхват на дейност на централната банка и новите функции, които тя изпълнява в рамките на Евросистемата.
Как се променя ролята на БНБ в този нов контекст?
- Ролята на БНБ се развива по естествен и предвидим начин - от институция, чиято основна функция беше поддържането на конкретен валутен режим, към активен участник в колективната парична политика на еврозоната.
БНБ управлява своя баланс, участва във вземането на решения в рамките на Евросистемата и отговаря за прилагането на паричната политика и за поддържането на финансовата стабилност в България.
Как този баланс се вписва в по-широката картина на въвеждането на еврото в България?
- Новият баланс е институционалното отражение на добре подготвен и последователно реализиран процес на присъединяване към еврозоната. България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система.
Какво е основното послание към обществото?
- Че новият баланс показва пълноценното функциониране на България като част от еврозоната. Той е израз на по-дълбока интеграция, по-широка институционална роля и по-високо равнище на отговорност. Българската народна банка продължава да изпълнява своите функции със същата стабилност и експертиза - вече в рамките на една по-голяма и утвърдена парична система.