Изминалата седмица на глобалните финансови пазари премина под знака на засилена волатилност, породена от поредната ескалация в геополитическата реторика на президента на САЩ Доналд Тръмп. След заплахите към президента на Управлението за федералния резерв (УФР) и операцията срещу президента на Венецуела от преди няколко седмица през миналия уикенд Тръмп добави нов елемент на напрежение, като заяви, че ще наложи допълнителни мита срещу редица европейски държави, докато САЩ не получат възможност да придобият Гренландия. Това се случи в момент, когато в Давос започваше Световният икономически форум, където темите за „нов световен ред“ и ерозията на установените правила в международната система доминираха в дискусиите.
В този контекст редица участници във форума говориха за свят, в който големите сили – САЩ, Китай и Русия – разширяват влиянието си, докато други държави се стремят към по-тясно обединение. Според наблюдатели това бележи края на т.нар. ред, основан на правила, който доминираше през последните около 25 години. Сред изказванията в Давос особено силен отзвук получи речта на канадския министър-председател Марк Карни, която според анализатори най-точно отразява настоящата геополитическа реалност.
Нарастването на напрежението не остана без отражение върху пазарите. В пика на несигурността глобалните фондови борси отчетоха спадове между 1 и 3 на сто, тъй като инвеститорските настроения се влошиха. Опасенията се засилиха и от факта, че събития като операцията във Венецуела показаха, че заплахите могат да прераснат в реални действия.
Впоследствие обаче тонът на президента на САЩ се смекчи. Тръмп отстъпи от най-острите си изявления и отмени митата, които трябваше да влязат в сила на 1 февруари. Това доведе до рязко възстановяване на пазарите, като основните борсови индекси приключиха седмицата значително по-близо до историческите си върхове. В края на търговията се наблюдаваше известно прибиране на печалби, но акциите успяха да възстановят по-голямата част от предходната корекция. 
След турбулентната седмица вниманието на инвеститорите постепенно се насочва обратно към икономическите данни и паричната политика. Основното събитие в идните дни се очертава да бъде заседанието на Управлението за федералния резерв на САЩ, от което пазарите ще търсят сигнали за възможния график на следващо понижение на лихвите на фона на данни, които сочат подобрение в състоянието на американската икономика. Очаква се и решения за лихвените проценти от централните банки на Канада, Сингапур, Швеция, Бразилия и Южна Африка.
Според анализ на „Блумбърг“ УФР и още три централни банки, които публично застанаха зад председателя му Джером Пауъл, са готови да запазят лихвените проценти без промяна в особено напрегнат момент за глобалните парични власти. В материала се посочва, че американските централни банкери вероятно ще пренебрегнат призивите на президента Тръмп за по-ниски лихви и ще потвърдят настоящата си позиция в края на двудневното заседание.
В същия анализ се отбелязва, че управителите на централните банки на Бразилия, Канада и Швеция – част от група от над десет институции, включително Английската централна банка и Европейската централна банка – са изразили „пълна солидарност“ с Пауъл и са подчертали значението на независимостта на паричната политика в момент, когато натискът от страна на администрацията във Вашингтон се засилва.
Междувременно УФР е изправен и пред правни предизвикателства, включително призовки от страна на голямо съдебно жури, които могат да доведат до наказателни обвинения, както и разглеждане от Върховния съд на САЩ на въпроса дали президентът има право да уволнява гуверньора Лиса Кук.
„Намираме се в свят, който е по-податлив на шокове“, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на заключителната сесия на форума в Давос. „Вече не сме в Канзас“, добави тя, подчертавайки повишената несигурност в глобалната икономическа среда.
Икономистите на „Блумбърг икономикс“ посочват, че повечето членове на Комитета по операциите на открития пазар могат да се позоват на наличните данни, за да аргументират запазване на лихвите без промяна. Според тях подобно единство би било възприето като вот на доверие към Пауъл, който е подложен на силен натиск от Белия дом. Анализаторите отбелязват, че особено внимание ще бъде обърнато на гласовете на управителите Кристофър Уолър и Мишел Бауман, като евентуалното им присъединяване към мнозинството би изпратило ясен сигнал в подкрепа на независимостта на централната банка. 
Какво видяхме в Европа през миналата седмица и какво предстои?
В Европа германският индекс DAX отбеляза възстановяване, което според портфолио мениджъра Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) показва, че повечето инвеститори вярват в дългосрочната устойчивост на договореностите около Гренландия, постигнати по време на Световния икономически форум в Давос. Анализаторът Франк Золедер от брокера „Активтрейдс“ (Activtrades) обаче подчертава, че известна скептичност остава, като по думите му „гренландският трилър може и да е временно обезвреден, но далеч не е приключил“. Пазарният наблюдател Андреас Липкоу отбелязва, че остава открит въпросът коя тема от страна на САЩ ще излезе на преден план като следваща или ще бъде отново „подгрята“.
От „Хаспа Капиталмаркт“ (HASPA Kapitalmarkt) отбелязват, че ескалацията около претенциите на САЩ към Гренландия е довела до рязко повишаване на напрежението на глобалните финансови пазари в първата половина на седмицата. „След като геополитическата ситуация около все по-настойчивите претенции на САЩ към Гренландия през последните дни значително се изостри, изявата на президента на САЩ на Световния икономически форум в Давос доведе до поне временно успокояване на глобалните финансови пазари. Опасенията от военна интервенция, заплахите за наказателни мита и исканията на някои държави от ЕС за драстични ответни търговски мерки подхраниха през седмицата тревогите на пазарните участници от нова ескалация на търговския конфликт и от задълбочаване на фрагментацията на трансатлантическия съюз“. Според анализа това е довело до отчетлив спад на глобалните фондови пазари в началото на седмицата, както и до възраждане на наратива „Sell America“, включително при американските държавни облигации: „Глобалните пазари на акции отчетоха съществени понижения в началото на седмицата. Особено силно се наложи наративът „Sell America“ който бе видим и при американските държавни облигации.“
От „Хаспа Капиталмаркт“ подчертават, че повишената несигурност не е останала ограничена само до САЩ, а е засегнала и европейските дългови пазари, като за разлика от предишни епизоди германските държавни облигации не са изпълнили напълно ролята си на сигурно убежище. За сметка на това златото е поскъпнало рязко: „За разлика от други фази на напрежение, германските държавни облигации този път не се утвърдиха ясно като сигурно убежище. Златото обаче се възползва от високата несигурност и достигна нови рекордни равнища до отстъплението на Доналд Тръмп в сряда“. 
Анализаторите на „Хелаба“ (Helaba) определят изминалите дни като период на силни емоционални колебания, в който негативното настроение е доминирало: „През последните дни инвеститорите – и не само те – преживяха истинско емоционално влакче, като негативните настроения ясно преобладаваха. Заплахите на президента на САЩ да си присвои Гренландия, включително при необходимост със сила, както и обявяването на наказателни мита срещу поддръжниците на Дания, изпратиха шокови вълни през политическата и икономическата среда“. Според „Хелаба“ тези събития са довели до рязък спад на германския борсов индекс: „По време на тази фаза индексът DAX загуби почти 1000 пункта“. Въпреки последвалото отстъпление на Тръмп в Давос анализаторите предупреждават, че не може да се говори за пълно успокояване: „Въпреки че президентът на САЩ в Давос отстъпи от заплахите си за Гренландия и от обявените наказателни мита, според преобладаващото мнение не може да бъде даден ясен сигнал за отбой“. Доказателство за това е и заплахата на американския президент да наложи мита в размер на 100 процента върху вноса от Канада, ако северноамериканската страна сключи търговско споразумение с Китай. 
От гледна точка на анализатора Йохен Щанцл от „Консорсбанк“ (Consorsbank) DAX се намира на ниво от около 24 900 пункта в неутрална зона – точно между годишното дъно и рекордния връх. За ново повишение, според него, ще бъде решаващо компаниите да потвърдят, че силните очаквания на инвеститорите за печалби през 2026 г. са реалистични. След темата за Гренландия пазарът може да насочи вниманието си по-ясно към сезона на корпоративните отчети.
В Германия през седмицата на фокус са годишните резултати на софтуерния концерн САП (SAP SE), „Дойче банк“ (Deutsche Bank) и управляващото активи дружество Де Ве Ес (DWS Group GmbHCo). На международно равнище се очаква засилен интерес и към отчетите на „Епъл“ (Apple), „Майкрософт“ (Microsoft), „Тесла“ (Tesla) и „Мета“ (Meta Platforms (ex Facebook)), както и към европейските гиганти Ей Ес Ем Ел (ASML NV) и Ел Ве Ем Аш (LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton).
Главният икономист на „Декабанк“ (Dekabank) Улрих Катер коментира, че стартът на сезона на отчетите в САЩ е бил положителен, но реакциите на пазарите не са били еднозначно позитивни. По думите му повишените оценки и високите очаквания на инвеститорите са „изтънили въздуха за акциите в краткосрочен план въпреки добрите дългосрочни перспективи“.
Инвестиционният стратег Марк Даудинг от „Ар Би Си БлуБей асет мениджмънт“ (RBC BlueBay Asset Management) смята, че отбранителният сектор може да остане във фокуса на инвеститорите. Събитията около Гренландия са засилили усещането за неотложност на увеличаването на разходите за отбрана в Европа. Според него последните развития напомнят и за рисковете от прекомерна самоувереност на финансовите пазари, които напоследък изглеждат склонни да подценяват нарастващите геополитически заплахи.
Междувременно пък за България настоящата седмица е последната, в която гражданите ще могат да плащат и с левове в търговските обекти. 
Европа, Близкия изток и Африка
През настоящата седмица в Европа вниманието ще бъде насочено към данните за икономическата активност и инфлацията. В еврозоната се очакват първите оценки за растежа през четвъртото тримесечие, като анкетирани от „Блумбърг“ икономисти прогнозират разширяване на икономиката след по-силните от очакваното предварителни сигнали от Германия. Германия, Франция, Италия и Испания се очаква да отчетат ръст на производството. Данните за инфлацията в Испания и Германия в края на седмицата ще дадат допълнителни индикации за динамиката на цените в региона, като прогнозите са за забавяне до около 2,4 на сто в Испания и задържане около 2 на сто в Германия.
Европейската централна банка навлиза в период на ограничени публични изяви преди първото си решение зa лихвите си за годината в началото на февруари, а инвеститорите ще следят и решенията на централните банки на Унгария, Украйна и Швеция. В Африка се очакват редица решения за лихвените проценти, като в Гана се прогнозира продължаване на цикъла на понижения, докато в Южна Африка може да се стигне до умерено намаление на основната лихва, на фона на отслабващ инфлационен натиск.
Северна Америка
В САЩ основното събитие ще бъде заседанието на УФР, от което не се очаква промяна на лихвите след три последователни понижения в края на 2025 г. Данните за инфлацията на производствено равнище, поръчките за дълготрайни стоки, търговския баланс и потребителското доверие ще дадат допълнителни сигнали за състоянието на икономиката. В Канада се очаква централната банка да запази основната си лихва на равнище 2,25 на сто, като съпътстващите данни за брутния вътрешен продукт и търговията ще бъдат внимателно анализирани на фона на несигурността около търговската политика на САЩ.
Азия и Тихоокеанския регион
В Азия инвеститорите ще следят инфлационните данни от Австралия, които се очаква да покажат ускоряване на ръста на цените и да подкрепят по-предпазливата позиция на централната банка. В Япония фокусът ще бъде върху инфлацията в Токио и движението на йената, като засилените колебания на валутата и държавните облигации подхранват спекулации за възможна пазарна намеса. Данните за индустриалните печалби в Китай ще дадат нова информация за състоянието на производствения сектор на фона на слабото търсене. В региона се очакват и решения за лихвите в Пакистан и Шри Ланка, както и данни за икономическия растеж в редица икономики от Източна Азия.
Латинска Америка
В Латинска Америка седмицата ще бъде доминирана от данни за инфлацията и паричната политика. В Бразилия се очакват както междинни данни за потребителските цени, така и първото заседание за лихвите за 2026 г., като повечето анализатори не очакват незабавно начало на цикъл на понижения. В Чили централната банка вероятно ще запази настоящата си позиция след понижението през декември, докато серия от икономически показатели ще дадат по-ясна картина за състоянието на икономиката. В Мексико данните за брутния вътрешен продукт ще бъдат ключови за оценката дали икономиката е избегнала техническа рецесия, а в Колумбия вниманието ще бъде насочено към реакцията на централната банка след рязкото увеличение на минималната работна заплата и покачването на инфлационните очаквания.