Ежедневието на актрисата от Русенския драматичен театър Евгения Явашева прилича на един театрален танц. Тя вече двайсет години го играе задъхано, динамично, устремено, разпределяйки стъпките и ритъма му между многото си разнообразни творчески ангажименти: актриса в театъра, артмениджър и създател на сдружение „Блок 14“ и едноименния център за изкуство и култура, преподавател по актьорско майсторство в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“, инициатор и участник в различни културни инициативи в града и, разбира се, грижовна съпруга и майка. За нея тези разнообразни творчески изяви са еднакво значими и във всяко едно от тях проявява талант, иновативност и най-вече страст и вдъхновение. Затова нейният театрален танц е вихрен, динамичен, неспокоен и озарен от красота и доброта.
Тя е от Русе и се връща в родния си град през 2004 г., след като завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“, в клас с ръководител проф. Жени Пашова. Стичат се така  обстоятелствата, че
веднага бива поканена от тогавашния директор на театъра актьора Венцислав Петков да постъпи в трупата на Русенския драматичен театър
Още като ученичка той забелязва нейния талант и тя става една от участничките в неговата театрална трупа „Пирон“ към Русенския университет. Затова за Евгения Венцислав Петков се явява първият й учител, който й открива магията на актьорската професия, за което му е много признателна.


Първата й роля на русенска сцена е Виктория от младежкия мюзикъл „Сладурите“ от Ани Петрова. Тя сякаш дава тон и на следващите й роли - енергични и вдъхновени млади момичета, които трескаво се втурват в живота, изживявайки мигове на радостна възбуда или на драматична покруса от срещата с неправдата и тъжните мигове в него. Така в първите години нейните героини  се мятат в контрастни емоционални състояния: тя е остро драматичната и витална Боряна от едноименната пиеса на Йордан Йовков, енергичната млада жена /Тя/ от „Любов на глътки“ от Т. Джонджеоглу, изисканата Джени от „Формата на нещата“ от Н.Лебют, обърканата Яна от „Откога те чакам“ от О. Дяков, чувствителната Ирина от „Три сестри“ от А. П. Чехов, нежната Ния от „Железният светилник“ на Д. Талев, Лука от „Шоколадовият войник“ на Б. Шоу и др.
Това са роли, в които се разкри умението на актрисата
да изгражда плътни драматични образи, да ги насища с  пределна емоционална енергия
да извлича и показва на зрителя съкровени техни  мисловни изповеди и стремления в живота им. Някаква нежност и същевременно стоическа упоритост струеше от тези героини, с които качества те се втурваха да „воюват“ с несправедливите сили в ежедневието - много крехки и същевременно много борбени. Една особеност, която характеризира отчетливо драматичното в играта на актрисата.


В съвсем друга, коренно противоположно насока са нейните комедийни роли, които актрисата изгради през тези двадесет години. Самата Евгения ми е споделяла, че има определено пристрастие към смешните, ярко характерни образи, тези, които влекат към острата сатира, гротеската, пародията.
Обяснявам си това нейно увлечение с обучението й в актьорското майсторство за куклен театър
кукленият артист трябва да може с минимум точни изразни средства да изрази символиката и метафоричността в характера на един герой; психологическата дълбочина отстъпва и се заменя с пределното обобщение и острота в изграждането на един образ. Много смешни, ярко характерни и очарователни бяха нейните героини като Малинка от „Министърът-женкар“ по Ст. Л. Костов, Софрона от „Януари“ на Й. Радичков, Анка от „Криворазбраната цивилизация“ на Д. Войников, Министершата от „Големанов“ на Ст. Л. Костов, Трите й жени в „Три нюанса в сиво /Последните дни на Казанова/“ от Ив. Самоковлиев, Жена с проблем от „Балкански синдром“ на Ст. Стратиев, Илейн от „Последният страстен любовник“ на Н.Саймън, Дженикс в най-новата премиера на театъра за този сезон - „Глория“ от Бр. Джейкъбс, както и още много други. Именно в тях се разкри умението на актрисата да  заразява зрителя със смях умен, интелигентно поднесен в играта й, с чувство за мярка в комедийната обрисовка на образа.

Преди години в Русенския театър бе играна пиесата от румънския драматург М. Йонеску „Хлапачката от 13-я етаж“. Сред групата на младите герои от тази пиеса бе и хлапачката на Евгения Явашева.
Много такива симпатични хлапачки тя изигра и в други спектакли
като Хората от Русчук в „Русчук - спасеният език“ по Ел. Канети, момичетата от „Конструкция на освободеното въображение“ от Й.Йонеско, една от трите жени в „Опит за летене“ на Й.Радичков, героинята й в „Казимеж и Каролина“ от Й. Хорват, Хор в „Медея“ от Еврипид. Много атрактивни, ярко характерни, страстни и силно действени бяха тези героини. Затова бих сложил и едно второ подзаглавие на този мой портрет за актрисата - „Очарователните хлапачки на една актриса“, защото това хлапашко бунтарство на героините й присъстваше и в драматичните й роли.
Постепенно Евгения Явашева за тези двадесет години успя да се наложи като ярко талантлива актриса в трупата на Русенския драматичен театър, да оформи   творческата физиономия на своя актьорски портрет и най-вече да стане открояващо се артистично лице сред една група от млади актьори, които постъпиха в състава на театъра в първите години след 2000-та година.
Евгения Явашева е определено неспокойна творческа натура.
Тя не се задоволява да бъде само актриса: влекат я и други творчески проявления
други изкуства и затова се впуска в различни  жанрове - освен театър, но и музика, куклен театър, педагогическа дейност, артмениджърство. И определено показва завиден професионализъм и в тях. Тя стана инициаторът и артмениджърът  на сдружение „Блок 14“, основано през 2020 г., място, където си дават среща различни изкуства - театър, кино, литература, изобразително изкуство, музика. Това артистично място   е с определен уклон към експеримента и неконвенционалните изразни средства. И постепенно изявите в „Блок 14“ възбудиха определен интерес, особено сред младата аудитория на града. Той се превърна в провокативен културно-естетически център. В неговата дейност активно й помага нейният брат Асен Николов, който е фотограф и музикант. Включва се с идеи и помощ и нейната сестра -  известната оперна певица Адреана Николова.

Творческите увлечения на Евгения Явашева се разшириха и в изявите й като режисьор
В „Блок 14“ тя направи един много добър спектакъл „Разкази от други времена“ по книгата „Вечерна сватба“ на Иван Станков. Той се запомни с интересно изградените образи на персонажите, изиграни от русенски актьори, в средата на едно неочаквано разчупено пространство на залата за представления. На сцената на русенския театър получиха реализация под нейна режисура спектаклите „Ловид 19“ от А. Божинска, „Артисти в джаза“ - умно и емоционално силно съчетание на силни стихове и впечатляващи джазови мелодии, изпълнени от русенските артисти; направи и два детски спектакъл: „Златното сърце“ по известната приказка „Златка, златното момиче“, „Малката русалка“ по Андерсен. В детските спектакли определено се чувстваше наученото в  заниманията й с куклен театър в Театралната академия. В същия дух бе изпълнението й на Малечка от кукления спектакъл на „Малечка-палечка“, реализиран на русенска драматична сцена от режисьорката Росица Миновска. Така че кукленото изкуство остава в сърцето и душата на Евгения Явашева.


Кръгът от различни творчески увлечения на Евгения се разширява и от дългогодишните й занимания като преподавател по актьорско майсторство за театър в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“. И в тази дейност тя се впуска със страст, увлечение, и най-вече умение да открие дарбата в младите ученици, да я развие и култивира
И затова е обичана и ценена от учениците. В тази дейност тя изразява друга своя способност - да бъде педагог, да бъде личност, която умело открива таланта в младия човек и уверено го въвлича в стихията на актьорската професия. Междувпрочем, тази й педагогическа дейност беше подготвена от дългогодишното й ръководене на работилница за театър „Мармалад“ - формирование за занимания с театър с най-малките деца.
Евгения Явашева неусетно се озова пред дверите на творческата си зрялост след изживяването на тези луди младежки двадесет години в театралното изкуство. Вярвам, че тази красива лудост, тази й дързост на хлапачката ще продължи и в бъдеще - в новите й творчески изяви. Вихреният й театрален танц продължава!... 

Крум ГЕРГИЦОВ