Единственият у нас празник Дядовден по традиция се отбелязва на 22 януари в русенското село Черешово. Най-малкото населено място на община Сливо поле събира ежегодно десетки желаещи да се включат в уникалното за страната честване, което води началото си отпреди 69 години. Черешово наброява едва малко над 80 жители, но от цяла България само в него се практикува обичаят. Празникът е свързан с наричания за здраве и плодородие и започва с избор на „дядо“. Тази година титлата се очаква да бъде присъдена отново на 68-годишния Валентин Петров. Той ще стане „баш дядо“ за трети пореден път. Дядо Валентин е кореняк от село Черешово и може да се похвали с двама внука и една внучка. Преди е работил в Русе, но откакто се е пенсионирал, се е завърнал отново да живее в родното си място. Празникът ще започне този четвъртък около 11.30 часа от площада на селото, а в честването се очаква да се включат областният управител Драгомир Драганов, кметът на Сливо поле Валентин Атанасов, председателят на Общинския съвет Илиян Иванов, както и кметският наместник Сидер Златев. Основен организатор на празника е Народно читалище „Христо Ботев 1926“, като събитието се реализира и с пълното съдействие на Община Сливо поле и кметството в Черешово. По думите на Драганов това е уникален празник, който е част от нематериалното културно наследство на България. „В този ден изразяваме своята благодарност и уважение към хората, които с примера си ни учат на честност, трудолюбие и доброта. Дядовден е повод да се спрем за миг, да се вслушаме в мъдростта на миналото и да я пренесем с грижа в бъдещето“, коментира Драганов. 

Празникът, който преминава под мотото „Каквото дядо знае, баба не го знае”, започва с избор на „дядо“. Според ритуала „дядото“ се довежда с каручка, теглена от магаре, до центъра на Черешово, където на селската чешма следва ритуално къпане. След изкъпването на мегдана се извива хоро, а „дядото“ бива посрещнат с хляб и сол. Празникът продължава с почерпка, а за такива случаи черешовчани си имат скоропоговорка – „Сухо шише се суши на шосе“. В края на празненството, който я изрече последователно три пъти без да сгреши, означава, че не е достатъчно почерпен и трябва да се върне обратно в ресторанта. Празникът е измислен от Дамян Хаджийски и Милчо Стефанов през далечната 1957 година, докато се оплаквали в местната кръчма как жените се забавляват на Бабинден и ги пренебрегват. Идеята е била в тържествата да не се допуска участието на жени, но в крайна сметка в днешно време мъжете разрешили на жените да се включват.