Мишел Кампос се чувства ужасно всяко лято, когато температурите в Рио де Жанейро се покачат над 40° C, пише Ройтерс. При тези температури се загрява циментът, който покрива всеки ъгъл на фавелата Чапеу Мангейра, където живее, и животът в спалнята ѝ без прозорци е непоносим. „Спането е най-трудната част. Във фавелата ние усещаме жегата по много различен начин от хората, които могат да си позволят климатик“, ​​казва 39-годишната жена.
Изследователи от Университета в Утрехт, Холандия, заедно с местни партньори, сега се опитват да разберат как точно екстремните горещини затрудняват оцеляването на 1,3 милиона души, които подобно на Кампос живеят във фавелите на Рио.
„Нямаме архитекти или инженери. Строим от нужда“, казва Валдиней Медина, който ръководи кооператива за възобновяема енергия „Персилия и Лусио“, първия бразилски кооператив за слънчева енергия, базиран във фавели. „Когато дойде жегата, страдаме много“, посочва той, цитиран от Ройтерс.
Изследователите са инсталирали термометри в домовете на хората във фавелите „Чапеу Мангейра“ и „Моро да Бабилония“, за да измерват температурата на сянка, и са помолили жителите да водят „топлинни дневници“, документирайки как високите температури влияят на телата им и ежедневието им. Целта е да се покаже как изменението на климата влияе неравномерно на хората в град, известен с огромното си социално неравенство, където домовете на жителите от работническата класа са разположени по хълмове над богатите квартали.
Данните, които изследователите събират, биха могли да помогнат за създаване на обществена политика, съобразена не само с горещината по улиците, но и с условията в домовете, казва Франческа Пило, координатор на проекта и професор по градско планиране в Университета в Утрехт. Изследването, добави тя, е „отправна точка за разбирането как изменението на климата, често разглеждано като екологичен, но вече и като политически проблем, засилва градските неравенства, които вече съществуват.“