Клубът на губернаторите: Всеки настоящ управник е бъдещ бивш
:strip/_exif()/11916/08ce965a2c8b20f06f21a88bb7ce5f13.jpg "Клубът на губернаторите: Всеки настоящ управник е бъдещ бивш")
Малцина знаят, че в Русе има действащ клуб на бившите русенски областни управители и техните заместници. При това официално регистриран. Димитър Мочев е един от ентусиастите по създаването, Владимир Недялков като юрист е оформил устава и документите за регистрация. За ковчежник избрали бившия заместник областен Емил Бачийски, а за пиар - Йордан Борисов. Идеята, тръгнала на шега, се е превърнала в реалност.
В клуба обаче не се влиза лесно - трябва да те поканят. А всички бивши единодушно са отказали да канят Мария Димова. Пламен Стоилов пък, който макар и настоящ кмет също е бивш областен управител, три пъти бил калесван, но все не намирал време да отиде.
Та бившите сега са си официална организация. Събират се рядко, защото животът ги е пръснал из цяла България, а и ежедневните задачи им тежат. Но пък когато се съберат, става винаги весело. Хем бистрят политиката, хем къдрят старите спомени, хем спорят като бесни, защото всички са от различни политически сили. Но пък нали именно в спора се ражда истината.
Направихме този клуб, за да напомним, че никога светът не започва и не свършва с тези, които сега са на върха. Искахме да покажем, че на стола на губернатора в Русе са стояли почтени хора. Да създадем традиция, в която хора, макар и с различни убеждения, да могат да седнат на една маса и да се гледат в очите, казват бившите.
20 години вече Владо Недялков адвокатства, за да си плаща сметките
Владимир Недялков е първият областен управител на Русе в новата демократична история на страната. И всъщност е човекът, който направи Русе център на областта. Защото допреди него беше просто град в покрайнините на Разградска област. Затова и първото работно място на Недялков е в Разград.„Аз бях областният, който върна Русе начело на областта. При това с юридическа врътка, която сам измислих. По тогавашния закон трябваше Народното събрание да се произнесе за териториалното деление, но СДС нямаше мнозинство, а червените бяха против. А хората много роптаеха, накърнено беше достойнството на русенци, чувстваха се унизени. Много се чудих, накрая ми хрумна, че можем просто да заобиколим парламента. Седнах и написах предложение да се премести само седалището на Разградска област в Русе - това вече не зависеше от парламента, а можеше да стане с указ на президента. Желю Желев издаде указ и така Русе стана център. Едва дочаках да подпише Желю, събрах администрацията и айде към Русе. Беше през февруари 1992 година“, разказва Недялков.
Ако има някой, в чиито политически убеждения никой не може да се съмнява - това е той. Откакто съществува СДС, той е все там. Аз съм традиционен седесар, отсича Недялков. Когато се връща назад в спомените за синьото управление, го прави с чиста съвест и с гордост. „Беше много труден период, тогава промените бяха огромни и навсякъде - предприятия, земеделие, имаше стачки, вълнения. Гордея се, че в Русе успяхме да запазим мира и спокойствието.“
Владо Недялков управлява областта от 1991 до 1993 година. Сам напуска, когато на власт идва правителството на Любен Беров. За разлика от много други, аз никога не съм забравял, че всеки настоящ управник е бъдещ бивш. Това важи и за губернаторите. Затова много лесно си взех решението тогава, казва Владо Недялков.
Равносметката му след участието във властта е простичка: насреща няма нищо. Освен задоволството, че въпреки трудностите е излязъл от властта с чисто име. „Щом и сега трябва да си вадя хляба като адвокат в провинцията, за да си плащам сметките - сами си направете извода. Нямам фирми, магазини, офиси, за цял живот един апартамент съм успял да събера. Но на мен това ми стига - то си е до човека“, казва Владо Недялков.
Сега се радва на сина и чака внуци: „Още нямам, но синът ми е малък - едва на 27 години е. Аз самият се ожених на 32, така че не му давам зор“, смее се Владо. И синът е юрист, но работи в друга сфера, не е адвокат. Госпожа Недялкова пък осигурява хармонията в къщата - тя е музикант във Филхармонията. И със сигурност въпросът кой свири първата цигулка вкъщи си има точен отговор.
Кирил Блъсков е свободен пенсионер с много време за внуци и хобита
Свободен, защото има време за семейството, особено за внуците, и за интересните си хобита. Блъсков има 5 внучета още в детска възраст. Единият му внук е ученик и в него са надеждите му да наследи страстта към историята на Русе, тъй като децата му не потеглили на тази тема.От дълго време Кирил Блъсков колекционира стари картички на родния си град. Най-старата е от края на 19 век. До 50-те години на миналия век всичко съм подредил, но имам картички и от 60-те и 70-те години, издава той. Близо 700 са изгледите от Русе в различни периоди от неговото битие. Колекционерът споделя, че е започна да ги събира, защото те са нагледен и ситезиран разказ за града. Признава обаче със съжаление, че днес Русе му изглежда тъжен, защото е съсипан.
Другото му хоби са старопечатните книги. Сбирката му е от издания на Дунавската областна печатница, т.е . от 1864 година до Освобождението от турско робство. Казва, че едно от най-ценните му издания е „Софронието“, сборникът с неделни и празнични проповеди на Софроний Врачански „Неделник“.
Интересът на Кирил Блъсков към миналото не е случаен - той е наследник на стар известен род, неговият прапрадядо Рашко Блъсков е бил учител, издател, съратник на Ботев и Стамболов, а костите му са в Пантеона на възрожденците. В рода му има и други известни личности - първият командир на Пети дунавски пехотен полк Андрей Блъсков и Ростислав Блъсков, кмет на Русенската комуна. Родословното ни дърво датира от 1730 година, коренът ни е от Клисура, първи със съставянето му се е заел Лило Илиев Блъсков, разкрива ексобластният управител. Така че днес Кирил Блъсков просто продължава семейната традиция.
Ексгубернаторът има и един друг гъдел - ловът. Разкрива, че единствено ловува диви прасета и рядко фазани и пътпъдъци. Няма трофеи, защото намира за лош вкус да държи в дома си атрибути на убити животни.
Пенсионерът Блъсков отдавна не участва в политиката, но продължава живо да се интересува от нея. Казва обаче, че през годините, в които е бил в нея, е по-скоро разочарован, отколкото удовлетворен.
Той беше губернатор от 1993 до 1995 година по времето на кабинета на Любен Беров и служебното правителство на Ренета Инджова. По-рано е кандидат за кмет на Русе като независим, но изборите спечели синият Асен Тасев. Кирил Блъсков минава през СДС, когато той още е съюз от партии, после през НДСВ. Твърди, че у него е останало огорчението от невъзможността да повлияе на важните процеси, които ни доведоха до днешната разруха. От разстоянието на времето е стигнал до заключението, че за това са виновни човешката лакомия и криворазбраната демокрация. Затова сега бил доволен, че е само наблюдател.
Село на министри е лятното убежище на Веселин Заяков
Село Врабево, на 15 км от Троян, е лятното убежище на бившия областен управител Веселин Заяков. Така е от много време насам, защото доцентът от Русенския университет всяка ваканция е там. А от 2011 година, когато се пенсионира, удължава престоя си сред природата. Откриваме го в родната къща на дядо му. Докато говорим по телефона, той наглежда огъня за компотите. Природните красоти, приятелите, ракийката, ремонтите по къщата - това са моите ангажименти днес, не крие Заяков и мъдро заключава, че човек трябва да умее да се радва и на малките неща.Разказва, че селото, в което отмарят той и всичките му близки и роднини, не е случайно. Намира се на пъпа на България - на 190 км от Русе, на толкова и от София. Само през две къщи от неговата е вилата на новия вътрешен министър Цветлин Йовчев, а в миналото Врабево било прочуто като родното място на комунистическия военен министър Добри Джуров.
Там, в сърцето на Балкана, откъдето при хубаво време се вижда връх Ботев, Заяков гледа през друга призма живота. Докато коси селската си морава или обикаля по планинските пътеки, той преоткрива истинските човешки стойности. А когато това се случва в компанията на децата и внуците, които са 4 на брой, той е най-доволен.
Дали му липсва политиката? Не бих казал, но я следя отблизо, защото човек и да се откаже от нея, тя не се отказва от него, отговаря той. Освен че той е от изкушените, които веднъж опитали вирус на публичността, остават заразени, той има и силен личен мотив- депутатския мандат на сестра му Екатерина Заякова.
Споделя, че във Врабево хората нищят политиката, но протестите в София по-скоро ги тревожат. Самият той си спомня, че по време на неговия мандат, когато на власт беше Жан Виденов, имаше стачки, блокади, зърнена криза. Но за Русе имаше и хубави постижения, връща лентата бившият областен управител. И отбелязва разширяването на подходите към Дунав мост, успешното приключване на домакинството на ЗЕС контингента и приемането на областта в Асоциацията на дунавските региони.
Оттогава насам много вода е изтекла, но в последните години Заяков казва, че забелязва в политиката предимно интереси и много глупост.
Димитър Мочев учи студенти как се преработват минерали
Областният управител Димитър Мочев, управлявал Русе в периода 1997-1998 година, така си и остана непознат за повечето русенци. Родът му е от Търново, а кариерата му през годините го тласка повече към Разград, отколкото към Русе. Днес 69-годишният бивш губернатор живее в София и е преподавател в Минно-геоложкия университет. Доцентът е експерт в областта на преработката на минерали, мъчи се да предаде на студентите колкото може повече от знанията си и се ядосва, когато трудно поемат. „Не учат, това им е проблемът“, горещи се Мочев. Но за тези, на които като им дойде акълът, все пак ще решат да си изучат занаята, е издал и две книги. Да четат и да знаят.„Не можах навремето да стана професор, нали бях „неблагонадежден“. Но и така съм доволен от себе си. Нямам от какво да се оплаквам. А за връщане в политиката не мисля. Пък и кой ще ме вземе? Преди няколко години разбрах, че вече не съм член на СДС, изключили ме били в Разград, но аз съм седесар по душа“, смее се Мочев.
Всъщност Мочев беше последният управител на голямата област с център Русе и стана първият на малката Разградска област, където на практика изгради изцяло нова администрация. Начело в Русе обаче управлението му хич не беше лесно, в онези години разделението на „червени“ и „сини“ беше особено ожесточено и от това произтичаха истински битки между кметовете на БСП и седесаря Мочев. Вероятно мнозина ще заподозрат именно тази междупартийна непримиримост и в един факт, за който надали русенци помнят: Мочев отмени екотаксите, които навремето се плащаха за преминаване през Дунав мост и се прибираха от общината. Но че губернаторът е бил прав, впоследствие потвърди и съдът - макар и полезни за бюджета на Русе, екотаксите си бяха незаконни. Само че безплатното пътуване към Гюргево беше за много кратко време: „Не можаха много хора да се възползват. Няколко дни по-късно кметът Димитър Калчев, лека му пръст, пак ги въведе“, спомня си днес доцентът.
„Като се съберем сега на една маса бившите, гледаме се и си викаме вземи единия - удари другия. Ама все пак свестни хора излязохме. Е, повечето от нас, де“, отчита с присъщия си хумор Мочев. Драго му е да присъства на сбирките на бившите, защото са все интелигентни хора. А фактът, че са от различна партийна боя, прави разговора още по-интересен, защото се виждат различните гледни точки. „Истината е, че Русе ми липсва като наистина европейски град“.
Рядко му остава време, но когато има - ходи на наследствената виличка край Арбанаси. „Преди няколко години водих един колега на вилата. А той гледа нея, гледа мене и по едно време ме пита: Абе ти бил ли си изобщо областен, или ме лъжеш. Твоите колеги кой с хотелче, кой с някой парцел се уреди. А от тебе явно нищо не става“, смее се Мочев.
Сегашната му радост са двамата синове и внукът Ян, когото Мочев дундурка, но както сам признава, твърде рядко - все още доцентът няма достатъчно свободно време, за да се отдаде на сладките радости покрай внучето. Сега ще си води студентите на практика в „Каолин“, урежда спане, уроци, всичко, което трябва. И внучето пак ще почака.
Със своите три висши образования Йордан Борисов работи на три места
Аз пари може да нямам, но съм богат на образования, казва на шега, но и съвсем сериозно Йордан Борисов, който идва начело на властта в Русе след Димитър Мочев. И наистина е така - завършил е три пъти висше: история, журналистика, и право. Но нито те, нито досегът му с властта са му помогнали да се превърне в малък местен Крез, преживяващ от наеми или от лихви в банката. В момента Борисов е шеф на Държавния архив в Русе, преподава в Земеделския колеж бизнес администрация и въведение в туризма, а в свободното си време работи и като омбудсман на Две могили. „Както съм влязъл във властта, така съм и излязъл. Но това за нас беше нещо нормално, в онези години бяхме повече идеалисти, а и мислехме как да задържим децата си тук, не как да ги пращаме да учат в чужбина“, казва Борисов. Той е горд татко на двама сина, единият от които е студент, а вторият тепърва ще се самоопределя - засега е само в 11 клас.Борисов първоначално бе заместник на Мочев, а стана губернатор в периода между 1999 и 2001 година. Времето, в което той бе управител, бе доста по-спокойно, но пък гладно. Тогава обаче дойде времето на европейските пари, които и в онези години се оказаха спасителен буфер за държавата.
„Много се гордея с това, че по мое време се отпуши финансирането по предприсъединителните фондове. Тогава мисля се строеше новото сметище, работеше се и по проекта ИСПА за подмяната на ВиК-инфраструктурата. С пари от Европа ремонтирахме и Гредовия мост - това беше голяма язва тогава, защото мостът стоя дълги години затворен. Не успяхме само в битката за летището, макар че бяхме намерили инвеститори, щяхме да правим карго летище. Но прехвърлянето на собствеността от военните към транспортното министерство се забави, а после и мандатът ни свърши. По наше време чрез Работна общност „Дунавски страни“ беше създаден проектът за така наречения огледален път по поречието на Дунав през всички държави по реката. Сега гледам, че е заложен в Дунавската стратегия, и дано някога все пак стане“, спомня си Данчо Борисов.
Малцина знаят за една негова идея, която звучи екзотично, но пък наистина би могла да допринесе с нещо за избутването на Русе от дъното. „Един ден събрах три възрастни дами от стария хайлайф, дадох им една стая, връчих им един телефон и ги накарах да издирят наследниците на старите русенски фамилии и да ми направят списък - кой къде е и с какво се занимава. И се разбраха невероятни неща: един станал някакъв зам.-шеф на „Сименс“, другият - на „Проктър и Гембъл“ в Канада, трети - милионер в Щатите, музиканти, диригенти - каквито се сетите. Все русенци от старите фамилии, чиито дядовци, майки и бащи навремето са живеели в онези стари прекрасни къщи, които сега зеят като безстопанствени дупки из целия център. Идеята ми беше да ги издирим тези хора, да ги съберем, да ги поканим да видят откъде е тръгнал коренът им, да инвестират тук, да съживим града. Но мандатът не стигна“, спомня си Борисов.
И сега го блазни политиката, никога не се е отказвал да се върне в „голямата игра“. Проблемът обаче са разпокъсаните земеделци, които за толкова години така и не се разбраха за обединение. „Жалко е, защото това е може би най-автентичната за българина партия. Но все се надявам и това да стане“, казва Борисов.
Румен Януаров работи в Свищов, защото в Русе няма работа за него
От известно време Румен Януаров отново е в родния Свищов, където е счетоводител на „Социални дейности“ в Общината. След 25 години стаж в социалното осигуряване и като шеф на РУСО, ГЕРБ ме оставиха извън системата, споделя с огорчение той, макар да споделя, че не си е представял, че ще е директор цял живот.В Свищов не е като в Русе, но поне не плаща квартира, а живее при родителите си. Това го спасява от истинския ергенски живот. Приема положението като временно, просто като начин да си осигурява издръжката.
Политиката, въпреки че го разочарова много, продължава да го вълнува. Казва обаче, че не му липсва, за сметка на това му липсва държавност. Като постижение през мандата си сочи правителствената подкрепа за Индустриалния парк на Русе.
Румен Януаров стана областен по времето на кабинета Сакскобургготски, изкара много емоционален мандат, а когато дойде на власт тройната коалиция, изненадващо неговите го предадоха и го смениха с Мария Димова. Двамата станаха непримирими врагове. По едно време той напусна жълтата партия, но през 2011-а след поредица от скандали именно той се оказа спасителен пояс за давещото се НДСВ и се кандидатира за кмет на Русе. Не успя и на втория тур подкрепи Искрен Веселинов, с което влезе лошо в окото на победителите.
Въпреки че се опари от политиката, бившият губернатор прояви интерес и към новия проект на Меглена Кунева. Има обеца на ухото и не влезе в партията, но е член на гражданското сдружение „България на гражданите“. Днес е близо до политиката, но не и в нея.
Предпочита по-безопасните забавления - срещи с приятели, разговорите в сдружението на бившите областни управители, заниманията с внучката. Януаров навремето стана известен с редовното преплуване на Дунава, а сега води внучката на басейн.
По време на мандата си се прочу с любовта си към поезията, самият той поет. Заедно с актрисата Дина Шошева издадоха книжка със стихове. Днес казва, че музата му го е напуснала. Понякога ходи за риба. Януаров е и ловец, но казва, че все по-рядко има възможност да обикаля ловните полета. Има обаче куче птичар. Бари е бретон шпаньол, живее във фирмата на приятел и когато се върна от Свищов, първата ми работа е да отида при него и да го изведа на разходка, не крие сантиментите си към своя любимец бившият губернатор.
Пламен Стоилов слезе по стълбата надолу, която води нагоре
Бившият военен разузнавач имаше нещастието да поеме управлението на областната администрация, след като нейният имидж беше ударил дъното заради серията имотни скандали, в които я беше забъркала неговата предшественичка Мария Димова. В същото време имаше късмета да управлява доста комфортно, защото политическата обстановка беше спокойна - ГЕРБ имаше голяма обществена и парламентарна подкрепа. След 2 години на този пост ГЕРБ заложи на него в местните избори, той пребори противниците си и слезе от четвъртия на третия етаж. Движението надолу всъщност беше повишение, защото да си кмет, означава по-голяма власт. От друга страна постът е свързан с къде-къде повече отговорности и напрежение, а и политическата обстановка днес е променена - правителството на Бойко Борисов падна предсрочно, на власт дойдоха неговите опоненти, а навън народът се бунтува, включително и срещу него в Русе. Така че комфортът на Пламен Стоилов свърши. Ако в началото на мандата си кметът получаваше силна държавна подкрепа, сега той трябва да я отвоюва.Стоилов признава, че работният му ден продължава дори вкъщи, че днешните му отговорности пред русенци са много по-големи. Ако като областен управлявах тридесетина души и под 1,5 млн. лева годишно, сега измеренията са други - над 100 души, 80 млн. лева общински бюджет и ако прибавим проектите, още 160 млн. лева, каза той.
Заради ангажиментите си все още не се е присъединил и към клуба на бившите губернатори, въпреки че няколко пъти вече са го канили. Уважавам тези хора, всеки от тях с нещо е допринесъл за Русе и ако от тях дойде добра идея, ще я подкрепя, казва Стоилов. Оставя си вратичка за бъдещо членство, но след края на кметския мандат.
В типичния си делови стил и без да изпада във фалшива скромност, Пламен Стоилов отбелязва, че докато е бил областен управител на Русе е използвал целия си ресурс, за да обърне погледа на София към Русе. За Русе се заговори, привлякохме вниманието на държавната власт към неговите проблеми и решихме наболелия въпрос с кръговото на Бяла, успяхме да съберем опасните кубове с пестициди на сметището, реформирахме администрацията, така че когато Буржиев я надгради, тя получи приза за прозрачност.
Наесен Стефко Бурджиев застава зад катедра в университета
Може би защото беше в депутатската листа на ГЕРБ, Стефко Бурджиев бе сред първите областни управители, които новата власт уволни. Признава, че това оставя горчив привкус у него, макар да е бил с ясното съзнание, че този пост е само временна спирка. А той има дълъг опит в живота на колела - години наред работи тук или там и все пътува.Сега Бурджиев отново се кани да потегли в нова посока - този път, за да смени управленското бюро с преподавателската катедра в Русенския университет. До новата учебна година, когато ще поеме студентите от специалност „Екология“, той заляга над книгите и подготвя лекциите си. Докторът на науките Стефко Бурджиев ще преподава опазване от лъчения и технология на безопасността. С други думи, животът отново го връща към времето, когато беше Спасител номер едно в държавата. Когато към края на 2011-а пое кормилото на областта от Пламен Стоилов, той напусна зам. директорския пост в „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР.
Впрочем преподаването няма да му е за първи път. Докато беше губернатор, изнасяше онлайн лекции пред възпитаници на Военната академия, четеше лекции по оценка и управление на рисковете в Русенския университет.
Сега, когато на плещите му не тежат управленски проблеми, бившият губернатор си позволява и да разпусне. Когато четете тези редове, той вече ще участва в похода по стъпките на четата на Хаджи Димитър и Караджата заедно с някои свои колеги от сдружението на бившите губернатори.
Като става дума за въпросното сдружение, Бурджиев споделя, че харесва това общество, защото там партийните пристрастия вече нямат значение. Освен чисто човешките теми, сбирките се превръщали и в дискусионен клуб на идеи. Бившите обсъждали възможността капацитетът им да бъде използван в областните комисии и да направят такова предложение пред новия губернатор Венцислав Калчев.
В чисто личен план оттук нататък Стефко Бурджиев смята да посвети свободното си време на семейството си и особено на малката си дъщеря, както и на любимото си занимание - книгите. Е, може би от време на време ще намира време и за ловната си страст. Преди време той и неговата дружинка в Просена се прочуха с отстрела на 220 килограма диво прасе.
А що се отнася до поста, с който се раздели, казва, че той му е дал безценен управленски опит, но е взел част от здравето му. Гордее се обаче, че под негово ръководство областта е взела приза за най-прозрачна администрация, защото винаги е смятал, че държавата трябва да е в услуга на гражданите.
Стефко Бурджиев се оказа и кулинарят сред бившите областни управители. Другите си признаха, че предпочитат да не пречат на съпругите си в кухнята.
Изключението
След мандата Мария Димова изчезна от светлината на прожекторите
Въпреки настойчивите ни опити да се свържем с единствения губернатор, който не е поканен в този клуб - Мария Димова, така и не успяхме да го направим.След излизането си от властта тя буквално изчезна от светлината на прожекторите. Чу се, че е отворила отново галерията си за изобразително изкуство. Впоследствие се заговори, че май е заминала за София. Но пък по същото време често можеше да бъде засечена да разхожда внучето си из Русе.
Според информационната система „Апис“ в момента Димова е регистрирана като самоосигуряваща се в Русе и се занимава с консултантски услуги.
Последните й появявания пред местните медии бяха свързани главно с делото, което се водеше срещу нея заради заменката на резиденцията в „Липник“. На първа инстанция то приключи с оправдателна присъда, чака се решението и от Апелативния съд в Търново, който също вече го разгледа.