На 18 януари се навършват 780 години от успението на св. Йоаким Ивановски. Тъй като той си остава фундаментално неизвестен, за пореден път се налага да кажа няколко думи за неговия живот. 
Никой не знае къде е роден св. Йоаким. Известно е само, че се е замонашил на Атон като младеж и е прекарал там десетилетия, докато не се прочул сред всички монаси, както твърди житието му.
Да се прочуе на Атон - крепостта на православното монашество, е истински подвиг. Да се прочуе на Атон през 13 век, когато атонското монашество е било безукорен еталон за служба на Бога, вече е нещо немислимо и много трудно постижимо. За нито един от останалите българи, за които се знае, че са преминали през Атон, няма подобни записи. Така се оказва, че св. Йоаким е бил най-прочутият българин на Атон за всички времена. 
Но това е само увертюрата към неговата невероятна история. Тя тъкмо започва. 
Този човек слязъл от Атон и се заселил в долината на река Русенски Лом
Не дошъл сам, а е бил следван от негови ученици. Дошъл е тук като велик атонски учител, като „старец“, т.е. като признат мъдрец. 
Не е известно кога се е случило това, историята не е съхранила тези данни. Но в някакъв момент славата му гръмнала в България. Изглежда най-великият български цар Йоан II Асен я чул в търновския си дворец, може би още като прекрачил прага му през 1218 г. И веднага тръгнал да издирва отшелника Йоаким сред скалите на Русенския Лом. 
Какво е казал св. Йоаким на Йоан II Асен днес знае само малката мътна рекичка. Като всеки велик светец, св. Йоаким е имал дарбата да пророкува. Тогава Йоан Асен дал „много злато“, с което св. Йоаким наел работници, които изсекли църквите и помещенията на сегашния Ивановски скален манастир. Да, манастирът е основан като царски, със средства на най-великия български цар. Изглежда винаги е бил под пряка царска протекция и е бил обгрижван със скъпи царски дарения. 
Най-вероятно още тогава св. Йоаким е станал духовен баща на Йоан II Асен
През средновековието духовното бащинство е било смятано за много по-важно и въздействащо от кръвното бащинство. Св. Йоаким и Йоан II Асен оформили неподражаемия тандем, който преобърнал живота на цялата държава и създал фундамента на днешна България. 
12 години след срещата му с Йоан II Асен и основаването на Ивановския скален манастир се случила битката при Клокотница. Прочутата битка при Клокотница, след която България станала най-мощната, голяма и влиятелна държава в Югоизточна Европа. Йоан II Асен завладял целия Балкански полуостров, а великите френски рицари в Константинопол си живуркали само защото той им позволявал, както той признава в прочутия му надпис от църквата „Свети 40 севастийски мъченици“ в Търново. 
Първото действие на Йоан II Асен след битката е било  да докара мощите на св. Параскева Епиватска в Търново. Дотогава тя е била местна светица, за която знаели само в Епиват, недалеч от Константинопол. Щом обаче влязла в Търново на 14 октомври 1230 г., възникнал Търновският култ, който я преобразил в св. Петка Търновска - закрилницата на Йоан II Асен и на българската държава.
Така е бил създаден един от най-мащабните български култове
Как е научил Йоан II Асен за почти неизвестната местна светица, подвизаваща се на стотици километри от Търново? Само св. Йоаким знае. 
Като резултат Йоан II Асен предприел първите действия за завръщането на България към православието. Константинополският патриарх в изгнание Герман II поставил условията, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на тази цел. Някъде през 1233 г. в Търново бил проведен събор, който изпратил св. Йоаким в Никея. Тогава Никея замествала превзетия от латините Константинопол. Там св. Йоаким бил ръкоположен от Герман II за първия православен митрополит, който да положи основите на бъдещата православна държава. 
Завръщането към православието е била цел от колосално значение, тъй като България е била най-силната държава в целия регион, а тогава Византия не е съществувала. В подкрепа на тази неимоверна цел
Герман II дал на св. Йоаким невиждана реликва, която не е известно да е давана на други -
частица от горната дреха (химатий) на Христос.
Химатият е бил свален от раменете на Христос при разпъването Му на кръста в Йерусалим. 
Тази реликва е била съхранявана в съкровищницата на императорската църква „Света София“ в Константинопол. За да не бъде плячкосана от френските рицари през 1204 г., е била спасена в Никея. 
Св. Йоаким донесъл тази реликва в Ивановския манастир. За съхраняването на това безценно съкровище била създадена прочутата скална „Църква“. 
Не е известно колко време реликвата е пребивавала в „Църквата“. Нищо повече не се знае за нея. 
Но „Църквата“ пази материални свидетелства за нейното присъствие. Когато човек влезе в помещението, в горния ляв ъгъл на отсрещната западна стена има почти напълно разрушена сцена. Тя е била църковния етикет, показващ, че дрехата на Христос е била изложена в западната апсида на църквата, изсечена до фреската. 
Изкуствоведите са разчели сцената като „Бичуването на Христос“. Но войниците не бичуват Христос, защото са го загърбили. А са го загърбили, защото са започнали да поделят неговите дрехи, тъй като те са били техните заплати за разпъването.
Разкъсали са долната туника, но са хвърлили жребий за химатия. И един от тях го е взел целия
 Две години по-късно - през 1235 г., всички православни патриаршии се събрали в Лампсак и приели прегрешилата България обратно в православното русло. Всички православни патриарси избрали св. Йоаким за търновски патриарх. Първият търновски патриарх! 
Това е безпрецедентен избор. Нито един от останалите български патриарси не е избиран от подобен най-висок духовен форум. Нито един! А както признава Бориловият „Синодик“, това решение е било за вечни времена. 
Св. Йоаким умира на 18 януари 1246 г. в Търново. Въпреки че е бил търновски патриарх, никой не знае къде е бил погребан. Но това не е толкова важно. По-важното е, че той прекрачил в безсмъртието. Затова на 18 януари се почита неговото успение. 
Почитат го тези, които знаят. А те са срамно малко. И даже още по-малко.
Местните власти и Църквата трябва да го почитат, защото това е най-големият, прославен и заслужил светец от региона
Той е един от най-големите светци на България. А не го правят. Не се интересуват и нехаят. 
Днес всички се мислят за безсмъртни и живеят така, сякаш животът им е безкраен. Обикновено разбират колко са били глупави, когато удари собственият им смъртен час. Когато е късно, необратимо късно. А този час никого не пропуска.
Докато при св. Йоаким е било точно обратното - той е живял с мисълта, че е смъртен, за да премине в безсмъртието. С неговите усилия и сакрални възможности е била създадена държава, която 500 години е оцеляла под османско управление. 
Колко европейски народи могат да се похвалят с такова геройство? 
Проблемът е, че днешните безпросветни пишман „лъвове“ са се вторачили в 19 век и нищичко не искат да знаят за най-славното минало на България. Чешат си тумбаците и мрънкат колко били лоши османците, а не се сещат да се гордеят с жилавия и благодатен български корен, който е оцелял цели 500 години и е бил възроден, благодарение на хора като св. Йоаким Ивановски.

Д-р Александър СТОЙКОВ