Френски институт в България, Център по многоезичието и Център за книгата на НБУ канят на среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinéroman) с тема на разговор книгата „Нежна песен“ на Лейла Слимани (2016) и едноименната ѝ киноекранизация на режисьорката Люси Борлето (2019) на 22 януари 2026 г. от 18:00 ч. в Медиатеката на Френския институт (Площад „Славейков“ № 3).
Водещи на събитието са д-р Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка, родена през 1981 г. в Рабат, Мароко. Още с дебютния си роман „В градината на змея“ (2014) привлича вниманието на критиката и публиката, а вторият „Нежна песен“ (2016) ѝ носи престижната френска награда „Гонкур“.На българската публика Слимани е позната и като председател на журито на Международната награда „Букър“, която през 2023 г. отличи Георги Господинов. През 2024 г. тя беше гост на Международния литературен фестивал в София. На български език, освен „В градината на змея“ и „Нежна песен“, е издадена и книгата „Уханието на цветята в нощта“.„Нежна песен“ е модерна, жестока и смразяваща приказка за детегледачка с ангелско лице и чудовищна същност. Чрез прецизна форма и сдържан стил авторката превръща на пръв поглед баналната история за буржоазно семейство и неговата бавачка в тревожен разказ за жертвата на свободата в името на комфорта, невидимото пренебрежение към света и проблемите на другите, както и илюзията, че познаваме онези, с които споделяме дома си и грижата за децата, тоест самия живот.Слимани съзнателно избягва сензационността и евтиното любопитство към трагедията, като насочва погледа си към внимателно изследване на човешката природа и нейните слабости. Както отбелязва Ерик-Еманюел Шмит, тя умее да служи на историята и персонажите, без да парадира със стила си.
Филмът „Нежна песен“ на френската режисьорка Люси Борлето по романа на Лейла Слимани се появява няколко години след излизането на последния. В героите на книгата се превъплъщават актьори като Антоан Рейнарц, Карин Виар, Лейла Бехти и др. Не на последно място в създаването на адаптирания сценарий на кинолентата взема участие друга известна френска режисьорка, дългогодишната партньорка на Люк Бесон, Майвен. Отзивите на критиците и публиката за филма са полярни. Някои го хвалят за смелия опит на Борлето да направи екранизация, съзвучна с мрачната харизма и многопластовата дълбочина на едноименния роман. Други го обвиняват тъкмо в обратното. Това, наред с присъстващите в лентата провокативни и шокиращи сцени, превръщащи я от камерна психологическа драма в граничещ с хорър жанра (пост)хичкоков трилър, прави от филма чудесна тема за спорове и дискусии, особено в контекста на книгата на Слимани.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Нов български университет)