За разлика от много други артисти, писатели и поети, Калин Терзийски винаги беше болезнено честен и искрен, нямаше желание за успех или кариерно развитие, но въпреки това беше много успешен и получи доста награди и читатели. Липсата му ще е изключителна, каза за БТА писателят и драматург Стефан Иванов по повод кончината на писателя Калин Терзийски.
„С Кайо се запознахме в една много интересна компания на поети. Аз навремето бях в една литературна група, която се казваше „Бърза литература", а Кайо беше в „Литература-диктатура", основана от него и от Мартин Карбовски. Направихме една обща книга „Антология на живите", в която бяха Мартин Карбовски, Тома Марков, Радослав Парушев... и всъщност така се запознахме с Калин - четяхме заедно стихотворения на различни места", разказа Стефан Иванов. „Когато Кайо започна да пише „Алкохол", ме покани да съм му редактор и работихме заедно по романа. Според мен се получи най-добрия му роман, най-стилния, най-интензивния, най-изповедния", каза още Иванов.
По думите му Терзийски винаги е бил много ироничен, много смел и добронамерен. „Той беше лекар по образование и психиатър", припомни Иванов и определи своя колега писател като „абсолютен професионалист в това си поприще". „Като човек също искаше да помага, помагаше и се грижеше за много хора, защитаваше много каузи", допълни Иванов. Според него Калин Терзийски „ще бъде запомнен по сложен начин".
„Самият той беше сложен човек. Надявам се да бъде запомнен с честността, таланта, въображението, хумора и всекидневните си жестове на грижа към познати и към непознати. Надявам се да бъде запомнен и като художник, защото той смяташе себе си и за художник не само за писател. Надявам се, че ще остане запомнен и четен", каза Иванов.
Журналистът и телевизионен водещ Ники Кънчев каза за БТА, че „Калин беше много интересен и талантлив човек, много истински със своите минуси, плюсове и демони". И допълни, че „за мен беше един от най-будните хора в България". "Надявам се, че ще остане такъв, но това зависи от нас - неговите приятели, познати и хората, които се грижат за спомена за него. Човек е жив, докато другите мислят за него...не е изчезнал от този свят...а Калин беше много запомнящ се човек", каза още Ники Кънчев. Той разказа, че с Терзийски се познават от 20-25 години. „В „Дарик" имахме предаване, където той често гостува. Помня, че се появи около Мартин Карбовски, който също беше в „Дарик". Не мога да се сетя за конкретния спомен от първата ни среща, но мога да кажа, че последно бях, миналото лято, на изложбата му, която откри в „Лиляна Димитрова". Поне на четири или пет негови изложби съм бил. Почти на всичките му книги сме правили премиера в „Дарик" - от „Алкохол" насам", разказа Кънчев. 
Публикация по повод кончината на Калин Терзийски публикува в профила си във Фейсбук Светлозар Желев, експерт в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите. „С Кайо ме свързват много спомени, противоречия и единомислия, караници и споделени мисли. Кайо беше неспокойна душа, талантлив и дълбок, избухлив и добросърдечен. Разкъсван от крайности, яростен и не винаги разсъдлив, но и винаги готов да помогне на човек в беда. Той имаше очи за света, за човешката болка, познанието за психе, която ни изпълва. И таланта да ги описва. Той наблюдаваше и съпреживяваше, грешеше, падаше и ставаше, блестеше и се самоизяждаше в угризения и самосъжаление, но вървеше по пътя. Страдаше, и избухваше като свръх нова. Кайо беше човек. Кайо беше поет", пише Желев.
Съболезнования към семейството на Калин Терзийски изказа и Министерството на културата (МК). От ведомството отбелязват, че творчество на писателя остави дълбока следа в съвременната българска литература и култура.
Калин Терзийски бе човек, който живя и твореше с открито сърце и необикновена чувствителност. Неговите стихове и проза не търсят лесни отговори - те са на границата между светлината и тъмнината, между болката и надеждата. С уверен литературен глас той описа човешката уязвимост, страданието и пречистващата сила на словото, което ражда истина там, където мнозина мълча, се казва в съболезнователния адрес от МК. От ведомството допълват, че в творчеството си авторът често изправяше човека срещу собствените му демони и дори признаваше, че изкуството и болката вървят ръка за ръка, защото само чрез дълбокото осъзнаване на тъмнината може да се достигне до истинската светлина. Калин Терзийски оставя след себе си значимо литературно наследство - от първата си стихосбирка „Сол“ до признатите му романи и сборници с разкази, които продължават да бъдат четени и обсъждани заради човечността и искреността, с които са написани.
Дали първо бе словото или рисуването - това знае само писателят като художник - Калин Терзийски. Но по някакъв начин той успя да побере у себе си красотата и мъката и на двете. Поклонението пред паметта му е покана към всички нас да помним колко важна е свободата на словото, смелостта на гласа и силата на думите да свързват душите. Нека делото му бъде вдъхновение за младите творци и напомняне, че истинската литература е онова, което лекува, въпреки болезнената си откровеност, отбелязват от МК.
 
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в гр. София. През 1988 г. завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ със специалност „Биотехнологии“. По това време той пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“.
През 1990 г. Калин Терзийски записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г. Специализира психиатрия в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.
От 1998 г. Терзийски е колумнист и коментатор в изданията Biograph, Eva, „Клуб М“, „Егоист“, Sax, „Едно“, АZ, „Съвременник“, „Жената днес“, „Труд“, „24 часа“, „Новинар“, „Монитор“, „Стандарт“, „Галерия“ и сайтовете OffNews, Edna, Deutche Welle и „Новини Лондон“.
През 2000 г. Калин Терзийски напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Той е сценарист на хумористични телевизионни и радиопредавания. От 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Шаш“, „Каналето“ (Българска национална телевизия), „Досиетата Хъ“ („Дарик радио“), „Пълна лудница“ (Би Ти Ви, „Нова телевизия“).
През 2003 г. той участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски. През 2006 г. Калин Терзийски, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.
През март 2010 г. Терзийски учредява, заедно с група сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи и е един от учредителите на Асоциация на писателите в България.
През 2009 и 2010 г. Калин Терзийски участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поета Стефан Иванов.
Калин Терзийски е автор на романи, сборници с разкази и стихосбирки. Първата му самостоятелна стихосбирка – „Сол“, излиза през 2008 г., а първият му роман „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева – през 2010 г. Той е автор още на книгите „Лудост“, „Мислодобив“, „Любовта на 35-годишната жена“, „Вълнения“, „Любовта на 45-годишния мъж“, „13 парчета от счупеното време“, „Мрачният месец юли“, „Слава“, "Аз и Бог" и др.
Текстове на Калин Терзийски са преведени на английски, испански, италиански, немски, румънски и др.
ИЗЛОЖБИ
Калин Терзийски има няколко изложби зад гърба си - „Малките картини. Тих сюр“ (2018), „На първо място – свободата“ (2020), „РазPROдажбата“ – съвместен проект художника Теодор Манолов (2023), „И сериозното носи наслада“ (2025) и др.
„Аз съм човек на внезапните идеи и осенения. Те ме връхлитат. И аз им се отдавам.“ – споделя  Калин Терзийски в интервю за БТА през 2018 г. „Всяка моя картина е от любов, за любов и в любов. Правя изложби на две, три години – за да покажа на хората какви са разсъжденията ми в момента, докъде съм стигнал в напредването или въобще – в движението на мисълта си“, допълва авторът.
ПРИЗНАНИЕ
Калин Терзийски е отличен с „Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор „Хасковски Каунь“ в Хасково. Номиниран е пет пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010) и за романите „Алкохол“ (2010), „Лудост“ (2011) и „Ной дава последни указания на животните“ (2012). Романът му „Алкохол” е награден през 2010 г. с наградата „Цветето на Хеликон” – като най-продаваната книга на годината. През 2011 г. той е награден с първата за България Европейска награда за литература – за сборника „Има ли кой да ви обича“. През 2014 г. Калин Терзийски е сред първите носителите на „Годишни награди 2014“ на Столичната библиотека.