След София, Добрич и Варна изложбата „Литературата не е музей“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет от вчера гостува и в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе като част от национална кампания. В 11 пана са представени съвременни български автори с откъси от свои произведения. Целта на изложбата била да насърчи разговора за мястото на съвременната литература в образованието и обществото, подчертава се, че литературата е жива, динамична и съществена част от живота на младите.
Моето мнение е, че заглавието на тази изложбата е меко казано пренебрежително, дори в него е кодиран език на омразата, както е модерно да се казва сега. Иначе, по принцип е вярно, че литературата не е музей, защото само част от нея е стойностна и влиза в историята на литературата. Вече не се говори за т. нар. сив поток, но той не преставал да тече в книжнината ни  през годините.
Думата „музей“ в заглавието е използвана в преносен смисъл като нещо остаряло, отминало и неактуално. Има публика и за библиотеките, и за книжарниците, и за музеите. Постоянно увеличаващият се брой на посетителите в музеите в страната говори, че създаваният от тях културен продукт е търсен, особено там, където експозициите са атрактивни за младото поколение. Наименованието на изложбата е открита конфронтация с музеите, противопоставят две културни институции - библиотеките като храмове на книгите и музеите като хранители на човешката цивилизация, която се крепи именно и на тях двете. 
Ако продължаваме да разсъждаваме в същата погрешна посока като авторите на въпросната изложба, вероятно трябва да се отнесем с презрение и към архивите. В това понятие някои може да виждат нещо мухлясало, архаично, излишно и вече ненужно. А точно в архивите се съхраняват най-ценните документи и свидетелства за една държава, за градовете и събитията, които са се случили през годините в тях. Там е запазена паметта на народа, дума, заменена напоследък с „хора“, понятия, които съвсем не са идентични. По същият начин подмениха думите „страната“ и „родината“ с „държавата“, които в никакъв случай не са синоними дори фактически. Защото държава е сбора от всички институции. Отпадна като архаизъм понятието „република“, вече няма дори републикански първенства в спорта, всички са държавни.
Русенската ни библиотека, а и не само тя, би трябвало да се дистанцира от това заглавие.

Хачик ЛЕБИКЯН